Мобилно меню

Финални акценти в програмата на МТФ Варненско лято

Грандиозен завършек на 32-рото издание на фестивала ще постави спектакълът "Чаплин пианисимо", с участието на сина на Чарли Чаплин - Юджийн
Финални акценти в програмата на МТФ Варненско лято

На две последни събития в програмата на тазгодишното 32-ро издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" ще се насладят ценителите в морската столица на 14 и 15 юни.

На 14 юни от 19 часа, в Радио Варна своя рецитал на пиано, озаглавен "Шопен, живот в изгнание", ще изнесе Силвен Моризе. Събитието е част от програмата Интермецо, в която образно си подават ръка Международният театрален и Международният музикален фестивал, които носят името "Варненско лято".

В рецитала е представен парижкият период на Фредерик Шопен, белязан от принудителното му изселване от Полша, което подчертава плодотворната му работа през тези години на промени. Докато Шопен намира убежище в Париж, далеч от родната си земя, той композира някои от най-емблематичните си произведения, изразяващи както неговия музикален гений, така и дълбокото му чувство на загуба и носталгия.

Рециталът започва с Балада оп. 23 в сол минор, първата от неговите балади – форма, която Шопен усъвършенства, за да трансформира музикалния разказ. Композирано след пристигането му в Париж, това завладяващо произведение съчетава драматичен лиризъм и технически иновации, отразявайки мъката и надеждата на творец в изгнание.

Чрез завладяващи валсове и интроспективни ноктюрни Шопен улавя същността на романтичния дух на епохата, като същевременно влива в композициите си меланхолични нотки, специфични за опита му като изгнаник. Вечерта включва и мазурки, които прославят неговото полско наследство и полонези, които резонират с духа на съпротива и национална гордост.

Това емоционално представяне на репертоара на Шопен дава представа за борбата му да запази своята артистична идентичност далеч от дома. Това е празник на устойчивостта и красотата, родени от сърцето на един от най-великите композитори за пиано на всички времена.

Роденият през 1982 година Силвен Моризе започва да свири на пиано на 9-годишна възраст в Безансон, където по-късно в консерваторията получава първите си награди по пиано, акомпанимент и камерна музика. През 2003 г. постъпва в Парижката висша музикална консерватория, като същевременно учи и във Висшето училище по звукозапис. От 2009 г. работи основно като оркестрант за кино и симфонична музика. Автор е на саундтрака на редица филми. Редовно изнася и концерти.

На 15 юни от 19:30 часа ще бъде поставен грандиозен завършек на 32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" със спектакъла "Чаплин пианисимо". В него участие ще вземе синът на Чарли Чаплин - Юджийн, който е и внук на американския драматург Юджийн О’Нийл. В спектакъла се представя животът на Чарли Чаплин, чрез неговата филмова музика.  

"Модерни времена", "Великият диктатор", "Хлапето", "Треска за злато", "Светлините на рампата", "Циркът"… Легендарните филми на Чарли Чаплин, превърнали се в епоха в киното, не биха били така въздействащи без музиката, която ги съпровожда. А тя е композирана от самия Чаплин! За оригиналната си музика към филма "Светлините на рампата" той дори получава награда "Оскар".

От сцената Юджийн Чаплин въвежда зрителите в историята на музикалните композиции, разказва лични спомени и анекдоти, свързани с кинематографичното наследство на баща си, и откроява значението на музиката в неговите филми. За да се потопим в тяхната атмосфера, под звуците на двата рояла се прожектират знакови сцени от филмите и живота на една от най-забележителните личности в киното на ХХ век.

За да отдадат почит на големия кино творец, Жан-Паскал Бентюс и Силвен Моризе създават концерт с най-известните филмови композиции на Чаплин под формата на сюити за два рояла. В света на киното двамата музиканти са познати като едни от най-добрите оркестратори и автори на аранжименти. Когато свирят, публиката има усещането, че слуша цял оркестър.

"Чаплин пианисимо" е на английски език и при представянето си във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъде придружен със субтитри на български език. В края на спектакъла зрителите са поканени на среща-разговор с тримата изпълнители.

