15-годишен талант от Варна представи дебютна авторска песен

Артистичен и харизматичен, Максим Ялнъзов от Варна е сред музикалните находки на Варна, с които не само морската столица, но и България може да се гордее.

Максим е само на 15 години, а вече има богата творческа биография. Десет години на сцена, той има спечелени повече от 90 награди от музикални конкурси в България и чужбина като 13 от тях са Grand Prix.

От малък се развива като комплексен артист – пее, танцува, свири на пиано и китара и освен музикален, Максим има зад гърба си и завиден за възрастта си актьорски опит.

Неговия глас можем да открием в анимационните филми "Хотел Трансилвания 2" като вампирчето Денис, в ролята на малкия Симба в хитовата продукция на Дисни "Цар Лъв", превърнал се в най-гледания филм в България през 2019 година и като главния герой Лука в "Лятното приключение на Лука".

Максим печели и сериозни кастинги на професионална сцена и няколко години участва в хитовите мюзикъли на Държавна Опера Варна. Той успешно се превъплъщава в ролите на младия Чарли Чаплин и хлапето Джеки Кугън в мюзикъла "Чаплин", в ролята на малкия Симба в мащабната продукция "Цар Лъв" и в ролята на ученика на Велко - цигуларчето Ангел в мюзикъла "Оркестър без име". В операта "Макбет" Максим играе Флеанс - сина на Банко.

През 2023 г. в Първа езикова гимназия – гр. Варна, в която учи Максим, бе поставен мюзикълът по сценария на филма "Лак за коса", в който той участва като солист в ролята на водещия на шоуто Корни Колинс.

Тази есен Максим Ялнъзов реализира своята дебютна песен “Все по-далеч”.

Освен изпълнител, той е автор и на музиката към песента. Проектът е едно ново предизвикателство и начало на нов етап от творческия път на Максим.

“Все по-далеч” разказва история за една романтична любов, която краят на лятото поставя пред изпитание дали е истинска и дали ще устои на времето. Видеоклипът е сниман в едни от най-красивите кътчета на Северното Черноморие - Шабла, Тюленово, Езерец и Каварна.

Ето какво споделя и самият изпълнител за песента:

“От 12-годишен правя опити да създавам музика. Текстове от скоро се опитвам да пиша… Музата идваше по различен начин, но никога не съм смятал, че ще завърша дадена песен. Може би не ми е било времето. Две години по-късно, на 14 години, дойде едно чувство за това, че съм готов. Седнах на пианото, представих си една история, по нея написах хармонията, т.е акордите, по тях създадох мелодията. Впоследствие тази история беше предадена чрез текста на песента, който е дело на моята майка Йоана Кесова. Това не е случайно, защото тя ме познава изключително добре.

В идеята ми за дебютна авторска песен си представях първо един стойностен текст, който на тази възраст ще ми е много трудно да напиша, но създаден от човек, който знае какво искам, знае как работя. Смятам, че моята майка успя да предаде перфектно в думи моята история.

След като бяхме готови, се обърнахме към Валери Костов, изключителен музикант, джазмен, аранжор от Пловдив, който е работил с едни от най-големите звезди на българската сцена. Той се справи превъзходно с аранжимента и сътвори инструментал като за филмова музика много по-добре, отколкото аз можех да си го представя в този момент. Цялата песен се роди в рамките на няколко месеца.“

Максим е от онези млади хора, които могат да бъдат пример за това как се сбъдват мечти. Той вярва, че ако имаш талант, полагаш достатъчно труд, това трябва да е основното, което да движи твоя успех. И върви по този път сигурно и целеустремено – вече 10 години с помощта на своите родители и вокални педагози.

Два концерта с участието на виртуозния пианист и любимец на варненската публика - Людмил Ангелов, ще зарадват ценителите в морската столица в началото на декември. 

Първият от тях е в рамките на Коледния музикален фестивал на Държавна опера Варна 2023 и ще се състои на 1 декември, от 19 часа на сцената на варненската опера. На диригентския пулт в този вълнуващ симфоничен концерт, ще застане Павел Балев, а Людмил Ангелов ще бъде солист на две творби с вариации върху произведения на Паганини – Рахманинов и Лютославски. Рапсодията върху тема от Паганини, оп. 43 на Сергей Рахманинов включва 24 свободни вариации, които преливат музикално една в друга. „Вариации по тема от Паганини“ е сред най-известните творби на Витолд Лютославски, която запазвайки изначалната тоналност, украсява диатониката на Паганини с хроматизми, дисонанси и битонални тризвучия.

