Надя Хашими разказва какво е да си жена в Афганистан, в новия си роман "Къща без прозорци",

Обичаната авторка на вълнуващите "Перлата, която се освободи от черупката си" и "Когато луната снизхожда" Надя Хашими се завръща с нова история, която тревожи, но и носи утеха. Изкусната разказвачка ни приканва зад стените на една "Къща без прозорци", за да ни разкрие тежестта на присъдата да си жена в свят на несправедливост и жестокости.

С поглед, отправен към най-съкровените кътчета на душата, и с усет към нюансите на всяко чувство, Надя Хашими проследява пътищата на Зеба и нейните сестри по съдба от Афганистан. Техните пътища се преплитат като фина бродерия, за да разкрият тежкия живот на цял един народ. И за да ни покажат, че всяка "Къща без прозорци" е мрачен затвор за човечността, но и място, където надеждата може да блести с пълна сила.

Когато Зеба е открита с окървавени ръце над трупа на съпруга си, всички обвинителни пръсти сочат към нея. Децата ѝ не вярват, че тя е способна на убийство, но Зеба е арестувана. Не ѝ остава нищо друго, освен да чака най-вероятната присъда – смърт.

Покосена от шока, самата тя не помни какво точно се е случило в онзи мрачен ден. Същевременно в затвора мистериозен ореол обгръща Зеба, след като другите затворнички разбират, че майка ѝ е магьосница, владееща силата джаду. И сякаш наистина само магия може да измъкне жената от предварително решената ѝ съдба…

В зловещия затвор тя се среща с Нафиса, Латифа и Межган – всяка от тях е нарушила някоя от обществените норми, които са оковали обществото им. А единственият им непростим грях е, че са копнеещи за свобода жени в свят, подчинен на остарели порядки и властта на мъжете. Между Зеба и нейните съкилийнички разцъфва неочаквано сестринство, което ще им помогне да съхранят силата на духа си.

Със забележително поетичен дух, но и със стряскащо жестока откровеност Хашими разкрива всички лица на един свят, в който светлината може да дойде само отвътре – от силата на собствения дух, от волята за човещина и от надеждата като най-голямото оръжие.

В "Къща без прозорци" свободата не е даденост, а ежедневна битка. Битка, която напомня, че да съхраниш себе си може да е дързък въпрос на живот и смърт. Но надежда винаги има.

През последните години светът стана свидетел на все по-голямото влияние на социалните мрежи върху избора на читателите. Сред вълната от нови заглавия се откроиха и редица книги, които се завърнаха на челните места в класациите години (или дори векове) след написването си. Една от тях е новелата "Бели нощи" от руския класик Фьодор М. Достоевски. 

Множество популярни личности в книжните общества на TikTok и Instagram включиха "Бели нощи" в своите препоръки, а

новелата се нареди на четвърто място в списъка с най-продавани книги във Великобритания за 2024 г. 

Сега безсмъртната класика получава достойно ново издание и на българския пазар. Читателите ще могат да открият "Бели нощи"  с твърди корици, в нов превод от Емилия Попова и с дизайн от художника Живко Петров. Изданието е допълнено и с недовършения ранен роман на Достоевски – "Неточка Незванова". 

А отговорът на въпроса "защо книга, излязла през далечната 1848 г., напипва толкова актуално душевността на младите читатели" ясно се откроява сред страниците на "Бели нощи"  – история за самотата, искрената любов и измамното щастие на фантазиите. 

Новелата проследява четири "Бели нощи" от живота на безименен мечтател в Санкт Петербург. Млад мъж, който живее почти изцяло в собственото си въображение. Една вечер той среща Настенка – момиче, което плаче със сълзите на разбитото сърце. Двама непознати, всеки потънал във вълните на своята собствена самота, най-после откриват красотата да бъдеш видян от друго човешко същество. 

В душата на мечтателя покълва надеждата, че Настенка може да бъде блаженството, за което цял живот така силно е копнял. Ала любовта е ефирен, но и коварен блян, който докосва сърцето само за миг. Но "нима това е малко, па макар и за цял един човешки живот"? 

В едва 70 страници "Бели нощи" рисува сърцераздирателна и болезнено красива притча за любовта, която почти е разцъфнала; за мечтите, които почти са се сбъднали, за вкуса на фантастичния живот, който почти е станал реалност. 

Новелата често излиза заедно с недовършения роман "Неточка Незванова", който също разглежда отблизо темите за самотата и човешката близост през погледа на силна млада жена, която превръща травмата си в път към себепознанието. За съжаление, романът остава недовършен, защото Достоевски е арестуван и изпратен на каторга, а по-късно така и не се завръща към него. 

Много от темите както в "Бели нощи", така и в "Неточка Незванова" са основополагащи за по-късните произведения на Достоевски. Именно затова новото издание на двете творби е идеалното начало за всеки читател, решил да се потопи в творчеството на класика, обрисувал майсторски възходите и паденията на човешката душа.