Бобо се завръща на музикалната сцена с афро фюжън проект

Бобо се появи на българската музикална сцена в апогея на телевизия ММ с хита "Първичен инстинкт", в който си партнира с група "Димна завеса". Само за една нощ той се превърна от 18-годишно момчето в R&B и хип-хоп звезда. Зад гърба си има редица успешни музикални проекти, сред които "Пороци" и "Всеки ден е велик ден", реализирани с неговата група Bobo & The Gang. Правил е съвместни парчета с Графа, Орлин Павлов, Маги Джанаварова и др.

С яркия си талант на автор, усещането си за модерност в музиката и специфичния си леко дрезгав тембър, Борислав Димитров – Бобо, е един от най-интересните артисти у нас. Твори във всякакви стилове – от рага, през R&B до хип-хоп, а в новия си проект озаглавен саркастично "Мъка", той залита и по нашумелия в световен мащаб афро фюжън. В "Мъка" Бобо си партнира с популярния македонски рапър Марко Маринкович – Slatkaristika. Песента е и първи знак за предстоящия студиен албум на Бобо, наречен ALKEBU-LAN  – древното име на Африка, от където са и корените на изпълнителя по бащина линия.

Музиката и текста на „Мъка“ са на Бобо, а по продукцията на парчето работят нигерийският продуцент - Cracker Mallo, който е работил и по част от саундтрака на “Черната пантера 2”, и Борислав Миланов. Видеото на "Мъка" е свързано с цял късометражен филм, създаден за предстоящия албум на Бобо. Нестандартните визуализации са на режисьора и носител на много награди – Димитрис Георгиев и един от най-добрите кино екипи у нас.

Песента "Мъка" беше официално представена 28 април, във всички дигитални платформи, в българския радио и ТВ ефир и в официалния YouTube канал на Бобо.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .