Балетната класика “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев ще зарадва ценителите във Варна

Прочутият Шекспиров сюжет за Ромео и Жулиета - двамата влюбени от Верона, се превръща в завладяващ танцов спектакъл на сцената на Варненската опера. Балетът по музика на Сергей Прокофиев, с хореография и режисура на Сергей Бобров, прави премиерата си на 8 август, от 21 часа, в рамките на Опера в Летния театър 2023.

Историята на балета на Прокофиев е интересна не само с променения финал, който в неговата версия е щастлив, но и с факта, че сталинистката цензура обявява музиката за твърде новаторска и неподходяща за танц. Балетът, забранен в Съветския съюз до 1940 г., излиза за пръв път на руска сцена, едва след като композиторът връща трагичния Шекспиров финал и пренаписва част от партитурата. Постановката има огромен успех и получава Сталинска награда. Първоначалният замисъл на Прокофиев се реализира чак през 2008 г. в САЩ, благодарение на музикалния историк проф. Морисън, който възстановява оригиналното либрето.

Хореографският прочит на Сергей Бобров носи почерка на опита му от Болшой театър. Новото са елементи от Шекспировата история, които до момента не са показвани в други балетни постановки. Доразвит е образът на Меркуцио, който забавлява хората в собствен театър. Цялото сценично действие преминава под формата на карнавал, чието веселие постепенно приема трагични нотки. Идеята за карнавала кореспондира и с прозрението на Шекспир за света като сцена, на която всички ние сме актьори. Бобров подчертава, че в балета хореографията е езикът на разказвача и затова тя трябва да е достатъчно изразителна и въздействаща. Точно каквато е неговата.

Обновената интернационална балетна трупа на Варненската опера включва талантливи артисти от цял свят, чиято творческа енергия прелива от сцената. В ролята на Жулиета на премиерата ще танцува примата Наталия Боброва. Ромео е великолепният Марко ди Салво, солист на варненската балетна трупа от 2019 г. Не по-малко изразителни са изпълненията на темпераментния Пиер Гастон като Тибалт и изключително артистичния Виторио Сколе като Меркуцио. Танцовата техника на целия екип е доведена до съвършенство от репетиторите Наталия Матус-Марчук и Бахиджан Смагулов.

Оркестъра на Държавна опера Варна дирижира Иван Великанов, многократно награждаван като диригент и режисьор на балетни спектакли в Русия и цяла Европа. Ефектните костюми и завладяващата сценография на Ася Стоименова добавят своя щрих към балета "Ромео и Жулиета", като завършено сценично произведение с огромно въздействие.

Първата за България постановка на операта "Русалка" от Антонин Дворжак е включена в програмата на 17-ото издание на фестивала Опера в Летния театър, а в главната роля ще влезе оперната прима Красимира Стоянова. Представлението е на 18 август, оркестърът на Варненска опера ще бъде дирижиран от маестро Павел Балев. Премиерна за 2025 година, през 2026-а "Русалка" на Държавна опера Варна, в режисура на Сребрина Соколова, беше удостоена с Награда Варна в категория "опера".

За Красимира Стоянова ролята на Русалка е от особено значение и ѝ носи огромно признание от публика и критика в Европа. Във варненската постановка примата – камерзенгерин на Виенската държавна опера, за пореден път си партнира с Павел Балев – утвърден диригент с международна репутация, от 2022 г. генерален музикален директор на Театър Нордхаузен, главен диригент на Опера Лимож, музикален директор на Академията на Националния оркестър в Кан, редовен гост-диригент в Баден-Баден и Държавна опера Варна.

На 18 август в ролята на Принца ще влезе лиричният тенор Рейналдо Дроз, басът Деян Вачков ще е Водният дух, сопраното Ирина Жекова ще изпълни партията на Княгинята, а мецосопраното Величка Минкова – на Магьосницата. В образите на трите нимфи ще бъдат Лилия Илиева-Михайлова, Силвия Ангелова и Розалия Желязкова.

Най-известната и най-често поставяна чешка опера е описвана от Дворжак като "лирична приказка за трагедията на русалка, влюбена в човек". Произведението е наситено с поетичност, нежност и богата мелодика, вдъхновена от чешкия фолклор. За режисьора Сребрина Соколова творбата не е просто романтична история за невъзможна любов, а дълбок размисъл за границите между природното и изкуственото, между човека и света, който той се стреми да контролира. Сценографът и автор на прожекционния мапинг Петко Танчев изгражда многоизмерна сценична среда, съчетавайки абстрактни изображения и архивни кадри, създавайки водна повърхност от огледален материал и "гора" от вертикални елементи. Костюмите на Ася Стоименова са ефирни и приказни, а хореографията на Надя Димокова допълнително подсилва емоционалното въздействие на спектакъла.