На концерт във Варна: Светлин Русев ще свири на тристагодишната цигулка Страдивариус

Във Варна ще е първият концерт с оркестър на Светлин Русев с тристагодишната цигулка Страдивариус, която Българската държава му връчи в края на октомври. На специална церемония на 31 октомври министърът на културата Найден Тодоров повери на виртуозния цигулар инструмента – реликва, създаден преди три века, на който доскоро свиреше Минчо Минчев.

Концертът ще е на 11 декември от 19 часа, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна.

Необикновената история на цигулката започва през 1716 г., когато е изработена от Антонио Страдивари, но е известна и с името "Барон Витгенщайн", защото дълги години е собственост на легендарната фамилия, втора по богатство след Ротшилд. С идването си на власт Хитлер започва системно да ограбва културни артефакти и произведения на изкуството. За да спаси цигулката от нацистите, Паул Витгенщайн тайно я изнася от дома си във Виена и я пренася нелегално в Швейцария през 1938 г. След време тя попада в Лондон, после в Ню Йорк. На нея свири концертмайсторът на Нюйоркската филхармония Джон Кориляно старши.

През 1977 г. Българската държава купува инструмента специално за Минчо Минчев.

От ноември тази година на цигулката свири Светлин Русев, а във Варна, на първия си за България концерт с оркестър с безценния инструмент, той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър № 1 (ла минор) на Дмитрий Шостакович. Варненският оркестър ще бъде дирижиран от маестро Григор Паликаров. Концертът е част от цикъла "Петите симфонии" и в неговата програма ще прозвучи Пета симфония на Сергей Прокофиев.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .