Мобилно меню

Мирослава Кацарова: Варна е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив

Всеки концерт е пътешествие, на което се отправяме заедно с публиката, споделя фината и елегантна джаз изпълнителка, която гостува в морската столица на 21 юли, за да представи най-новия си музикален проект BLUETRONIC, заедно с Мирослав Турийски и Младен Димитров
Мирослава Кацарова: Варна е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив
592

Мирослава Кацарова е българска джаз певица и текстописец, водещ е на предавания за джаз музика в радио Jazz FM. Родена е в Пловдив и до днес живее в родния си град, заедно със своето семейство. Любовта ѝ към джаза датира още от ученическите ѝ години, когато нейни любими изпълнители са Майлс Дейвис, Ела Фицджералд и Били Холидей, както и групите "Йелоу Джакетс" и "Орегон". Завършва езикова гимназия с френски в родния Пловдив, след което и богословие в Софийския университет, но любовта към музиката се оказва знакова за нея. В един момент от живота си кандидатства за обучение за психотерапевт във Франция и е приета в "Луи Пастьор", но решава да остане у нас, да последва порива на сърцето си и да се занимава с музика. Явява се на прослушване в столичния джаз клуб Blue Note,  като на шега. Признава, че и до ден днешен не приема на сериозно кариерата си, но музиката се оказва голямата ѝ любов и нейна съдба.

Голяма роля за музикалното развитие на Мирослава Кацарова изиграва срещата й с един от най-изтъкнатите джаз пианисти у нас, вече покойният Румен Тосков – Рупето. Самата Мира определя срещата си с този музикант като съдбовна, като среща на „сродни души“ и винаги подчертава, че това е нейният най-голям учител в музиката. „Рупето укроти гласа ми, научи ме да пея в най-чист вид, без много орнаментика и усложнения, просто да бъда вярна на цялостната концепция“, отбелязва Мирослава.

Работила е също с Христо Йоцов, пяла е с Васил Пармаков и други големи имена в джаз музиката у нас. Убедена е, че това да разчиташ на човека до себе си на сцената е най-голямото богатство за един изпълнител. Затова работи само с музиканти, с които усеща духовна близост.

Първият ѝ студиен албум "Бяло в бяло" излиза през 2000 година, а значителна роля в създаването му има Румен Тосков. Споделя, че след неговата смърт през 2010 година не е пяла цяла година, докато не срещнала Мирослав Турийски, в когото открива нова сродна душа в музиката.

Вторият албум на Мира – "Vuelvo al sur", става факт през 2012 година и кани слушателите на музикално пътешествие към континента на боса нова, танго и латино джаза. Музикален продуцент и автор на повечето песни и аранжименти в албума е Веселин Веселинов – Еко, включени са и композиции на Живко Петров, както и една неиздавана до тогава песен на Румен Тосков.

Преди около месец Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски представят съвместния си албум "Beyond Jazz". Както Мира се изразява „…това е музикален проект, в който гласът и пианото са пълноправни партньори. Това е албум на чувствата и музика на споделянето“. Мирослава Кацарова е убедена, че с песните си разказва истории. Някои от произведенията в "Beyond Jazz" ще бъдат специален комплимент, който Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски ще поднесат към почитателите си във Варна по време на концерта BLUETRONIC, който ще изнесат в Градската художествена галерия на 21 юли.

Варна е една от спирките на бутиковото турне BLUETRONIC на Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски и Младен Димитров. Мира не крие, че влага специално отношение към всяка от сценичните си изяви и винаги съобразява концертната програма спрямо средата, сценичното пространство и публиката  - тя контактува с почитателите си по свой специфичен начин, който кара феновете ѝ да отчитат чара и специфичното ѝ фино и елегантно присъствие на сцената.

Повече за самия концерт BLUETRONIC, както и за вдъхновенията и неизследваните територии в музиката, разкри енигматичната Мирослава Кацарова в едно специално интервю за ВАРНА Е.

 

Мира, ще зарадвате музикалните ценители във Варна с проекта си BLUETRONIC. Разкажете малко повече за инициативата?

BLUETRONIC е една нова концертна програма, която решихме да направим тази година заедно с Мирослав Турийски – пиано и с Младен Димитров – барабани и електроника. И двамата са аранжори и композитори. Една част от песните, които представяме в турнето BLUETRONIC са наши оригинални композиции, други съм пяла през годините на автори като Веселин Веселинов – Еко. Всички те са по мои текстове на български език. Включили сме и други песни, които са част от голямото песенно наследство, предимно от края на 80-те и 90-те години на миналия век, когато електронната музика изживява възход. Подбрали сме някои от най-ярките представители на това течение и сме ги претворили през нашата музикална оптика и нашите аранжименти.

Идеята беше на Младен Димитров, който освен че е барабанист, композитор и саунд дизайнер, е прочут и като DJ Mr. Moon. Той ни предложи да направим музикален проект, в който да свържем акустични изразни средства с електронно генерирани звуци. Така се получи идеята за BLUETRONIC, като Младен Димитров е и кръстник на тази програма. BLUE, защото става въпрос за BLUE тоновете в джаза.

Джазът е музиката, с която много дълбоко сме свързани и тримата. Както се знае през последните няколко десетилетия, джазът преживя множество метаморфози и връзката на джаза с другите стилове до такава степен е ярка и пълноценна, че е нормално да се появяват и нови тенденции. Общо взето през 90-те години на миналия век възникна тази идея да се правят песни – джазови или бразилски, но претворени през електронните аранжименти. Повечето от тях са изцяло електронно генерирани като музика, включително бийтовете и най-вече те. Докато при нас не стоят така нещата. При нас всички бийтове, като множество от тях са доста хипнотични, асоциират естетиката на електронната ритмика, но те са изсвирени на живо, има повече атмосферни звуци, има някои предварително програмирани детайли, които се имплементират към цялостния музикален аранжимент на парчетата, които ще представим в BLUETRONIC.

Има ли в България публика за подобни бутикови концерти?

Да, разбира се. Аз самата съм камерен човек и предпочитам камерните пространства, в тях правя концертите си. За мен е важно да привлечеш публиката на своите концерти, да я поканиш в духовното пространство на изкуството си. Концертите с жива музика ме зареждат с невероятна енергия, обичам контакта с публиката.

Много силно вярвам, че джазът е музика, която дава свобода, според мен погрешно е създаден имиджът ѝ на елитарна музика. Вече повече от 25 години работя за това да разширим кръга слушатели на тази музика – първо като артист, втори път като автор и водещ – в Jazz FM радио от самото създаване на радиото и трето – като организатор на „Пловдив Джаз фест“. За всички е ясно, че у нас доминиращата музикална среда е малко по-различна, но нашата цел е да покажем, че има и друг тип музика и много бихме искали хората да се припознаят в нея. Фактът, че не се знае, че не се чува от всякъде, дистанцира хората от тази музика, а тя е доста разбираема и докосва душевността на множество хора, освен това е проява на добър вкус не само за музика, но и за стил на живот и отношения между хората.

Убедена съм, че музикалният вкус ще повлияе и на цялостната култура на обществото. Щастлива съм, че в много от заведенията, съвсем непретенциозно, вече звучи повече джаз, отколкото друг тип музика, като фон на нашите разговори, като саундтрак на нашия живот, което е много хубав сигнал, че това се възприема като белег от цялостната красота, която можем да създаваме.

Вие сте сред малкото изпълнители, които пеят джаз на български език, а голяма част от песните Ви са по Ваши текстове. Каква според Вас е ролята на текста за въздействието на една песен?

За да е въздействието на една песен пълноценно, музиката текстът и аранжиментът са абсолютно равноправни и трябва да са в единение, за да докоснат публиката. Всяка красива и въздействаща песен е симбиоза между текст и музика. Много дълбоко вярвам, че всеки пеещ човек трябва да има отношение към езика. Аз съм пяла на английски, на португалски, пея на френски, на испански, освен на български и трябва да ви кажа, че певческата, вокалната фраза, се променя много според фонетиката на един език и ние трябва добре да се запознаем преди това с този език, да имаме отношение към него, за да може да пеем на този език.

Специално към пеенето на български аз съм много внимателна и прецизна, защото съм убедена, че нашият език е много красив и специален. Трябва да дадем възможност с изпълненията си на български език публиката да бъде запленена от неговата вътрешна музикалност и мелодичност. Българският език има своята мелодия, докато ние с вас си говорим това също звучи като музика. Тази мелодика е „зазидана“, в добрия смисъл на думата, във всяка една добре изпълнена песен на български, за да достигне до хората. Важно е изпълнението да бъде чисто и добре интонирано, да не звучи с неподходящ акцент. Убедена съм, че текстовете на песните трябва да носят послания, които да стигат до публиката и да ѝ въздействат, а голяма роля за това има изпълнението. Едно музикално произведение е пълноценно, когато има дълбока и изконна връзка между текст, музика и аранжимент.

Както споменахте, пеете на различни езици, универсален ли е за Вас езикът на музиката?

Безспорно е така. Универсален е езикът на всяка една музикалност. Музиката, както казах, се съдържа във всеки един език, дори в говоренето ни. Ще ви дам един пример. Преди няколко вечери бяхме домакини на концерта на Даян Рийвс в рамките на фестивалната платформа „Опера Опън“, а събитието се реализира в партньорство с „Пловдив Джаз Фест“. Аз трябваше да изляза и да представя музикантите, да разкажа нещо за тях и за музиката, която предстои публиката да чуе. Концертът разбира се мина брилянтно, Даян Рийвс и нейният бенд са първокласни джаз музиканти, комбинацията със симфоничния оркестър на операта в Пловдив беше страхотно изживяване за публиката. След концерта, басистът на групата Рубен Роджърс ми каза: „Аз думичка не разбрах от това, което каза на публиката на български, но го почувствах, долових енергията и посланието, което носи“. Убедена съм в това, че хората, които се събират да правят музика заедно, се разбират в много по-голяма степен, отколкото ако просто седнат на една маса и разговарят. Смятам, че тази креативна енергия достига и до публиката, която възприема тяхната музика.

Защо решихте да включите Варна в поредицата си концерти и как избрахте залата на Градската художествена галерия за изявата си?

Аз много харесвам Варна. Това за мен е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив. Долавям я особено силно край морето, обичам шума на вълните, топлото и галещо усещане на пясъка между пръстите си, полъха на вятъра. Обикновено във Варна аз и моите колеги представяме нашите програми в клуб Ментол, но за тази година ни предложиха дата през септември, а ние искахме да дойдем през лятото, затова решихме да организираме нашия концерт в Градската художествена галерия.

Много мои колеги, които са правили концерти в тази зала, са ми споделяли за специалната енергия, която носи, както и за отличната ѝ акустика. Никога не съм пяла в Градската художествена галерия на Варна досега, но съм възхитена от това пространство, което до момента съм виждала само на снимки. Смятам, че това е едно брилянтно камерно пространство със специфичен творчески заряд. Музиката ни ще се чувства добре там, надявам се и хората, които ще дойдат, да го оценят. Всеки концерт е пътешествие, на което се отправяме заедно с публиката и се надявам да е за добро.

Как започна увлечението ви по музиката и има ли все още „неизследвани територии“ за Вас в тази сфера?

Завърших гимназия с френски език в Пловдив, след което и богословие. В един момент от живота си имах шанса да се запозная с Румен Тосков - Рупето, Бог да го прости, един от най-добрите български джаз пианисти и композитори, после с Еко – Веселин Веселинов, после с Христо Йоцов и така аз се оказах обградена от най-добрите джаз музиканти. Това, както е възможност, така и много задължава, аз на практика се образовах покрай тях за необятния свят на музиката и неговите изразни средства. Разбира се ходих на много уроци по музика, пиано, солфеж и т.н. След това имах шанса да се срещна и с Миро Турийски. Със сигурност има още много за изследване и изучаване в музиката, но аз с удоволствие подхождам към всеки следващ музикален проект.

Какво ще пожелаете на читателите на ВАРНА Е ?

2023 © Варна е / снимки: Диляна Флорентин

На концерт във Варна: Светлин Русев ще свири на тристагодишната цигулка Страдивариус

Изявата на 11 декември ще е първа по рода си в България
На концерт във Варна: Светлин Русев ще свири на тристагодишната цигулка Страдивариус

Във Варна ще е първият концерт с оркестър на Светлин Русев с тристагодишната цигулка Страдивариус, която Българската държава му връчи в края на октомври. На специална церемония на 31 октомври министърът на културата Найден Тодоров повери на виртуозния цигулар инструмента – реликва, създаден преди три века, на който доскоро свиреше Минчо Минчев.

Концертът ще е на 11 декември от 19 часа, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна.

Необикновената история на цигулката започва през 1716 г., когато е изработена от Антонио Страдивари, но е известна и с името "Барон Витгенщайн", защото дълги години е собственост на легендарната фамилия, втора по богатство след Ротшилд. С идването си на власт Хитлер започва системно да ограбва културни артефакти и произведения на изкуството. За да спаси цигулката от нацистите, Паул Витгенщайн тайно я изнася от дома си във Виена и я пренася нелегално в Швейцария през 1938 г. След време тя попада в Лондон, после в Ню Йорк. На нея свири концертмайсторът на Нюйоркската филхармония Джон Кориляно старши.

През 1977 г. Българската държава купува инструмента специално за Минчо Минчев.

От ноември тази година на цигулката свири Светлин Русев, а във Варна, на първия си за България концерт с оркестър с безценния инструмент, той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър № 1 (ла минор) на Дмитрий Шостакович. Варненският оркестър ще бъде дирижиран от маестро Григор Паликаров. Концертът е част от цикъла "Петите симфонии" и в неговата програма ще прозвучи Пета симфония на Сергей Прокофиев.

2024 © Варна е