Мобилно меню

Регионалната библиотека във Варна се включва в Нощ на литературата 2023

Събитието ще е на 27 септември, от 18 до 21 часа
Регионалната библиотека във Варна се включва в Нощ на литературата 2023

България посреща за 12-а поредна година европейската инициатива "Нощ на литературата" на 27 септември, от 18 до 21 часа. Целта на събитието, инициирано от Чешките центрове по света, е да запознае публиката със съвременната европейска поезия и проза чрез четене на откъси от известни личности на нестандартни за литературата места – „читателски гнезда". На всеки 30 минути в едно и също читателско гнездо се чете един и същи откъс. Откъсите от книгите се подбират от посолствата и културните институти на европейските държави, а публиката може да състави своя маршрут според личните си предпочитания към европейските езици, вдъхновяващите четци или нестандартните локации, в които се разгръща събитието.

„Нощ на литературата 2023“ ще се проведе в 16 града в България, сред които и Варна. В тях ще се четат откъси от 21 европейски заглавия, а сред избраните автори са Вислава Шимборска, Пия Лейно, Итало Калвино, Джон Бойн, Стефан Хертманс, Гаска Шиян и др.

"Нощ на литературата" във Варна традиционно се организира от Община Варна, Дирекция „Култура и духовно развитие“, и Младежка фондация „Аморфа“. Координатор за страната е Фондация „Детски книги“. Във Варна с участие на живо гостуват български писатели. Събитието е съпътствано от литературна дискусия, изложба, училищни посещения, и изнесени четения.

Специални гости в Нощ 2023 във Варна са писателите Мариан Желев и Александър Христов.

Мариан Желев (Добрич / Варна) е носител на Ливанската литературна награда „Наджи Нааман“ (2023) за разказа „Съборете ме в четвъртък“ в превод на френски език, част от най-новата му книга „Спете спокойно“, автор е на седем книги, носител на литературни отличия, член на Съюза на българските писатели и съосновател на клуба на младия писател към него, ръководил е детската литературна школа към Сдружението на писателите във Варна.

Александър Христов (Елена / Велико Търново) е поет, литературовед, преподавател във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, и организатор на поредицата литературни срещи „Близък прочит“ във Велико Търново.

Съпътстващата програма на Нощ на литературата 2023 във Варна включва две последващи събития.

На 28 септември, четвъртък, от 18:00 до 19:30 ч ще се проведе дискусия на тема „Международно признание за българската литература – каква е ролята на новите литературни отличия, литературните агенти и постигнатото в исторически план“ с участници писателите Александър Христов, Йоанна Елми и Мариан Желев, и модератор писателката Преслава Виденова, гост на Нощ 2022.

На 4 октомври в Технически университет – Варна ще се проведе Малка Нощ на литературата, на която ще бъдат представени три нови текста от селекцията на Нощ 2023, представящи литературите на Австрия, Украйна и Финландия.

Вход свободен за всички събития.

 

НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА 2023 ВЪВ ВАРНА

ОСНОВНА ПРОГРАМА

27 СЕПТЕМВРИ, 18:00 – 21:00 ч. 

 

БЪЛГАРИЯ: гостуващи писатели на живо

Мариан Желев (Варна) и Александър Христов (Велико Търново)

книга: „На бял свят“, Мариан Желев, разкази

книга: „Ако мястото е време“, Александър Христов, поезия

гнездо: „Аморфа“ – пространство за култура и обучение

четат авторите Мариан Желев и Александър Христов

 

БЪЛГАРИЯ: детска литература

книга: „Още един ден в музея“

автори: Зорница Христова, Тодор Петев

издателство: „Точица“, 2023

гнездо: Книжарница „Пи букс“

чете: Теодор Роков, уредник в Музей за нова история на Варна

 

ИСПАНИЯ

книга: „Безкраят в стрък тръстика“, Ирене Вайехо

преводачи: Десислава Антова и Захари Омайников

издателство: „Колибри“, 2023

гнездо: Арт Галерия „Папийон“

чете: Юлия Петкова, редактор и преводач, изд. „Колибри“

 

ГЕРМАНИЯ

книга: „Тил“

автор: Даниел Келман

преводач: Жанина Драгостинова

издателство: „Колибри“, 2019

гнездо: Пицария „Тавичката“ – Драгоман

чете: Елена Димитрова, актриса от Театрална школа „Етюд“

 

ИРЛАНДИЯ

книга: „Актриса“

автор: Ан Енрайт

преводач: Стела Джелепова

издателство: „Лист“, 2021

гнездо: Книжарница „Хеликон“ – бул. „Княз Борис I“ №17

чете: Валерия Василева, журналист в БНР Радио Варна

 

ШВЕЙЦАРИЯ

книга: „Микроскрипти“

автор: Роберт Валзер

преводач: Мария Добревска

издателство: „Критика и хуманизъм“, 2020

гнездо: Дом на архитекта – Варна

чете: Росица Тодорова, преподавател по философия в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна, Венислава Лалева, ученик 12-д клас, Симона Кънева, ученик в 12-д клас

 

ЧЕХИЯ

книга: „При чехите. Антология на съвременния чешки разказ“

автор на откъса: Адела Кнапова

преводач: Росина Кокудева

издателство: „Жанет-45“,2022

гнездо: Кафене 43’12 Concept Coffee (4312 Консепт кофи) – ул. „Воден“ №18

 

ПОЛША 

книга: „Миг“

автор: Вислава Шимборска

преводач: Искра Ангелова

издателство: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008

чете: Преслава Виденова, писател

 

БЕЛГИЯ 

книга: „Война и терпентин“

автор: Стефан Хертманс

преводач: Анета Данчева-Манолова

издателство: „Персей“, 2022

чете: Павлина Николова, скандинавист и сугестопедагог

 

ФИНЛАНДИЯ – детска литература

книга: „Невидимото дете“

автор: Туве Янсон

преводач: Теодора Джебарова

издателство: „Дамян Яков“, 2008

гнездо: КОДА гардън (KODA Garden – Eat & Drink)

чете: Диляна Денева, редактор, „Аз чета“ – дигитална медия за книги и четене, и консултант по достъпна среда

 

ДЕТСКИ КНИГИ – ИРЛАНДИЯ

книга: „Всички погубени места“

автор: Джон Бойн

преводач: Надежда Розова

издателство: „Лабиринт“, 2023

гнездо: Книжарница „Хеликон“ – Севастопол

чете: Таня Петкова, писател и издател, изд. „Ясна книга“

 

ИТАЛИЯ

книга: „Трудни любови“

автор: Итало Калвино

преводач: Сава Славчев

издателство: „Колибри“, 2023

гнездо: Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

чете: Недялко Стефанов, актьор в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

2023 © Варна е

На вълните на Елена Владова

Лекотата носи смисъл в творчеството на автора, пише Диян Божидаров в блога си dbozhidarov.com
На вълните на Елена Владова

Думите имат претенцията за могъщество. Да описват живота. Ако обаче го счетем за безсмислен, неописуем, те се превръщат в нещо като нищо – обслужват себе си.

Което не значи, че животът не бива да се живее, за него да се пише и говори. Но значи, че следва да се прави без претенцията да опитваш да казваш нещо гръмовно, огромно. Пробваш ли – излагаш се. Това е висша форма на мъдрост – само най-мъдрият знае, че не бива да се взема сериозно; мъдро-честният признава, че „гръмовното“ е непостижимо. За описване остават дребни състояния, лекотата като цел и стил.

Обаче всъщност колко е дребно дребното? Когато с думи обрисуваш най-обикновена жена, която иска да има пари да пътува, купува, да изучава това-онова, ти не обрисуваш просто тази жена – а всички нас. Така с лекотата казваш важни неща, които и други казват, но го правят чрез самопретенция и самосуета. Кой е по-големият талант оставам да прецените вие…

Тези разяснения са важни при четенето на Елена Владова. Тя си има специфичен „сигнал“, вълни на улавяне – хванеш ли го, четеш със смисъл. Два разказа от нея:

 

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: „Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл.“

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете.“

Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: „Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това.“

Взе нов бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си.“

Иванка Иванова се разплака. Мъчно ѝ беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.

„Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…“

Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:

„Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.“

Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: „С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл.“

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

 

ГОСПОДИН АМИГОВ РИСУВА НА АСФАЛТА

Къщата на господин Амигов в Морската градина се намира много близо до морето. Само една асфалтова алея я дели от пясъчната ивица. Често господин Амигов наблюдава разхождащите се по алеята хора. Стои на стол в градината и гледа. Особено в събота и неделя. Тогава хората са най-много: семейства с деца, възрастни двойки, влюбени, хванати за ръце, хора, разхождащи кучета. Когато времето е топло, само за един следобед в почивен ден е преброявал над триста души. През седмицата по алеята преминават предимно велосипедисти, бегачи и разсеяни хора – така смята господин Амигов, защото те се оглеждат нехайно и вървят, като си суркат краката.

Една сутрин господин Амигов открива точно пред входната врата на къщата си рисунка. Върху асфалта със син тебешир е нарисувана голяма риба с изпъкнали очи и отворена уста, която се кани да погълне три-четири по-малки рибки, а до нея надпис – „Life is life”. Господин Амигов се чуди как може да не е видял кой е художникът. Той веднага рови из стаята със забравени от наематели вещи и открива тебешир. Излиза обратно навън и старателно рисува до рибата рибар с мрежа. На следващата сутрин до рибаря е нарисуван кораб. Отново със син тебешир. Господин Амигов влага целия си талант и рисува зад кораба тънка ивица земя с няколко сгради. На следващата сутрин вали дъжд и всички рисунки са изтрити. След като асфалтът изсъхва, господин Амигов рисува голямо слънце. През следващите няколко дни не се появява нова рисунка. Така идва събота. Следобед, когато господин Амигов пие кафе в градината си, пред входната врата се спират три деца, две момичета и едно момче на около десетгодишна възраст. Те помахват на господин Амигов и той се приближава до оградата.

– Свърши ни тебеширът – казва едното момиче. – Може ли да ни услужите с малко?

Господин Амигов кани децата в градината и ги черпи с бонбони. Те веднага си признават, че са нарисували рисунките пред вратата му. Господин Амигов пък ги пита как рисуват така, че той не ги е видял.

– В стрийт арта си има тайни – отговарят децата и му помахват за довиждане.

Господин Амигов изчаква да настъпи нощта и излиза. Джобовете му са пълни с тебешири. Той рисува пред вратите на всички къщи по алеята слънца в различни цветове и до всяко от тях надпис „Life is life”. След това се прибира доволен вкъщи и докато заспива, над главата му сякаш свети.

2024 © Варна е / източник: Блогът на Диян Божидаров, снимка: Яков Шустов