Най-прочутата симфония в света ще звучи на 20 март във Варненската опера

Най-прочутата Пета симфония в света – Пета на Бетовен, поставя грандиозен финал на цикъла концерти "Петите симфонии", който маестро Григор Паликаров реализира с оркестъра на Държавна опера Варна и гостуващи солисти. Петият и последен концерт от поредицата е на 20 март, от 19 часа, на Основна сцена, с гост цигуларката Лора Маркова, която ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър на Сибелиус.

Самият Бетовен определя началото на Пета симфония като звук, с който съдбата чука на вратата, затова творбата е известна и като "Симфония на съдбата", а по време на Втората световна война се превръща в символ на победата на Съюзниците. Началният мотив е широко използван в киното, телевизията и рекламата, а симфонията е включена в Златната плоча на Вояджър, изпратена от НАСА в космоса през 1977 година.

Неслучайно маестро Паликаров, един от най-изявените български диригенти, професор по оркестрово дирижиране и композитор, избира да завърши поредицата концерти, озаглавена "Петите симфонии", с емблематичната творба на Бетовен.

По негова покана в заключителния концерт ще участва цигуларката Лора Маркова. През 2020 г. тя получава първа награда от международния конкурс "Леонид Коган", Брюксел, а през 2021 г. печели първа награда от престижния  конкурс за цигулари "Тибор Варга Джуниър" в Швейцария. Лауреат е и на голямата награда за "Полет в изкуството" на Фондация "Стоян Камбарев" за 2020 г. Концертира  като солист  на Плевенска филхармония, Класик ФМ Оркестър,  Симфониета София, Видинска филхармония, Симфониета Шумен, Симфониета Враца и др., активно се изявява и като камерен музикант. Лора Маркова ще поднесе на публиката най-популярното произведение на финландския гений Ян Сибелиус – неговият единствен концерт за цигулка, прочут със сложността си, която демонстрира безграничните възможности на този инструмент.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .