Мобилно меню

На вълните на Елена Владова

Лекотата носи смисъл в творчеството на автора, пише Диян Божидаров в блога си dbozhidarov.com
На вълните на Елена Владова

Думите имат претенцията за могъщество. Да описват живота. Ако обаче го счетем за безсмислен, неописуем, те се превръщат в нещо като нищо – обслужват себе си.

Което не значи, че животът не бива да се живее, за него да се пише и говори. Но значи, че следва да се прави без претенцията да опитваш да казваш нещо гръмовно, огромно. Пробваш ли – излагаш се. Това е висша форма на мъдрост – само най-мъдрият знае, че не бива да се взема сериозно; мъдро-честният признава, че „гръмовното“ е непостижимо. За описване остават дребни състояния, лекотата като цел и стил.

Обаче всъщност колко е дребно дребното? Когато с думи обрисуваш най-обикновена жена, която иска да има пари да пътува, купува, да изучава това-онова, ти не обрисуваш просто тази жена – а всички нас. Така с лекотата казваш важни неща, които и други казват, но го правят чрез самопретенция и самосуета. Кой е по-големият талант оставам да прецените вие…

Тези разяснения са важни при четенето на Елена Владова. Тя си има специфичен „сигнал“, вълни на улавяне – хванеш ли го, четеш със смисъл. Два разказа от нея:

 

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: „Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл.“

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете.“

Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: „Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това.“

Взе нов бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си.“

Иванка Иванова се разплака. Мъчно ѝ беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.

„Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…“

Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:

„Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.“

Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: „С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл.“

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

 

ГОСПОДИН АМИГОВ РИСУВА НА АСФАЛТА

Къщата на господин Амигов в Морската градина се намира много близо до морето. Само една асфалтова алея я дели от пясъчната ивица. Често господин Амигов наблюдава разхождащите се по алеята хора. Стои на стол в градината и гледа. Особено в събота и неделя. Тогава хората са най-много: семейства с деца, възрастни двойки, влюбени, хванати за ръце, хора, разхождащи кучета. Когато времето е топло, само за един следобед в почивен ден е преброявал над триста души. През седмицата по алеята преминават предимно велосипедисти, бегачи и разсеяни хора – така смята господин Амигов, защото те се оглеждат нехайно и вървят, като си суркат краката.

Една сутрин господин Амигов открива точно пред входната врата на къщата си рисунка. Върху асфалта със син тебешир е нарисувана голяма риба с изпъкнали очи и отворена уста, която се кани да погълне три-четири по-малки рибки, а до нея надпис – „Life is life”. Господин Амигов се чуди как може да не е видял кой е художникът. Той веднага рови из стаята със забравени от наематели вещи и открива тебешир. Излиза обратно навън и старателно рисува до рибата рибар с мрежа. На следващата сутрин до рибаря е нарисуван кораб. Отново със син тебешир. Господин Амигов влага целия си талант и рисува зад кораба тънка ивица земя с няколко сгради. На следващата сутрин вали дъжд и всички рисунки са изтрити. След като асфалтът изсъхва, господин Амигов рисува голямо слънце. През следващите няколко дни не се появява нова рисунка. Така идва събота. Следобед, когато господин Амигов пие кафе в градината си, пред входната врата се спират три деца, две момичета и едно момче на около десетгодишна възраст. Те помахват на господин Амигов и той се приближава до оградата.

– Свърши ни тебеширът – казва едното момиче. – Може ли да ни услужите с малко?

Господин Амигов кани децата в градината и ги черпи с бонбони. Те веднага си признават, че са нарисували рисунките пред вратата му. Господин Амигов пък ги пита как рисуват така, че той не ги е видял.

– В стрийт арта си има тайни – отговарят децата и му помахват за довиждане.

Господин Амигов изчаква да настъпи нощта и излиза. Джобовете му са пълни с тебешири. Той рисува пред вратите на всички къщи по алеята слънца в различни цветове и до всяко от тях надпис „Life is life”. След това се прибира доволен вкъщи и докато заспива, над главата му сякаш свети.

2024 © Варна е / източник: Блогът на Диян Божидаров, снимка: Яков Шустов

Във варненската библиотека "Пенчо Славейков": Представят книга за Добруджа през погледа на Дора Габе

Събитието е в изложбено фоайе на Регионална библиотека
Във варненската библиотека "Пенчо Славейков": Представят книга за Добруджа през погледа на Дора Габе

След изключително успешния си дебютен роман "Добруджанският феникс", вдъхновен от живота на журналиста и общественик Яни Хаджиянев-Калиакренски, Стефка Станчева ни представя "Мигът на Дора". История за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България през погледа на поетесата Дора Габе.

В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Книгата е плод на задълбочени проучвания. С всяка страница Стефка Станчева поднася любопитни факти за любознателните читатели и ни среща с множество реални личности, сред които

Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов.

Официалната премиера на книгата във Варна ще е на 12 август - вторник, от 18 часа в изложбено фоайе на Регионална библиотека "Пенчо Славейков". 

По време на събитието Стефка Станчева ще разкаже повече за процеса по създаване на романа и интересните факти, които е открила, проучвайки живота на Дора Габе и историята на региона. Гостите ще се потопят в атмосферата на книгата с кратък откъс. В края на вечерта читателите ще имат възможност да си закупят "Мигът на Дора" с автограф от авторката и да ѝ зададат лично своите въпроси. Ще имат възможност да се срещнат и с Добри Станчов (автор на "Белези от рая", "Клето злато" и др.), а от издателството ще разкрият малко повече за предстоящия нов роман от автора.

Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг - вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.

"Мигът на Дора" е втора част от завладяващата трилогия "Благословената земя" на Стефка Станчева, чието начало е положено през 2024 г. с "Добруджанският феникс" – романизирана биография на Яни Калиакренски.

През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година. 

В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.

Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт - имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век и така се ражда "Белези от рая". В края на 2023 г. беше публикувана и увлекателната новела "Клето злато" с илюстрации от Ана Граматикова. Нейни илюстрации могат да бъдат открити и сред страниците на "Добруджанският феникс", "Мигът на Дора" и предстоящия нов роман на Добри Станчов.

2025 © Варна е / снимки: Lemur Books