Красиво ново издание на "Коледна песен" бе представено в навечерието на празника

Едва ли има по-неизменна част от коледния литературен канон от повестта на Чарлз Дикенс "Коледна песен" – най-трогателният и празничен разказ, който вече над 180 години вълнува читателите по света. 

Истинските ценители у нас ще могат да прочетат безсмъртната история за оригиналния Гринч – Ебенизър Скрудж – в ново, луксозно издание в авторитетния превод на Венцислав К. Венков и с илюстрациите на обичаната норвежка художничка Лиса Айсату, което излезе месец преди празниците и е един от най-предпочитаните подаръци. 

Позната на малки и големи с докосващите издания „Цветовете на живота“, „Момичето, което искаше да спаси книгите“ и „Сезоните спят, поспи си и ти“, Лиса Айсату вдъхва нов живот на добре познатата и обичана „Коледна песен“ – вечната литературна симфония, чието послание продължава да блести ярко през вековете.  

„Колко справедливо, безпристрастно и благородно е устроен светът, така че съдържащата се в болестите и мъките зараза да се лекува с далеч по-неустоимо заразителния смях и с доброто настроение.“

Кое ѝ е веселото на Коледата? Какво му носи на човек Коледата? Защо изобщо трябва да има Коледа?

Тези въпроси изяждат отвътре скъперникът Скрудж, който сякаш сам стои като единствен защитник на разума пред безумната лудост, завладяла света на Бъдни вечер. 

Хапливият, остър студ, който само кара останалите хора още повече да бързат към топлите си домове и отрупаните трапези, сякаш се е разпрострял в душата на стиснатия и сърдит старец. И никоя свещ няма достатъчно сила, за да го сгрее. 

Когато обаче той се опитва да си легне, сънят му убягва. Защото в коледната нощ на Скрудж му предстои да срещне не един, а цели три призрака от миналото. И с всеки от тях той ще научи нов урок. 

И ще разбере, че на Коледа наистина се случват чудеса – най-вече в човешките сърца… 

Невероятно нежна и докосваща, магична и блещукаща със светлината на отрупано празнично дърво, „Коледна песен“ е истински шедьовър, който запечатва в себе си не само ненадминатия талант на вечния разказвач Чарлз Дикенс, но и ни носи храна за размисъл по повод теми като самотата и алчността, съмнението, вярата и истинския смисъл на Коледата. 

Обогатена със спиращите дъха илюстрации на Лиса Айсату и с многобройни изяснения и бележки под линия, които правят изданието подходящо и за по-малките читатели, тази книга се превръща в безценно допълнение към домашната библиотека. Книга, която да се предава и чете от родител на дете и да носи в себе си семейния уют, любовта към книгите и духа на празника.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.