Мобилно меню

Балетната класика “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев ще зарадва ценителите във Варна

Премиерата на творбата с хореограф Сергей Бобров и диригент Иван Великанов, ще е на 8 август, в Летния театър
Балетната класика “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев ще зарадва ценителите във Варна
1181

Прочутият Шекспиров сюжет за Ромео и Жулиета - двамата влюбени от Верона, се превръща в завладяващ танцов спектакъл на сцената на Варненската опера. Балетът по музика на Сергей Прокофиев, с хореография и режисура на Сергей Бобров, прави премиерата си на 8 август, от 21 часа, в рамките на Опера в Летния театър 2023.

Историята на балета на Прокофиев е интересна не само с променения финал, който в неговата версия е щастлив, но и с факта, че сталинистката цензура обявява музиката за твърде новаторска и неподходяща за танц. Балетът, забранен в Съветския съюз до 1940 г., излиза за пръв път на руска сцена, едва след като композиторът връща трагичния Шекспиров финал и пренаписва част от партитурата. Постановката има огромен успех и получава Сталинска награда. Първоначалният замисъл на Прокофиев се реализира чак през 2008 г. в САЩ, благодарение на музикалния историк проф. Морисън, който възстановява оригиналното либрето.

Хореографският прочит на Сергей Бобров носи почерка на опита му от Болшой театър. Новото са елементи от Шекспировата история, които до момента не са показвани в други балетни постановки. Доразвит е образът на Меркуцио, който забавлява хората в собствен театър. Цялото сценично действие преминава под формата на карнавал, чието веселие постепенно приема трагични нотки. Идеята за карнавала кореспондира и с прозрението на Шекспир за света като сцена, на която всички ние сме актьори. Бобров подчертава, че в балета хореографията е езикът на разказвача и затова тя трябва да е достатъчно изразителна и въздействаща. Точно каквато е неговата.

Обновената интернационална балетна трупа на Варненската опера включва талантливи артисти от цял свят, чиято творческа енергия прелива от сцената. В ролята на Жулиета на премиерата ще танцува примата Наталия Боброва. Ромео е великолепният Марко ди Салво, солист на варненската балетна трупа от 2019 г. Не по-малко изразителни са изпълненията на темпераментния Пиер Гастон като Тибалт и изключително артистичния Виторио Сколе като Меркуцио. Танцовата техника на целия екип е доведена до съвършенство от репетиторите Наталия Матус-Марчук и Бахиджан Смагулов.

Оркестъра на Държавна опера Варна дирижира Иван Великанов, многократно награждаван като диригент и режисьор на балетни спектакли в Русия и цяла Европа. Ефектните костюми и завладяващата сценография на Ася Стоименова добавят своя щрих към балета "Ромео и Жулиета", като завършено сценично произведение с огромно въздействие.

2023 © Варна е / снимки: Росен Донев за Държавна опера - Варна

Летният театър във Варна приема Международен фестивал за църковна музика

Първото издание на проявата ще е на 4 и 5 август
Летният театър във Варна приема Международен фестивал за църковна музика

На 4 и 5 август 2026 г. в Летния театър във Варна ще се състои първото издание на Международния фестивал за църковна музика "Св. Богородица Портаитиса", който ще събере едни от най-авторитетните и вълнуващи изпълнители на православна духовна музика от България и чужбина. Името на фестивала – "Св. Богородица Портаитиса", е избрано в знак на почит към Пресвета Богородица, небесната покровителка и закрилница на Варна, като образът ѝ "Портаитиса" ("Пазителката на вратите") символизира духовната закрила, надеждата и гостоприемството, с които градът посреща своите гости и участници. 

Международният фестивал разглежда църковното пеене не само като богослужебна практика, а като жива културна памет, която съхранява вековни традиции, национална идентичност и високи художествени достижения. Още с първото си издание фестивалът ще събере изявени изпълнители от България, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Грузия и Ливан, превръщайки Варна в средище на православната музикална култура.

Фестивалът е благословен от Варненския и Великопреславски митрополит и се реализира с финансовата подкрепа на Фонд "Култура" към Община Варна.

Двата концерта, на 4 и 5 август са със свободен вход, а началото им е от 20:30 часа. Билетите с точните места ще бъдат раздавани на място в съответната дата, на входа на самия Летен театър от 19:30 часа, до запълване на пълния капацитет на местата, без възможност за предварително взимане от каса, уточняват организаторите.

Сред специалните гости в първата вечер е Мъжкият византийски хор "Тронос" (Румъния) – един от най-авторитетните ансамбли за византийско пеене в Румъния, известен с автентичните си интерпретации на православни песнопения и активната си международна концертна дейност.

На фестивалната сцена ще се изяви и Рибале Уехве (Ливан) – една от най-разпознаваемите изпълнителки на православна духовна музика.

С характерния си тембър и впечатляваща вокална техника тя представя богатството на антиохийската певческа традиция и успешно популяризира духовната музика на Близкия изток пред международната публика.

Кулминация на първата фестивална вечер ще бъде концертът на Дивна Любоевич и хор "Мелоди" (Сърбия). Световноизвестната сръбска певица е сред най-ярките посланици на православната духовна музика.

Нейните концерти по целия свят привличат хиляди почитатели, а ансамбълът "Мелоди" се счита за един от най-престижните изпълнители на сръбската православна музикална традиция.

Във втората фестивална вечер участие ще вземе Византийски хор "Мелодесос" – Варна, който през последните години активно работи за популяризирането на византийската музикална традиция в България.

Публиката ще има възможност да чуе и Йована Богданоска (Северна Македония) – талантлива изпълнителка на православни песнопения, която впечатлява с дълбочината на своите интерпретации и уважението към традициите на Македонската православна църква.

В програмата ще се включи и Детският хор при храм "Св. Атанасий Велики" – Варна, който възпитава най-младото поколение изпълнители в духа на православната певческа традиция.

Специален гост ще бъде и Хорът "Салия" от Грузия, който ще представи древната грузинска многогласна традиция – една от най-старите форми на православно църковно пеене, призната от ЮНЕСКО като част от световното нематериално културно наследство.

2026 © Варна е / снимки: Biserica Vovidenia Botosani, Ribale Wehbé, Mihail Bucă, Варненска и Великопреславска света митрополия