С национална кампания насърчават четенето сред децата

Стартира национална инициатива "Четем – разгръщаме светове" на верига книжарници Orange, в партньорство с фондация "Детски книги". Кампанията има за цел да се изправи пред предизвикателствата в областта на функционалната грамотност в България, насърчавайки четенето сред децата до 13-годишна възраст.

Инициативата "Четем – разгръщаме светове" се фокусира върху начините да стимулира въображението и креативността, личностното развитие и емпатичното отношение, както и да подпомогне формирането на функционална грамотност у подрастващите.

„Липсата на езикови умения и функционална грамотност създават трудности в ежедневни ситуации на хората – това има негативно въздействие върху възможностите им за образование, професионален напредък и успешна социална адаптация. Ние се стремим да привлечем всички родители и деца към вълшебството на книгите, за да помогнем да се преодолеят тези предизвикателства и да се създадат по-стабилни основи за развитието и успеха на всяко дете. Заедно с фондация „Детски книги“ можем да разширим хоризонтите на подрастващите и да създадем по-добро бъдеще, пълно с въображение и знание." – сподели Ния Арсениева, изпълнителен директор на книжарници Orange.

Проучване, проведено от фондация "Детски книги" в периода 22 май – 05 юни 2023 г. в България, показва какви са нагласите и навиците на родителите към четенето в ранна детска възраст. Анкетираните имат деца на възраст до 6 години. Едва 1,4% от родителите, участващи в проучването, са отговорили, че четат редовно, докато инициативата за четене от децата идва от 41%. Любопитно е, че 99% от анкетираните имат детски книги в домашната библиотека, но 70% от тях ги избират само по красивото оформление и илюстрации. Проучването показва още, че 53% от родителите предпочитат да четат приказки на децата си, които развиват само една част от техните знания и умения. Балансът между книгите с приказки и изданията с други сюжети и теми, които обясняват света, в който децата живеят, е изключително важен за тяхното развитие.

„Изборът на висококачествени книги, съобразени с нуждите и интересите на детето, може да повлияе значително на развитието му. В рамките на кампанията, която ще развиваме с книжарници Orange, целим да подпомогнем възрастните да намират точните книги, чрез които да подпомагат когнитивното и емоционално развитие на своите деца. Екипът ни от години следи ситуацията с грамотността в България и винаги се стремим да поставяме нуждите, интересите и нагласите на децата на фокус, за да ги превръщаме в истински активни читатели с помощта на техните родители, а по-късно и на учителите им.“ – коментира Валентина Стоева, председател на фондация "Детски книги".

В рамките на инициативата Orange предлага над 500 заглавия в различни възрастови категории детски книги, подбрани от екипа специалисти на фондацията. 10% от приходите от всяка книга в списъка, маркирана с "Препоръчано от фондация Детски книги", ще бъдат дарени в подкрепа дейността на фондацията, която активно работи за достъпността на книгите и развитието на образователни програми, насочени към младите читатели. Заглавията от списъка могат да бъдат намерени както във физическите обекти на Orange, така и в онлайн магазина.  

Кампанията "Четем – разгръщаме светове" се стреми да постигне национален обхват и дълготраен положителен ефект сред децата до 13-годишна възраст и техните родители. Чрез различни събития и инициативи в цялата страна верига книжарници Orange и фондация "Детски книги" си поставят за цел да вдъхновят и мотивират децата да прекарват повече време в четене и да откриват радостта и ползите от книгите.

Думите имат претенцията за могъщество. Да описват живота. Ако обаче го счетем за безсмислен, неописуем, те се превръщат в нещо като нищо – обслужват себе си.

Което не значи, че животът не бива да се живее, за него да се пише и говори. Но значи, че следва да се прави без претенцията да опитваш да казваш нещо гръмовно, огромно. Пробваш ли – излагаш се. Това е висша форма на мъдрост – само най-мъдрият знае, че не бива да се взема сериозно; мъдро-честният признава, че „гръмовното“ е непостижимо. За описване остават дребни състояния, лекотата като цел и стил.

Обаче всъщност колко е дребно дребното? Когато с думи обрисуваш най-обикновена жена, която иска да има пари да пътува, купува, да изучава това-онова, ти не обрисуваш просто тази жена – а всички нас. Така с лекотата казваш важни неща, които и други казват, но го правят чрез самопретенция и самосуета. Кой е по-големият талант оставам да прецените вие…

Тези разяснения са важни при четенето на Елена Владова. Тя си има специфичен „сигнал“, вълни на улавяне – хванеш ли го, четеш със смисъл. Два разказа от нея:

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА

Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл.

На следващата сутрин това чувство беше още по-силно.

На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: „Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл.“

Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете.“

Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: „Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това.“

Взе нов бял лист, седна и написа:

„Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си.“

Иванка Иванова се разплака. Мъчно ѝ беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си.

„Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш…“

Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа:

„Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам.“

Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: „С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл.“

И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.

ГОСПОДИН АМИГОВ РИСУВА НА АСФАЛТА

Къщата на господин Амигов в Морската градина се намира много близо до морето. Само една асфалтова алея я дели от пясъчната ивица. Често господин Амигов наблюдава разхождащите се по алеята хора. Стои на стол в градината и гледа. Особено в събота и неделя. Тогава хората са най-много: семейства с деца, възрастни двойки, влюбени, хванати за ръце, хора, разхождащи кучета. Когато времето е топло, само за един следобед в почивен ден е преброявал над триста души. През седмицата по алеята преминават предимно велосипедисти, бегачи и разсеяни хора – така смята господин Амигов, защото те се оглеждат нехайно и вървят, като си суркат краката.

Една сутрин господин Амигов открива точно пред входната врата на къщата си рисунка. Върху асфалта със син тебешир е нарисувана голяма риба с изпъкнали очи и отворена уста, която се кани да погълне три-четири по-малки рибки, а до нея надпис – „Life is life”. Господин Амигов се чуди как може да не е видял кой е художникът. Той веднага рови из стаята със забравени от наематели вещи и открива тебешир. Излиза обратно навън и старателно рисува до рибата рибар с мрежа. На следващата сутрин до рибаря е нарисуван кораб. Отново със син тебешир. Господин Амигов влага целия си талант и рисува зад кораба тънка ивица земя с няколко сгради. На следващата сутрин вали дъжд и всички рисунки са изтрити. След като асфалтът изсъхва, господин Амигов рисува голямо слънце. През следващите няколко дни не се появява нова рисунка. Така идва събота. Следобед, когато господин Амигов пие кафе в градината си, пред входната врата се спират три деца, две момичета и едно момче на около десетгодишна възраст. Те помахват на господин Амигов и той се приближава до оградата.

– Свърши ни тебеширът – казва едното момиче. – Може ли да ни услужите с малко?

Господин Амигов кани децата в градината и ги черпи с бонбони. Те веднага си признават, че са нарисували рисунките пред вратата му. Господин Амигов пък ги пита как рисуват така, че той не ги е видял.

– В стрийт арта си има тайни – отговарят децата и му помахват за довиждане.

Господин Амигов изчаква да настъпи нощта и излиза. Джобовете му са пълни с тебешири. Той рисува пред вратите на всички къщи по алеята слънца в различни цветове и до всяко от тях надпис „Life is life”. След това се прибира доволен вкъщи и докато заспива, над главата му сякаш свети.