2024 © Варна е / снимки: Viafest

Камерен концерт ще представи познати класически заглавия във Варна

Авторският проект „Зелено-бяло-червено“ на Венециела Найденова ще зарадва публиката на 9-и октомври в Градската Художествена Галерия „Борис Георгиев“
Камерен концерт ще представи познати класически заглавия във Варна

На 9-и октомври от 18:30 ч. в Градска Художествена Галерия „Борис Георгиев“ във Варна ще бъде представен най-новия камерен проект с участието на  творци от града. „Зелено-бяло-червено“ е авторски концерт/портрет на Венециела Найденова. Публиката ще има възможност да се наслади на някои от авторските произведения на Венециела Найденова, както и познати творби от Добри Христов, Роберт Шуман и Федерико Гарсиа Лорка. Участие ще вземат сопраното Андриана Йорданова, която пристига в България специално за събитието, концертмайстора на Варненска опера Анна Фурнаджиева, кларинетистката Гергана Христова, както и пианиста и диригент Стефан Бояджиев.

Целта на програмата е да бъдат представени и нови авторски творби, като за тях ще могат зрителите да научат повече директно от автора им Венециела Найденова. Ще бъде направена българска премиера на едно от произведенията, а други ще прозвучат за първи път във Варна. Концертът продължава традицията на ORV Media всяка година да представя различни камерни проекти.

Входът е свободен.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна, чрез фонд „Култура“.

Венециела Найденова е българо-швейцарска музикантка с богата изпълнителска, педагогическа, музиковедска, журналистическа и композиторска кариера. След завършване на музикалното училище „Добри Христов“ във Варна, в класа по пиано на Екатерина Цветкова и история на музиката при Анелия Събева, учи музикозна ние в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория в София, специалност оперна драматургия под ръководството на Мария Костакева.

Венециела Найденова работи като музикален критик и редактор в списание „Българска музика“ от 1987 до закриването му през 1990 г. От 1991 година живее в Швейцария, където продължава образованието си във Висшето училище по музика в Женева и защитава докторска дисертация по музикознание в Университета във Фрибург. Изследванията й са насочени основно към съвременната музика и оперната драматургия. Авторка е на книга за вокалното и сценично творчество на руския композитор Едисон Денисов (1929-1996) и на множество музиковедски статии. Изследва и популяризира творчеството на жените композиторки. Създава издателството Éditions Lyra, Neuchâtel. Като изпълнител, свири в клавирни, вокални и камерни концерти. Нейната концертна дейност я довежда и на фестивалите „Варненско лято“ и „Софийски музикални седмици“. Изпълнява нова музика и участва в мултимедийни проекти. Композира вокална и инструментална музика, камерни, хорови и оркестрови пиеси, осъществява нови оркестрации на операта Le Chalet (А. Адам), на Laudate dominum (В. А. Моцарт), различни аранжименти, между които редакции на православни песнопения. През декември 2016 г., варненският хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева изпълнява за първи път нейната композиция „Тебе поем“. Преподава в консерваторията в Ньошател и във Висшето училище по музика в Женева - Ньошател. Член е на жури на различни конкурси за музика. Освен това, тя е артистичен директор и продуцент на редица музикални проекти. През 2010 г. учредява фондация за култура „Плискарт“ в България, с която организира музикален фестивал в първата българска столица.

Андриана Йорданова е родена във Варна, започва развитието си като солистка на хора на Руското училище и Детската опера. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Илка Попова, където по-късно взема и магистърска степен по оперно пеене и педагогика. През 2017 тя защитава и докторска степен по музика в същата академия. Йорданова е завършила и Руска филология в Софийски университет „Климент Охридски“. Скоро след завършване на музикалната академия тя печели престижни стипендии за обучение в чужбина като – Крафт Якобс Сушард, стипендия от Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим, стипендия за Европейския Оперен Тръст в Англия, където учи с Джанелла Борелли и Рената Ското, Костас Паскалис, Марта Лантиери и др. Печели специална награда на конкурса „Христо Бръмбаров“ от ръцете на Гена Димитрова.

Професионалната й кариера започва с ролята на Мюзетта („Бохеми“) под палката на диригента Иван Вульпе на сцената на Бургаската опера. Сред нейните роли са Мими, Мюзета, Виолета Валери, Силва Вареско, Фиордилиджи, Тоска, Вителия, Земфира, Неда, и др. След обучение в Италия и Великобритания, тя прави Малта свой втори дом, където намира професионална и педагогическа сцена. Кариерата и я отвежда до Великобритания, Дубай, Австрия, Русия, Италия, Германия, Казахстан и др. Йорданова е концертна и оперна певица, педагог и лектор. Записва творби на Алексей Шор с Джулиан Милкис и Джулиано Маццоканте, както и Stabat Mater на Еукар Гравина с Малтийската филхармония. През 2021 и 2022 записва творби на Джузепе Верди с Малтийската филхармония в рамките на Музикалния фестивал Gaulitana. През 2019 получава номинация за Кристална Лира в България. Била е художествен ръководител на Международния музикален фестивал в Малта, ръководител на Музикалното училище „Юрий Розум“ и художествен ръководител на оперна студия „Atelier Lyrique“ в Малта. Йорданова е член на жури в международни конкурси, един от основателите на Малтийско- българския кръг, щатен преподавател по класическо пеене в Малтийското музикално училище.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас, завършва Музикалното училище Панчо Владигеров“ в родния си град със специалност цигулка през 1986 г.,„ и Магистърска степен в НМА „Панчо Владигеров“ в София, също с отличие през 1991 г. където се обучава в класовете по цигулка на Стойка Миланова и Ели Казакова, и по камерна музика на Димо Димов и Жени Захариева. Анна Фурнаджиева започва да свири в оркестъра на Държавна опера Варна през есента на 1993 г., а от 1994 г., след конкурс, е помощник-кон- цертмайстор на оркестъра. От февруари 2003 г., Анна Фурнаджиева застава начело на оркестъра на Държавна опера Варна като концертмайстор след издържан конкурс. През годините Анна Фурнаджиева води оркестъра в постановки като „Проклятието на Фауст“, „Граф Ори“, „Борис Годунов“,„Евгений Онегин“, „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ и много други, както и в големи симфонични програми на откриване на ММФ „Варненско лято“, и др. Освен концертмайстор, тя е основател на Струнен квартет „Арте“, включващ водещи музиканти от оркестъра на Държавна опера Варна. Квартетът изнася многобройни камерни концерти и представя премиерни произведения. Цигуларката се изявява и като солист на Симфоничния оркестър при Държавна опера Варна.

През 2015 г. изпълнява Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, през 2017 г., българска премиера на Концерт за цигулка и пиано от Хумел, чийто запис е издаден от френската фирма Forgotten Records (2018). През 2019 г., пак във Варна свири Концерт за цигулка, пиано и виолончело от Лудвиг ван Бетовен. През 2021, 2022 и 2023 г., е солист с Концерт за цигулка и оркестър № 2 на Сергей Прокофиев с оркестрите на Варна, Шумен и Враца, а през 2024 г. с оркестъра на Враца свири отново Концерта за цигулка и оркестър на Брамс. Анна Фурнаджиева е канена като гост-концертмайстор на много оркестри в страната и чужбина - Русе, Плевен, Шумен, Добрич, София, Сиена и др. Канена е и като солист и камерен изпълнител в страната и чужбина. Последната й изява като солист е на Фестивала на камерната музика в Габрово през септември тази година, където с Камерния оркестър на Габрово изпълнява две премиерни за България творби: Концерт за цигулка и камерен оркестър в ми минор от Джовани Брешанело и Соната за цигулка и камерен оркестър №1 от Алфред Шнитке.

Гергана Христова е родена през 2004 във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град със специалност кларинет. В момента учи в НМА „Панчо Владигеров“ в София. От края на 2022 г. работи в Държавна опера Варна. Носителка е на награди от множество конкурси, cpeg koumo XXVI конкурс „Светослав Обретенов”, International music competition „Ohrid, I love you!“, Международен конкурс за немска и австрийска музика, конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти „Д. Петков“, International music competition „Heirs of Orpheus“ и др.

Стефан Бояджиев завършва НУИ „Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност пиано. Следва в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА „Панчо Владигеров“ София, където профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Щатния симфоничен оркестър при НМА, има разнородни изяви и в Музикален театър „Стефан Македонски“, Старозагорска опера, с Пазарджишкия и Врачанския симфонични оркестри, Симфониета – Видин, Софийски духов оркестър. През 2013 г. взема магистърска степен по оркестрово дирижиране в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив при Георги Димитров. От 2013 г. работи като хоров и оркестров диригент в Държавна опера Варна. Постепенно в репертоара си натрупва оперни, оперетни, балетни и кантатно-ораториални заглавия като „Макбет“, „Трубадур“, „Вълшебната флейта“, „Любовен еликсир“, „Дон Паскуале“, „Луд гидия“, „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“, „Българи от старо време“, „Хубавата Елена“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Кармина Бурана“ и др. Дирижира също и симфонични концерти, оперни и оперетни гали. Дейността му в родния град включва също и изяви като концертиращ солов и камерен изпълнител, както и акомпанятор на певци и инструменталисти. През 2013 и 2014 г. е солист на Концерт за пиано и оркестър No 2 на Сергей Рахманинов под съпровода на оркестъра на Варненската опера.

2024 © Варна е / източник: Сдружение "ОРВ МЕДИЯ"