Два концерта с участието на Людмил Ангелов ще зарадват ценителите във Варна през декември

Два концерта с участието на виртуозния пианист и любимец на варненската публика - Людмил Ангелов, ще зарадват ценителите в морската столица в началото на декември. 

Първият от тях е в рамките на Коледния музикален фестивал на Държавна опера Варна 2023 и ще се състои на 1 декември, от 19 часа на сцената на варненската опера. На диригентския пулт в този вълнуващ симфоничен концерт, ще застане Павел Балев, а Людмил Ангелов ще бъде солист на две творби с вариации върху произведения на Паганини – Рахманинов и Лютославски. Рапсодията върху тема от Паганини, оп. 43 на Сергей Рахманинов включва 24 свободни вариации, които преливат музикално една в друга. „Вариации по тема от Паганини“ е сред най-известните творби на Витолд Лютославски, която запазвайки изначалната тоналност, украсява диатониката на Паганини с хроматизми, дисонанси и битонални тризвучия.

Публиката ще се наслади и на композираната като италианска увертюра Симфония № 32 на Моцарт, която се състои от три части без паузи между тях: алегро спиритозо, анданте и темпо примо. Концертната програма завършва с Камий Сен-Санс и неговия Реквием, със солисти Линка Стоянова, Бойка Василева, Валерий Георгиев и Евгений Станимиров. В проявата ще вземат участие също оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева и хорът на оперния театър с диригент Надежда Маккюн.

На 10 декември, от 19 часа, на сцената на Държавна опера Варна ще се проведе вторият концерт от цикъла "Людмил Ангелов и приятели". След първия концерт „Людмил Ангелов и приятели“, в който през октомври публиката във Варна аплодира с възторг Мари-Клод Шапюи от Швейцария и Александрина Пендачанска, съвместните прояви на виртуозния пианист продължават през декември с турския лиричен тенор Бюлент Бездюз. Концертът в Държавна опера Варна ще обхване периода от Романтизма до Веризма с творби на Белини, Шопен, Верди, Лист, Чайковски, Пучини, също произведения на съвременния турски композитор Ахмед Аднан Сайгюн и италиански народни песни.

Постоянен солист на Държавната опера в Мерсин, Бюлент Бездюз има редица международни изяви, сред които „Фалстаф“ с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на сър Колин Дейвис - записът печели награда „Грами“; „Ермиона“ от Росини под диригентството на Дейвид Пари с Opera Rara - записът носи на солистите награда „Грамофон“. Бюлент Бездюз пее в престижни оперни театри като Истанбулската опера, Teatro Massimo в Палермо, Teatro Colon в Буенос Айрес, Операта в Марсилия, Операта в Монпелие, De Vlaamse Opera в Белгия, Канадската опера в Торонто и други.

„Познанството ми с Людмил Ангелов, което бързо премина в приятелство, започна, когато синът ми Догач завърши пиано при Цветелина Тунтева в Турция и след това стана студент на Людмил Ангелов в Нов български университет. Маестро Ангелов е не само изключителен солист и отличен учител, но и добър приятел и истински ролеви модел, както и безкрайно скромен човек. Както сигурно знаете, той произхожда от много музикално семейство, баща му е световно признат диригент, а сестра му е оперна певица, с която съм имал честта и удоволствието да пея в Болшой театър. Вярвам, че този бекграунд е това, което прави маестро Ангелов не само велик пианист, но и пианист, чийто подход към вокалистите е точно какъвто е нужен на един певец, когато пее в акомпанимент на пиано. Той знае точно как да поддържа баланса между двата инструмента – пианото и гласа. Людмил буквално диша заедно с певеца и това е изключителна рядкост, за мен е привилегия да деля сцената с него“, споделя Бюлент Бездюз. 

На въпроса намира ли разлика в реакциите на турската и българската публика, певецът отговаря: „Когато идвам в България, не забелязвам особени културни различия, освен езика. Хората са топли и приятелски настроени, нищо чудно, че синът ми вече говори чудесен български. България има сериозни традиции в класическата музика, затова не е изненадващо, че тук са родени редица световноизвестни оперни изпълнители. През последния век (тази година празнуваме 100-годишнината на Републиката) в Турция бяха открити шест национални и един частен оперен театър, създадоха се симфонични оркестри във всички големи градове, значителен брой частно финансирани оркестри, както и консерватории, които трябва да полагат основите на класическата музика.“

Бюлент Бездюз определя себе си като човек, благословен с много приятели, заради музиката, която преодолява всякакви предрасъдъци.  

Роден във Варна, Людмил Ангелов завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” при изключителния педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция). Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е концертирал с реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в престижни зали като Берлинската филхармония, “Музикферайн” и „Щатсопер“ във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Център” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте-Карло, Цюрихската опера, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, KBS в Сеул и много други. 

Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records, ARIA Classics и Virginia Records. Негов диск с произведения от Шопен е удостоен от Националния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър, оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла с клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава. 

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и е член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Глориа Артис“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно води майсторски клас. Канен е в  журита на редица международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010,  2015 и 2021 г. През 2022 е удостоен със званието Почетен гражданин на София и става носител на най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век – огърлие“.

Четиринадесет събития ще предложи на варненската публика Есенният салон на изкуствата 2026. От 15 октомври до 15 ноември програмата ще представи концерти с класическа музика, детско хорово изкуство, литература, съвременно визуално изкуство и интерактивни арт работилници. Събитията ще се провеждат в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, Арт салона на Радио Варна, „Ателие 48“ и Аулата на Икономическия университет. Организатор е Дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

Есенният салон ще бъде открит на 15 октомври от 18:30 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ с концерт на проф. Галина Апостолова – пиано и д-р Милена Вълева – цигулка. Двете утвърдени музикантки ще представят камерна програма, която обхваща произведения от класическия и романтичния репертоар, както и българска музика от XX век. В нея са включени Соната за цигулка и пиано във фа мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, „Романс“ от Антонин Дворжак, Соната за цигулка и пиано в ре минор от Йоханес Брамс и Соната-поема от Александър Райчев.

В рамките на месец Есенният салон ще събере на една сцена утвърдени музиканти и млади изпълнители. В програмата са включени Камерният оркестър на варненските учители „Анима“ със солисти от НУИ „Добри Христов“, както и съвместният концерт на Детски хор „Добри Христов“ и Детски хор „Кантемус“ от Хамбург.

Програмата обхваща още представяне на монографията на Ирена Димитрова „Нови художествени практики във Варна от края на ХХ век“, музикално-поетичния спектакъл „Ритъмът на словото“ на Сдружението на писателите – Варна, представяне на новата стихосбирка на Станислав Пенев, както и юбилейната изложба „Дигитални колажи“ на проф. Пламен Братанов.

Публиката ще може да се включи и в две интерактивни арт работилници, посветени на сюрреализма.

Есенният салон на изкуствата 2026 ще бъде закрит на 15 ноември от 18:30 ч. в Аулата на Икономическия университет – Варна с изпълнение на „Гран партита“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Произведението ще бъде представено от ансамбъл от 12 духови инструменталисти и контрабасист.

Програма:

• 15 октомври, 18:30 ч., ГХГ – клавирно дуо: Галина Апостолова и Милена Вълева. Моцарт, Дворжак, Брамс, Александър Райчев.
• 16 октомври, 18:00 ч., ГХГ – Детски хор „Добри Христов“ и Детски хор „Кантемус“ – Хамбург.
• 17 октомври, 18:30 ч., ГХГ – клавирно трио Красимир Щерев – цигулка, Марина Винокурова – цигулка и Милена Лазарова – пиано.
• 21 октомври, 18:00 ч., ГХГ – представяне на „Нови художествени практики във Варна от края на ХХ век“ – Ирена Димитрова.
• 22 октомври, 18:30 ч., ГХГ – Росен Идеалов – кларинет, и Богдан Станев – пиано.
• 27 октомври, 18:30 ч., „Ателие 48“ – арт работилница „Звук и цвят“.
• 29 октомври, 18:00 ч., ГХГ – „Ритъмът на словото“ – музикално-поетичен спектакъл.
• 3 ноември, 18:30 ч., „Ателие 48“ – арт работилница „Игра на сюрреализъм“.
• 6 ноември, 18:00 ч., Арт салон на Радио Варна – представяне на „Една любов възвишена – жена“ – Станислав Пенев.
• 9 ноември, 18:30 ч., ГХГ – Камерен оркестър „Анима“ със солисти от НУИ „Добри Христов“.
• 11 ноември, 18:00 ч., ГХГ – юбилейна изложба „Дигитални колажи“ – проф. Пламен Братанов.
• 13 ноември, 18:30 ч., ГХГ – „Диалог на струните“ – Анна Фурнаджиева и Красимир Джамбазов.
• 14 ноември, 18:30 ч., ГХГ – Божидар Бенев – цигулка и Стефан Бояджиев – пиано.
• 15 ноември, 18:30 ч., Аула/Икономически университет – Моцарт – „Гран партита“.