Балетната класика “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев ще зарадва ценителите във Варна

Прочутият Шекспиров сюжет за Ромео и Жулиета - двамата влюбени от Верона, се превръща в завладяващ танцов спектакъл на сцената на Варненската опера. Балетът по музика на Сергей Прокофиев, с хореография и режисура на Сергей Бобров, прави премиерата си на 8 август, от 21 часа, в рамките на Опера в Летния театър 2023.

Историята на балета на Прокофиев е интересна не само с променения финал, който в неговата версия е щастлив, но и с факта, че сталинистката цензура обявява музиката за твърде новаторска и неподходяща за танц. Балетът, забранен в Съветския съюз до 1940 г., излиза за пръв път на руска сцена, едва след като композиторът връща трагичния Шекспиров финал и пренаписва част от партитурата. Постановката има огромен успех и получава Сталинска награда. Първоначалният замисъл на Прокофиев се реализира чак през 2008 г. в САЩ, благодарение на музикалния историк проф. Морисън, който възстановява оригиналното либрето.

Хореографският прочит на Сергей Бобров носи почерка на опита му от Болшой театър. Новото са елементи от Шекспировата история, които до момента не са показвани в други балетни постановки. Доразвит е образът на Меркуцио, който забавлява хората в собствен театър. Цялото сценично действие преминава под формата на карнавал, чието веселие постепенно приема трагични нотки. Идеята за карнавала кореспондира и с прозрението на Шекспир за света като сцена, на която всички ние сме актьори. Бобров подчертава, че в балета хореографията е езикът на разказвача и затова тя трябва да е достатъчно изразителна и въздействаща. Точно каквато е неговата.

Обновената интернационална балетна трупа на Варненската опера включва талантливи артисти от цял свят, чиято творческа енергия прелива от сцената. В ролята на Жулиета на премиерата ще танцува примата Наталия Боброва. Ромео е великолепният Марко ди Салво, солист на варненската балетна трупа от 2019 г. Не по-малко изразителни са изпълненията на темпераментния Пиер Гастон като Тибалт и изключително артистичния Виторио Сколе като Меркуцио. Танцовата техника на целия екип е доведена до съвършенство от репетиторите Наталия Матус-Марчук и Бахиджан Смагулов.

Оркестъра на Държавна опера Варна дирижира Иван Великанов, многократно награждаван като диригент и режисьор на балетни спектакли в Русия и цяла Европа. Ефектните костюми и завладяващата сценография на Ася Стоименова добавят своя щрих към балета "Ромео и Жулиета", като завършено сценично произведение с огромно въздействие.

Четиринадесет събития ще предложи на варненската публика Есенният салон на изкуствата 2026. От 15 октомври до 15 ноември програмата ще представи концерти с класическа музика, детско хорово изкуство, литература, съвременно визуално изкуство и интерактивни арт работилници. Събитията ще се провеждат в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, Арт салона на Радио Варна, „Ателие 48“ и Аулата на Икономическия университет. Организатор е Дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

Есенният салон ще бъде открит на 15 октомври от 18:30 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ с концерт на проф. Галина Апостолова – пиано и д-р Милена Вълева – цигулка. Двете утвърдени музикантки ще представят камерна програма, която обхваща произведения от класическия и романтичния репертоар, както и българска музика от XX век. В нея са включени Соната за цигулка и пиано във фа мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, „Романс“ от Антонин Дворжак, Соната за цигулка и пиано в ре минор от Йоханес Брамс и Соната-поема от Александър Райчев.

В рамките на месец Есенният салон ще събере на една сцена утвърдени музиканти и млади изпълнители. В програмата са включени Камерният оркестър на варненските учители „Анима“ със солисти от НУИ „Добри Христов“, както и съвместният концерт на Детски хор „Добри Христов“ и Детски хор „Кантемус“ от Хамбург.

Програмата обхваща още представяне на монографията на Ирена Димитрова „Нови художествени практики във Варна от края на ХХ век“, музикално-поетичния спектакъл „Ритъмът на словото“ на Сдружението на писателите – Варна, представяне на новата стихосбирка на Станислав Пенев, както и юбилейната изложба „Дигитални колажи“ на проф. Пламен Братанов.

Публиката ще може да се включи и в две интерактивни арт работилници, посветени на сюрреализма.

Есенният салон на изкуствата 2026 ще бъде закрит на 15 ноември от 18:30 ч. в Аулата на Икономическия университет – Варна с изпълнение на „Гран партита“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Произведението ще бъде представено от ансамбъл от 12 духови инструменталисти и контрабасист.

Програма:

• 15 октомври, 18:30 ч., ГХГ – клавирно дуо: Галина Апостолова и Милена Вълева. Моцарт, Дворжак, Брамс, Александър Райчев.
• 16 октомври, 18:00 ч., ГХГ – Детски хор „Добри Христов“ и Детски хор „Кантемус“ – Хамбург.
• 17 октомври, 18:30 ч., ГХГ – клавирно трио Красимир Щерев – цигулка, Марина Винокурова – цигулка и Милена Лазарова – пиано.
• 21 октомври, 18:00 ч., ГХГ – представяне на „Нови художествени практики във Варна от края на ХХ век“ – Ирена Димитрова.
• 22 октомври, 18:30 ч., ГХГ – Росен Идеалов – кларинет, и Богдан Станев – пиано.
• 27 октомври, 18:30 ч., „Ателие 48“ – арт работилница „Звук и цвят“.
• 29 октомври, 18:00 ч., ГХГ – „Ритъмът на словото“ – музикално-поетичен спектакъл.
• 3 ноември, 18:30 ч., „Ателие 48“ – арт работилница „Игра на сюрреализъм“.
• 6 ноември, 18:00 ч., Арт салон на Радио Варна – представяне на „Една любов възвишена – жена“ – Станислав Пенев.
• 9 ноември, 18:30 ч., ГХГ – Камерен оркестър „Анима“ със солисти от НУИ „Добри Христов“.
• 11 ноември, 18:00 ч., ГХГ – юбилейна изложба „Дигитални колажи“ – проф. Пламен Братанов.
• 13 ноември, 18:30 ч., ГХГ – „Диалог на струните“ – Анна Фурнаджиева и Красимир Джамбазов.
• 14 ноември, 18:30 ч., ГХГ – Божидар Бенев – цигулка и Стефан Бояджиев – пиано.
• 15 ноември, 18:30 ч., Аула/Икономически университет – Моцарт – „Гран партита“.