Димитрина Германова: Най-ценно е всеки ден да се стремиш да си по-добър от предишния
Димитрина Германова е млада, красива, талантлива и енигматична певица. Тя заслужи второ място в юбилейното 10-о издание на „Гласът на България“. Публиката във Варна я познава от участията ѝ в мюзикъли на Варненската опера, сред които „Цар лъв“, „Оркестър без име“, „Красавицата и звяра“, „Коса“, „Бодигард“ и др.
Родена е на 8 май 2004 година в Добрич – град, който се утвърждава като люлка на таланти, дал много от популярните имена на българската сцена, сред които Силвия Кацарова, Миро и др. Макар да не е родена в семейство на професионални музиканти, близките на Димитрина имат отношение към музиката и забелязват нейния талант. Още от дете тя е част от студиото за рок и поп певци „Сарандев“ към Младежкия център в Добрич. През 2016 г. участва в националната селекция „Децата на България са супер“ на „Детската Евровизия“. Явява се на редица национални и международни конкурси, като печели много заслужени признания за таланта си. Лауреат е и на фондацията на Димитър Бербатов, която отличава талантливите деца и младежи на България.
За забележителното си участие в юбилейния десети сезон на „Гласът на България“ и за мисията си в изкуството, разказа Димитрина Германова в едно много откровено интервю за ВАРНА Е.
Дими, поздравления за впечатляващото представяне в „Гласът на България“. Ти самата доволна ли си?
Благодаря много! Да, доволна съм! Смятам, че се представих по възможно най-добрия начин, отзивите на публиката са най-добрият критерий!
Защо реши да се включиш в шоуто?
Дълго време приятели и познати около мен ме убеждаваха да се запиша, но все не усещах, че моментът е настъпил. Тази година прецених, че имам нужната подготовка да се справя с това предизвикателство – все пак такъв формат изисква натрупан опит и увереност в качествата. Обмислях дълго и накрая просто подадох заявлението си и така започна приказката .
Срещна ли приятели сред участниците?
Да! Въпреки състезателния дух на предаването, успяхме да се абстрахираме от идеята за конкуренция помежду ни и се забавлявахме искрено заедно! Нямаше злоба, нямаше завист – наслаждавахме се на споделените мигове.
Ти се занимаваш с музика от много малка, защо реши да поемеш по пътя на изкуството?
Всичко се случи по много естествен път – още от детската градина се записах на уроци по танци, в първи клас вече свирех на пиано и учих солфеж, по-късно започнах хорово пеене и на 10 години посетих първия си индивидуален урок по поп и джаз пеене. В последствие усетих, че искам да съчетая всичко в едно. Така се запалих по музикалния театър и вече над 5 години се развивам в тази насока. Изкуството ми подарява възможността да научавам много, както за себе си, така и за света около мен. Превъплъщавайки се в различни роли (дали в песен или театрална постановка), трупам житейски опит, обогатявам мирогледа си. Изкуството е богатство и се радвам, че имам дарба, която ми позволява да го приветствам в душата си.
Родом си от Добрич – градът е дал много големи имена на българската музика. Има ли в рода ти музиканти?
От рода ми доста хора са пресичали пътя си по някакъв начин с музиката – баща ми е свирил на цигулка като малък, средната ми сестра е пяла в гимназията, баба и дядо също са се забавлявали чрез песни. Нито един обаче не се е занимавал сериозно, аз съм единствената до този момент.
Участвала си в много музикални конкурси, преди да стъпиш на голямата сцена, смяташ ли, че това ти е дало необходимата школовка?
Да, била съм на немалко певчески конкурси както в страната, така и в чужбина. Участвала съм в два от най-престижните музикални форуми за певци – Световния шампионат по сценични изкуства в Лос Анджелис, 2019, като оттам се върнах с два сребърни и един бронзов медал, както и „Славянски базар“, Витебск, Беларус, 2022, от който спечелих второ място. В биографията си имам доста отличия от конкурси, но не наградите са най-важни. Всяко излизане на сцена носи опит, учи на дисциплина и гради характер. Такъв тип изяви дават обратна връзка за нивото и върху какво още може да се работи, за да се развива артистът. Най-ценно е да се стремиш всеки ден да си по-добър от вчерашния.
Представяш се забележително в мюзикъли на Варненската опера. Привлича ли те подобен тип изява и за в бъдеще?
Благодаря! От малка проявявам интерес към мюзикълите, неведнъж са ми казвали, че това е попрището, върху което трябва да наблегна, защото ми се получава много добре. Зад гърба си имам участия в 6 проекта на Варненската опера и със сигурност ще посрещна с отворени обятия възможност за още!
Смяташ ли, че ако се поставят повече качествени мюзикъли у нас, това ще даде по-голяма възможност за изява на изпълнители като теб?
Доскоро мюзикълът не беше толкова разпространен жанр на българската сцена. През последните години той набира популярност. Поставиха се прекрасни заглавия, на които публиката има възможност да се наслаждава. За разлика от операта, мюзикълът е по-достъпен сценичен жанр за масовата аудитория, но пък това не го прави лесен. За да се получи качествен продукт, е необходимо съставът да е от качествени артисти – такива, които не само пеят, но и еднакво добре владеят танцовото изкуство и актьорските умения. Предполагам, че колкото повече навлиза самият жанр у нас, толкова повече ще се наблегне върху подготовката за него. Така не само ще се поставят известни заглавия, но и крайният резултат от работата ще бъде още по-удовлетворяващ.
Мислиш ли, че класическата сцена дава по-добри възможности за реализация от популярната, ти самата имаш ли подобни амбиции?
„Реализация“ е относително понятие, защото всяко изкуство изисква своя тип публика. За всеки жанр има съответна аудитория. Ако успееш да достигнеш до хора, които оценяват твоя тип изкуство (независимо в какво направление или жанр се изразява то), си се реализирал. Съответно, не мисля, че можем да изчисляваме в коя сфера има по-добра възможност за реализация. Зависи кой накъде се стреми. Аз харесвам и двата вида сцена и с удоволствие бих се развивала и в двете посоки, въпреки че се различават много една от друга.
Кои са изпълнителите, от които си се учила, които са пример за теб?
Всеки се учи от най-добрите, така че, предполагам, няма да е изненада да спомена Селин Дион, Уитни Хюстън, Марая Кери, Арета Франклин… От няколко години съм фен на не дотолкова познатата Хейли Райнхарт. Тя е извънземен талант и силно се надявам някой ден да получи заслужената популярност.
Както в „Гласът на България“, така и в мюзикъла „Оркестър без име“, изпълни много „вечни“ български песни. Какво е отношението ти към тях, за теб важна ли е приемствеността в музиката?
Естествено, по мое мнение песните се пишат, за да се пеят не само от оригиналния изпълнител. Точно по този начин музиката остава жива, увековечава се. Имаме много красиви български песни, жалко обаче, че на малко от тях се дава гласност.
Интересно е, че озвучаваш анимационни героини като Изабела в „Енканто“ и Ариел в „Малката русалка“. Разкажи малко повече за това? С какво се различава от изявите ти на сцената?
Дублажът и изпълнението на живо се различават много. Най-малкото заради това, че по време на дублаж правиш няколко опита, работи се фраза по фраза и от всички опити се избира най-близкото до оригинала попадение. В пеенето на сцена имаш само един единствен шанс, никой няма да ти даде възможност за повторение. Още повече, че в дублажа се гони имитация на филмов персонаж, а на сцена се търси индивидуалност, уникалност.
Във финала на „Гласът на България“ изпълни песен на Малката русалка. Припознаваш ли се в емблематичната героиня?
Ариел е изключително любопитно момиче с огромна страст към непознатото. Не понася ограничения, широкоскроена е и има силен порив да изследва и прави това, което на останалите се струва невъзможно. Имаме доста допирни точки, да
Вече представи дебютната си песен, какъв е стилът, в който би искала да се развиваш?
И двете песни, с които се представям като индивидуален изпълнител – „Скрита сила“, 2019г. (автор – Радостина Колева) и „Да се върна“, 2023 г. (музика и аранжимент – Димитър Атанасов, текст – Кристиан Грънчаров), са много различни една от друга. Тепърва ми предстои да установявам собствен стил, но за целта ще трябва да експериментирам, за да открия кое най-много пасва на моя натюрел.
На сцената на „Гласът на България“ се представи убедително, както с песни на български, така и на английски. Според теб важно ли е да се пее на български? Обръщаш ли специално внимание на текста в песните, които изпълняваш?
Важно е, разбира се. В България има толкова талантливи композитори, които сътворяват прекрасни песни, българската музика трябва да се подкрепя и развива!! А и за всеки изпълнител е нужно да разбира и вниква в текста на песента, която изпълнява. Единствено така ще успее да придаде автентично посланието ѝ. Това се случва най-лесно, като се пее на родния език.
Ти самата каква музика слушаш извън професионалните си интереси?
Както казах, не обичам да се ограничавам и ми харесва да експериментирам. Имам всякакви жанрове в плейлиста си – от опера и оркестрова музика до хеви метъл.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Срещам се с приятели, гледам филм или сериал, слушам музика, разглеждам какво се случва в социалните мрежи, но най-обичам просто да си лежа и да не правя нищо.
Какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?
Пожелавам си още повече и по-големи сцени, на които да изпълнявам авторска музика!
Какво би пожелала на читателите на ВАРНА Е?
