Диригент от Египет е специален гост на концерт с шедьоври на Моцарт и Чайковски във Варненската опера

На 28 април от 19 часа Симфоничният оркестър на Варненска опера ще зарадва меломаните в града с две емблематични произведения: Симфоният кончертанте на Моцарт и Патетичната симфония на Чайковски. Концертът ще е на Основната сцена на Държавна опера Варна.

Гост диригент е Хишам Габр от Египет, а солисти - концертмайсторът на оркестъра Красимир Щерев и директорът на музикалното училище Румяна Петрова.

"Моцарт пише Симфония концертанте по време на турне в Европа, докато посещава Манхайм и Париж - разказва Румяна Петрова."

В музиката ясно са изразени две противоположни емоции - въодушевлението на влюбения млад човек и скръбта от смъртта на майка му.  Двете състояния майсторски се преплитат в музикалното повествование, а изпълнението на соловите партии е голямо удоволствие, когато е споделено между приятели.

Съвместната работа на варненските музиканти с Маестро Хишам Габр е вдъхновяваща, а съчетанието на Моцарт и Чайковски в програмата на концерта обещава вълнуваща вечер в Операта.

Хишан Габр е постоянен диригент в операта в Кайро и директор на Художествен център Библиотека Александрина. Габр учи дирижиране в Египет, Франция и САЩ при именити диригенти: Кристоф Мюлер, Доминик Ройтс, Жан-Жак Вернер, Крис Ким и Ахмед Ел-Саеди. Заслужава стипендия Фулбрайт, за да продължи развитието си в САЩ, където завършва "Съвременни техники на дирижиране" в университета Корнел, Ню Йорк. Освен редовните си ангажименти като диригент в операта в Кайро, Габр често е гост-диригент на редица доказани международни оркестри, сред които Македонската филхармония, Вроцлавската филхармония (Полша), Киевската камерата (Kyivska Kamerata, Украйна), Националния симфоничен оркестър на Мексико, Софийската филхармония (България), Симфоничен оркестър на Гьотинген, Филхармонията на Астана (Казахстан), Ливанската филхармония и др.

От началото на 90-те години Габр също така композира музика за множество игрални и документални филми, мюзикъли и пиеси, поставяни в Египет и зад граница. Неговите композиции са изпълнявани от Симфоничния оркестър на Кайро и са аплодирани, както от публиката, така и от критиците.

Габр композира музика към "Praxa", първият египетски мюзикъл, който успешно се изпълнява в главната зала на операта в Кайро и в Кралската опера в Мускат (Оман). Габр получава чести поръчки да композира музика за престижни египетски и международни институции и оркестри.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .