Балетната класика “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев ще зарадва ценителите във Варна

Прочутият Шекспиров сюжет за Ромео и Жулиета - двамата влюбени от Верона, се превръща в завладяващ танцов спектакъл на сцената на Варненската опера. Балетът по музика на Сергей Прокофиев, с хореография и режисура на Сергей Бобров, прави премиерата си на 8 август, от 21 часа, в рамките на Опера в Летния театър 2023.

Историята на балета на Прокофиев е интересна не само с променения финал, който в неговата версия е щастлив, но и с факта, че сталинистката цензура обявява музиката за твърде новаторска и неподходяща за танц. Балетът, забранен в Съветския съюз до 1940 г., излиза за пръв път на руска сцена, едва след като композиторът връща трагичния Шекспиров финал и пренаписва част от партитурата. Постановката има огромен успех и получава Сталинска награда. Първоначалният замисъл на Прокофиев се реализира чак през 2008 г. в САЩ, благодарение на музикалния историк проф. Морисън, който възстановява оригиналното либрето.

Хореографският прочит на Сергей Бобров носи почерка на опита му от Болшой театър. Новото са елементи от Шекспировата история, които до момента не са показвани в други балетни постановки. Доразвит е образът на Меркуцио, който забавлява хората в собствен театър. Цялото сценично действие преминава под формата на карнавал, чието веселие постепенно приема трагични нотки. Идеята за карнавала кореспондира и с прозрението на Шекспир за света като сцена, на която всички ние сме актьори. Бобров подчертава, че в балета хореографията е езикът на разказвача и затова тя трябва да е достатъчно изразителна и въздействаща. Точно каквато е неговата.

Обновената интернационална балетна трупа на Варненската опера включва талантливи артисти от цял свят, чиято творческа енергия прелива от сцената. В ролята на Жулиета на премиерата ще танцува примата Наталия Боброва. Ромео е великолепният Марко ди Салво, солист на варненската балетна трупа от 2019 г. Не по-малко изразителни са изпълненията на темпераментния Пиер Гастон като Тибалт и изключително артистичния Виторио Сколе като Меркуцио. Танцовата техника на целия екип е доведена до съвършенство от репетиторите Наталия Матус-Марчук и Бахиджан Смагулов.

Оркестъра на Държавна опера Варна дирижира Иван Великанов, многократно награждаван като диригент и режисьор на балетни спектакли в Русия и цяла Европа. Ефектните костюми и завладяващата сценография на Ася Стоименова добавят своя щрих към балета "Ромео и Жулиета", като завършено сценично произведение с огромно въздействие.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .