Мирослава Кацарова: Варна е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив

Мирослава Кацарова е българска джаз певица и текстописец, водещ е на предавания за джаз музика в радио Jazz FM. Родена е в Пловдив и до днес живее в родния си град, заедно със своето семейство. Любовта ѝ към джаза датира още от ученическите ѝ години, когато нейни любими изпълнители са Майлс Дейвис, Ела Фицджералд и Били Холидей, както и групите "Йелоу Джакетс" и "Орегон". Завършва езикова гимназия с френски в родния Пловдив, след което и богословие в Софийския университет, но любовта към музиката се оказва знакова за нея. В един момент от живота си кандидатства за обучение за психотерапевт във Франция и е приета в "Луи Пастьор", но решава да остане у нас, да последва порива на сърцето си и да се занимава с музика. Явява се на прослушване в столичния джаз клуб Blue Note,  като на шега. Признава, че и до ден днешен не приема на сериозно кариерата си, но музиката се оказва голямата ѝ любов и нейна съдба.

Голяма роля за музикалното развитие на Мирослава Кацарова изиграва срещата й с един от най-изтъкнатите джаз пианисти у нас, вече покойният Румен Тосков – Рупето. Самата Мира определя срещата си с този музикант като съдбовна, като среща на „сродни души“ и винаги подчертава, че това е нейният най-голям учител в музиката. „Рупето укроти гласа ми, научи ме да пея в най-чист вид, без много орнаментика и усложнения, просто да бъда вярна на цялостната концепция“, отбелязва Мирослава.

Работила е също с Христо Йоцов, пяла е с Васил Пармаков и други големи имена в джаз музиката у нас. Убедена е, че това да разчиташ на човека до себе си на сцената е най-голямото богатство за един изпълнител. Затова работи само с музиканти, с които усеща духовна близост.

Първият ѝ студиен албум "Бяло в бяло" излиза през 2000 година, а значителна роля в създаването му има Румен Тосков. Споделя, че след неговата смърт през 2010 година не е пяла цяла година, докато не срещнала Мирослав Турийски, в когото открива нова сродна душа в музиката.

Вторият албум на Мира – "Vuelvo al sur", става факт през 2012 година и кани слушателите на музикално пътешествие към континента на боса нова, танго и латино джаза. Музикален продуцент и автор на повечето песни и аранжименти в албума е Веселин Веселинов – Еко, включени са и композиции на Живко Петров, както и една неиздавана до тогава песен на Румен Тосков.

Преди около месец Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски представят съвместния си албум "Beyond Jazz". Както Мира се изразява „…това е музикален проект, в който гласът и пианото са пълноправни партньори. Това е албум на чувствата и музика на споделянето“. Мирослава Кацарова е убедена, че с песните си разказва истории. Някои от произведенията в "Beyond Jazz" ще бъдат специален комплимент, който Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски ще поднесат към почитателите си във Варна по време на концерта BLUETRONIC, който ще изнесат в Градската художествена галерия на 21 юли.

Варна е една от спирките на бутиковото турне BLUETRONIC на Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски и Младен Димитров. Мира не крие, че влага специално отношение към всяка от сценичните си изяви и винаги съобразява концертната програма спрямо средата, сценичното пространство и публиката  - тя контактува с почитателите си по свой специфичен начин, който кара феновете ѝ да отчитат чара и специфичното ѝ фино и елегантно присъствие на сцената.

Повече за самия концерт BLUETRONIC, както и за вдъхновенията и неизследваните територии в музиката, разкри енигматичната Мирослава Кацарова в едно специално интервю за ВАРНА Е.

Мира, ще зарадвате музикалните ценители във Варна с проекта си BLUETRONIC. Разкажете малко повече за инициативата?

BLUETRONIC е една нова концертна програма, която решихме да направим тази година заедно с Мирослав Турийски – пиано и с Младен Димитров – барабани и електроника. И двамата са аранжори и композитори. Една част от песните, които представяме в турнето BLUETRONIC са наши оригинални композиции, други съм пяла през годините на автори като Веселин Веселинов – Еко. Всички те са по мои текстове на български език. Включили сме и други песни, които са част от голямото песенно наследство, предимно от края на 80-те и 90-те години на миналия век, когато електронната музика изживява възход. Подбрали сме някои от най-ярките представители на това течение и сме ги претворили през нашата музикална оптика и нашите аранжименти.

Идеята беше на Младен Димитров, който освен че е барабанист, композитор и саунд дизайнер, е прочут и като DJ Mr. Moon. Той ни предложи да направим музикален проект, в който да свържем акустични изразни средства с електронно генерирани звуци. Така се получи идеята за BLUETRONIC, като Младен Димитров е и кръстник на тази програма. BLUE, защото става въпрос за BLUE тоновете в джаза.

Джазът е музиката, с която много дълбоко сме свързани и тримата. Както се знае през последните няколко десетилетия, джазът преживя множество метаморфози и връзката на джаза с другите стилове до такава степен е ярка и пълноценна, че е нормално да се появяват и нови тенденции. Общо взето през 90-те години на миналия век възникна тази идея да се правят песни – джазови или бразилски, но претворени през електронните аранжименти. Повечето от тях са изцяло електронно генерирани като музика, включително бийтовете и най-вече те. Докато при нас не стоят така нещата. При нас всички бийтове, като множество от тях са доста хипнотични, асоциират естетиката на електронната ритмика, но те са изсвирени на живо, има повече атмосферни звуци, има някои предварително програмирани детайли, които се имплементират към цялостния музикален аранжимент на парчетата, които ще представим в BLUETRONIC.

Има ли в България публика за подобни бутикови концерти?

Да, разбира се. Аз самата съм камерен човек и предпочитам камерните пространства, в тях правя концертите си. За мен е важно да привлечеш публиката на своите концерти, да я поканиш в духовното пространство на изкуството си. Концертите с жива музика ме зареждат с невероятна енергия, обичам контакта с публиката.

Много силно вярвам, че джазът е музика, която дава свобода, според мен погрешно е създаден имиджът ѝ на елитарна музика. Вече повече от 25 години работя за това да разширим кръга слушатели на тази музика – първо като артист, втори път като автор и водещ – в Jazz FM радио от самото създаване на радиото и трето – като организатор на „Пловдив Джаз фест“. За всички е ясно, че у нас доминиращата музикална среда е малко по-различна, но нашата цел е да покажем, че има и друг тип музика и много бихме искали хората да се припознаят в нея. Фактът, че не се знае, че не се чува от всякъде, дистанцира хората от тази музика, а тя е доста разбираема и докосва душевността на множество хора, освен това е проява на добър вкус не само за музика, но и за стил на живот и отношения между хората.

Убедена съм, че музикалният вкус ще повлияе и на цялостната култура на обществото. Щастлива съм, че в много от заведенията, съвсем непретенциозно, вече звучи повече джаз, отколкото друг тип музика, като фон на нашите разговори, като саундтрак на нашия живот, което е много хубав сигнал, че това се възприема като белег от цялостната красота, която можем да създаваме.

Вие сте сред малкото изпълнители, които пеят джаз на български език, а голяма част от песните Ви са по Ваши текстове. Каква според Вас е ролята на текста за въздействието на една песен?

За да е въздействието на една песен пълноценно, музиката текстът и аранжиментът са абсолютно равноправни и трябва да са в единение, за да докоснат публиката. Всяка красива и въздействаща песен е симбиоза между текст и музика. Много дълбоко вярвам, че всеки пеещ човек трябва да има отношение към езика. Аз съм пяла на английски, на португалски, пея на френски, на испански, освен на български и трябва да ви кажа, че певческата, вокалната фраза, се променя много според фонетиката на един език и ние трябва добре да се запознаем преди това с този език, да имаме отношение към него, за да може да пеем на този език.

Специално към пеенето на български аз съм много внимателна и прецизна, защото съм убедена, че нашият език е много красив и специален. Трябва да дадем възможност с изпълненията си на български език публиката да бъде запленена от неговата вътрешна музикалност и мелодичност. Българският език има своята мелодия, докато ние с вас си говорим това също звучи като музика. Тази мелодика е „зазидана“, в добрия смисъл на думата, във всяка една добре изпълнена песен на български, за да достигне до хората. Важно е изпълнението да бъде чисто и добре интонирано, да не звучи с неподходящ акцент. Убедена съм, че текстовете на песните трябва да носят послания, които да стигат до публиката и да ѝ въздействат, а голяма роля за това има изпълнението. Едно музикално произведение е пълноценно, когато има дълбока и изконна връзка между текст, музика и аранжимент.

Както споменахте, пеете на различни езици, универсален ли е за Вас езикът на музиката?

Безспорно е така. Универсален е езикът на всяка една музикалност. Музиката, както казах, се съдържа във всеки един език, дори в говоренето ни. Ще ви дам един пример. Преди няколко вечери бяхме домакини на концерта на Даян Рийвс в рамките на фестивалната платформа „Опера Опън“, а събитието се реализира в партньорство с „Пловдив Джаз Фест“. Аз трябваше да изляза и да представя музикантите, да разкажа нещо за тях и за музиката, която предстои публиката да чуе. Концертът разбира се мина брилянтно, Даян Рийвс и нейният бенд са първокласни джаз музиканти, комбинацията със симфоничния оркестър на операта в Пловдив беше страхотно изживяване за публиката. След концерта, басистът на групата Рубен Роджърс ми каза: „Аз думичка не разбрах от това, което каза на публиката на български, но го почувствах, долових енергията и посланието, което носи“. Убедена съм в това, че хората, които се събират да правят музика заедно, се разбират в много по-голяма степен, отколкото ако просто седнат на една маса и разговарят. Смятам, че тази креативна енергия достига и до публиката, която възприема тяхната музика.

Защо решихте да включите Варна в поредицата си концерти и как избрахте залата на Градската художествена галерия за изявата си?

Аз много харесвам Варна. Това за мен е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив. Долавям я особено силно край морето, обичам шума на вълните, топлото и галещо усещане на пясъка между пръстите си, полъха на вятъра. Обикновено във Варна аз и моите колеги представяме нашите програми в клуб Ментол, но за тази година ни предложиха дата през септември, а ние искахме да дойдем през лятото, затова решихме да организираме нашия концерт в Градската художествена галерия.

Много мои колеги, които са правили концерти в тази зала, са ми споделяли за специалната енергия, която носи, както и за отличната ѝ акустика. Никога не съм пяла в Градската художествена галерия на Варна досега, но съм възхитена от това пространство, което до момента съм виждала само на снимки. Смятам, че това е едно брилянтно камерно пространство със специфичен творчески заряд. Музиката ни ще се чувства добре там, надявам се и хората, които ще дойдат, да го оценят. Всеки концерт е пътешествие, на което се отправяме заедно с публиката и се надявам да е за добро.

Как започна увлечението ви по музиката и има ли все още „неизследвани територии“ за Вас в тази сфера?

Завърших гимназия с френски език в Пловдив, след което и богословие. В един момент от живота си имах шанса да се запозная с Румен Тосков - Рупето, Бог да го прости, един от най-добрите български джаз пианисти и композитори, после с Еко – Веселин Веселинов, после с Христо Йоцов и така аз се оказах обградена от най-добрите джаз музиканти. Това, както е възможност, така и много задължава, аз на практика се образовах покрай тях за необятния свят на музиката и неговите изразни средства. Разбира се ходих на много уроци по музика, пиано, солфеж и т.н. След това имах шанса да се срещна и с Миро Турийски. Със сигурност има още много за изследване и изучаване в музиката, но аз с удоволствие подхождам към всеки следващ музикален проект.

Какво ще пожелаете на читателите на ВАРНА Е ?

На 9-и октомври от 18:30 ч. в Градска Художествена Галерия „Борис Георгиев“ във Варна ще бъде представен най-новия камерен проект с участието на  творци от града. „Зелено-бяло-червено“ е авторски концерт/портрет на Венециела Найденова. Публиката ще има възможност да се наслади на някои от авторските произведения на Венециела Найденова, както и познати творби от Добри Христов, Роберт Шуман и Федерико Гарсиа Лорка. Участие ще вземат сопраното Андриана Йорданова, която пристига в България специално за събитието, концертмайстора на Варненска опера Анна Фурнаджиева, кларинетистката Гергана Христова, както и пианиста и диригент Стефан Бояджиев.

Целта на програмата е да бъдат представени и нови авторски творби, като за тях ще могат зрителите да научат повече директно от автора им Венециела Найденова. Ще бъде направена българска премиера на едно от произведенията, а други ще прозвучат за първи път във Варна. Концертът продължава традицията на ORV Media всяка година да представя различни камерни проекти.

Входът е свободен.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна, чрез фонд „Култура“.

Венециела Найденова е българо-швейцарска музикантка с богата изпълнителска, педагогическа, музиковедска, журналистическа и композиторска кариера. След завършване на музикалното училище „Добри Христов“ във Варна, в класа по пиано на Екатерина Цветкова и история на музиката при Анелия Събева, учи музикозна ние в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория в София, специалност оперна драматургия под ръководството на Мария Костакева.

Венециела Найденова работи като музикален критик и редактор в списание „Българска музика“ от 1987 до закриването му през 1990 г. От 1991 година живее в Швейцария, където продължава образованието си във Висшето училище по музика в Женева и защитава докторска дисертация по музикознание в Университета във Фрибург. Изследванията й са насочени основно към съвременната музика и оперната драматургия. Авторка е на книга за вокалното и сценично творчество на руския композитор Едисон Денисов (1929-1996) и на множество музиковедски статии. Изследва и популяризира творчеството на жените композиторки. Създава издателството Éditions Lyra, Neuchâtel. Като изпълнител, свири в клавирни, вокални и камерни концерти. Нейната концертна дейност я довежда и на фестивалите „Варненско лято“ и „Софийски музикални седмици“. Изпълнява нова музика и участва в мултимедийни проекти. Композира вокална и инструментална музика, камерни, хорови и оркестрови пиеси, осъществява нови оркестрации на операта Le Chalet (А. Адам), на Laudate dominum (В. А. Моцарт), различни аранжименти, между които редакции на православни песнопения. През декември 2016 г., варненският хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева изпълнява за първи път нейната композиция „Тебе поем“. Преподава в консерваторията в Ньошател и във Висшето училище по музика в Женева - Ньошател. Член е на жури на различни конкурси за музика. Освен това, тя е артистичен директор и продуцент на редица музикални проекти. През 2010 г. учредява фондация за култура „Плискарт“ в България, с която организира музикален фестивал в първата българска столица.

Андриана Йорданова е родена във Варна, започва развитието си като солистка на хора на Руското училище и Детската опера. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Илка Попова, където по-късно взема и магистърска степен по оперно пеене и педагогика. През 2017 тя защитава и докторска степен по музика в същата академия. Йорданова е завършила и Руска филология в Софийски университет „Климент Охридски“. Скоро след завършване на музикалната академия тя печели престижни стипендии за обучение в чужбина като – Крафт Якобс Сушард, стипендия от Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим, стипендия за Европейския Оперен Тръст в Англия, където учи с Джанелла Борелли и Рената Ското, Костас Паскалис, Марта Лантиери и др. Печели специална награда на конкурса „Христо Бръмбаров“ от ръцете на Гена Димитрова.

Професионалната й кариера започва с ролята на Мюзетта („Бохеми“) под палката на диригента Иван Вульпе на сцената на Бургаската опера. Сред нейните роли са Мими, Мюзета, Виолета Валери, Силва Вареско, Фиордилиджи, Тоска, Вителия, Земфира, Неда, и др. След обучение в Италия и Великобритания, тя прави Малта свой втори дом, където намира професионална и педагогическа сцена. Кариерата и я отвежда до Великобритания, Дубай, Австрия, Русия, Италия, Германия, Казахстан и др. Йорданова е концертна и оперна певица, педагог и лектор. Записва творби на Алексей Шор с Джулиан Милкис и Джулиано Маццоканте, както и Stabat Mater на Еукар Гравина с Малтийската филхармония. През 2021 и 2022 записва творби на Джузепе Верди с Малтийската филхармония в рамките на Музикалния фестивал Gaulitana. През 2019 получава номинация за Кристална Лира в България. Била е художествен ръководител на Международния музикален фестивал в Малта, ръководител на Музикалното училище „Юрий Розум“ и художествен ръководител на оперна студия „Atelier Lyrique“ в Малта. Йорданова е член на жури в международни конкурси, един от основателите на Малтийско- българския кръг, щатен преподавател по класическо пеене в Малтийското музикално училище.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас, завършва Музикалното училище Панчо Владигеров“ в родния си град със специалност цигулка през 1986 г.,„ и Магистърска степен в НМА „Панчо Владигеров“ в София, също с отличие през 1991 г. където се обучава в класовете по цигулка на Стойка Миланова и Ели Казакова, и по камерна музика на Димо Димов и Жени Захариева. Анна Фурнаджиева започва да свири в оркестъра на Държавна опера Варна през есента на 1993 г., а от 1994 г., след конкурс, е помощник-кон- цертмайстор на оркестъра. От февруари 2003 г., Анна Фурнаджиева застава начело на оркестъра на Държавна опера Варна като концертмайстор след издържан конкурс. През годините Анна Фурнаджиева води оркестъра в постановки като „Проклятието на Фауст“, „Граф Ори“, „Борис Годунов“,„Евгений Онегин“, „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ и много други, както и в големи симфонични програми на откриване на ММФ „Варненско лято“, и др. Освен концертмайстор, тя е основател на Струнен квартет „Арте“, включващ водещи музиканти от оркестъра на Държавна опера Варна. Квартетът изнася многобройни камерни концерти и представя премиерни произведения. Цигуларката се изявява и като солист на Симфоничния оркестър при Държавна опера Варна.

През 2015 г. изпълнява Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, през 2017 г., българска премиера на Концерт за цигулка и пиано от Хумел, чийто запис е издаден от френската фирма Forgotten Records (2018). През 2019 г., пак във Варна свири Концерт за цигулка, пиано и виолончело от Лудвиг ван Бетовен. През 2021, 2022 и 2023 г., е солист с Концерт за цигулка и оркестър № 2 на Сергей Прокофиев с оркестрите на Варна, Шумен и Враца, а през 2024 г. с оркестъра на Враца свири отново Концерта за цигулка и оркестър на Брамс. Анна Фурнаджиева е канена като гост-концертмайстор на много оркестри в страната и чужбина - Русе, Плевен, Шумен, Добрич, София, Сиена и др. Канена е и като солист и камерен изпълнител в страната и чужбина. Последната й изява като солист е на Фестивала на камерната музика в Габрово през септември тази година, където с Камерния оркестър на Габрово изпълнява две премиерни за България творби: Концерт за цигулка и камерен оркестър в ми минор от Джовани Брешанело и Соната за цигулка и камерен оркестър №1 от Алфред Шнитке.

Гергана Христова е родена през 2004 във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град със специалност кларинет. В момента учи в НМА „Панчо Владигеров“ в София. От края на 2022 г. работи в Държавна опера Варна. Носителка е на награди от множество конкурси, cpeg koumo XXVI конкурс „Светослав Обретенов”, International music competition „Ohrid, I love you!“, Международен конкурс за немска и австрийска музика, конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти „Д. Петков“, International music competition „Heirs of Orpheus“ и др.

Стефан Бояджиев завършва НУИ „Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност пиано. Следва в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА „Панчо Владигеров“ София, където профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Щатния симфоничен оркестър при НМА, има разнородни изяви и в Музикален театър „Стефан Македонски“, Старозагорска опера, с Пазарджишкия и Врачанския симфонични оркестри, Симфониета – Видин, Софийски духов оркестър. През 2013 г. взема магистърска степен по оркестрово дирижиране в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив при Георги Димитров. От 2013 г. работи като хоров и оркестров диригент в Държавна опера Варна. Постепенно в репертоара си натрупва оперни, оперетни, балетни и кантатно-ораториални заглавия като „Макбет“, „Трубадур“, „Вълшебната флейта“, „Любовен еликсир“, „Дон Паскуале“, „Луд гидия“, „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“, „Българи от старо време“, „Хубавата Елена“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Кармина Бурана“ и др. Дирижира също и симфонични концерти, оперни и оперетни гали. Дейността му в родния град включва също и изяви като концертиращ солов и камерен изпълнител, както и акомпанятор на певци и инструменталисти. През 2013 и 2014 г. е солист на Концерт за пиано и оркестър No 2 на Сергей Рахманинов под съпровода на оркестъра на Варненската опера.