Публиката ще се наслади и на композираната като италианска увертюра Симфония № 32 на Моцарт, която се състои от три части без паузи между тях: алегро спиритозо, анданте и темпо примо. Концертната програма завършва с Камий Сен-Санс и неговия Реквием, със солисти Линка Стоянова, Бойка Василева, Валерий Георгиев и Евгений Станимиров. В проявата ще вземат участие също оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева и хорът на оперния театър с диригент Надежда Маккюн.

На 10 декември, от 19 часа, на сцената на Държавна опера Варна ще се проведе вторият концерт от цикъла "Людмил Ангелов и приятели". След първия концерт „Людмил Ангелов и приятели“, в който през октомври публиката във Варна аплодира с възторг Мари-Клод Шапюи от Швейцария и Александрина Пендачанска, съвместните прояви на виртуозния пианист продължават през декември с турския лиричен тенор Бюлент Бездюз. Концертът в Държавна опера Варна ще обхване периода от Романтизма до Веризма с творби на Белини, Шопен, Верди, Лист, Чайковски, Пучини, също произведения на съвременния турски композитор Ахмед Аднан Сайгюн и италиански народни песни.

Постоянен солист на Държавната опера в Мерсин, Бюлент Бездюз има редица международни изяви, сред които „Фалстаф“ с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на сър Колин Дейвис - записът печели награда „Грами“; „Ермиона“ от Росини под диригентството на Дейвид Пари с Opera Rara - записът носи на солистите награда „Грамофон“. Бюлент Бездюз пее в престижни оперни театри като Истанбулската опера, Teatro Massimo в Палермо, Teatro Colon в Буенос Айрес, Операта в Марсилия, Операта в Монпелие, De Vlaamse Opera в Белгия, Канадската опера в Торонто и други.

„Познанството ми с Людмил Ангелов, което бързо премина в приятелство, започна, когато синът ми Догач завърши пиано при Цветелина Тунтева в Турция и след това стана студент на Людмил Ангелов в Нов български университет. Маестро Ангелов е не само изключителен солист и отличен учител, но и добър приятел и истински ролеви модел, както и безкрайно скромен човек. Както сигурно знаете, той произхожда от много музикално семейство, баща му е световно признат диригент, а сестра му е оперна певица, с която съм имал честта и удоволствието да пея в Болшой театър. Вярвам, че този бекграунд е това, което прави маестро Ангелов не само велик пианист, но и пианист, чийто подход към вокалистите е точно какъвто е нужен на един певец, когато пее в акомпанимент на пиано. Той знае точно как да поддържа баланса между двата инструмента – пианото и гласа. Людмил буквално диша заедно с певеца и това е изключителна рядкост, за мен е привилегия да деля сцената с него“, споделя Бюлент Бездюз. 

На въпроса намира ли разлика в реакциите на турската и българската публика, певецът отговаря: „Когато идвам в България, не забелязвам особени културни различия, освен езика. Хората са топли и приятелски настроени, нищо чудно, че синът ми вече говори чудесен български. България има сериозни традиции в класическата музика, затова не е изненадващо, че тук са родени редица световноизвестни оперни изпълнители. През последния век (тази година празнуваме 100-годишнината на Републиката) в Турция бяха открити шест национални и един частен оперен театър, създадоха се симфонични оркестри във всички големи градове, значителен брой частно финансирани оркестри, както и консерватории, които трябва да полагат основите на класическата музика.“

Бюлент Бездюз определя себе си като човек, благословен с много приятели, заради музиката, която преодолява всякакви предрасъдъци.  

Роден във Варна, Людмил Ангелов завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” при изключителния педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция). Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е концертирал с реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в престижни зали като Берлинската филхармония, “Музикферайн” и „Щатсопер“ във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Център” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте-Карло, Цюрихската опера, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, KBS в Сеул и много други. 

Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records, ARIA Classics и Virginia Records. Негов диск с произведения от Шопен е удостоен от Националния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър, оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла с клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава. 

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и е член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Глориа Артис“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно води майсторски клас. Канен е в  журита на редица международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010,  2015 и 2021 г. През 2022 е удостоен със званието Почетен гражданин на София и става носител на най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век – огърлие“.