Нов сингъл от дебютен албум представи Дара Екимова

Дара Екимова няма никакво намерение да забавя темпото. Само седмица след като обяви дебютния си студиен албум с нестандартна музикална интродукция "Ако целувам за последно", тя представи и едноименния сингъл към проекта – "Тази стая".

Изпълнителката описва песента като емоционалното ядро на албума. Метафора за мястото, на което човек се изправя лице в лице с най-дълбоките си страхове и надежди. Там, където водим вътрешните си разговори и където несигурността и тъмнината се превръщат в сила и светлина.

"Това е една от любимите ми песни в албума. Чувствам се много свободна в нея. По създаването ѝ, както и по още няколко парчета в албума, работих с музикалния продуцент Kay Be, което е едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали през последната година", разказва Дара Екимова.

"Тази стая" излиза и с музикална визуализация, олицетворяваща вътрешното пространство, което всеки човек създава за себе си, за да се справи с предизвикателствата на живота.

Дебютният албум на Дара Екимова излиза на 4 октомври и ще включва цели 16 песни, сред които хитовете "Дишам" и "Славата", както и 14 чисто нови парчета. Най-големите фенове и любители на музиката на Дара Екимова вече могат да поръчат "Тази стая" предварително на винил и CD. Първите меломани, които заявят своето копие, ще получат специален достъп до предварителното прослушване на албума. Събитието ще се проведе на 27 септември в клуб "Строежа" в столицата, където гостите ще имат възможността да чуят всичките 16 песни от колекцията преди официалната ѝ премиера.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .