Пианистът и диригент Стефан Бояджиев с дебютен клавирен рецитал във Варна

Дебютният клавирен рецитал на пианиста и диригент от Варненска опера Стефан Бояджиев ще се състои на 8 ноември 2025 г. (събота) от 18:30 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Концертът е под наслов „Шедьоври из творчеството на големите композитори – пианисти“ и обещава на ценителите вечер, изпълнена с музикално вдъхновение и виртуозност.

Публиката ще се наслади на произведения от Йохан Себастиан Бах, Лудвиг ван Бетховен, Фредерик Шопен, Франц Лист, Сергей Рахманинов, Клод Дебюси, Сергей Прокофиев, Димитър Ненов и др.

Специално участие ще вземат Игнасио Апариси - пиано и Зорница Стефанова - ударни инструменти. Те също са част от творческия колектив на Държавна опера Варна. Рециталът ще бъде изпълнен на два рояла, а между изпълненията Стефан Бояджиев ще представя интересни факти за композиторите и тяхното творчество.

Входът е свободен, а събитието е част от културния календар на Варна и се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ към Община Варна по проект на Сдружение „Младежки информационен център Варна“.

Стефан Бояджиев завършва НУИ „Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност пиано. Следва в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА „Панчо Владигеров“ – София, където профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Щатния симфоничен оркестър при НМА, има разнородни изяви и с Музикалния театър „Стефан Македонски“, Старозагорската опера, с Пазарджишкия и Врачанския симфонични оркестри, Симфониета – Видин, Софийския духов оркестър. През 2013 г. взема магистърска степен по оркестрово дирижиране в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – гр. Пловдив при Маестро Георги Димитров.

От 2013 г. работи като хоров и оркестров диригент в Държавна опера – Варна. Постепенно в репертоара си натрупва оперни, оперетни, балетни и кантатно-ораториални заглавия като: Макбет, Трубадур, Вълшебната флейта, Любовен еликсир, Луд гидия, Царицата на чардаша, Графиня Марица, Веселата вдовица, Българи от старо време, Хубавата Елена, Кармина Бурана, Лешникотрошачката, Жизел, Дон Кихот и др. Дирижира също и симфонични концерти, оперни и оперетни гали.

През 2013 и 2014 г. е солист – пианист на C. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2 под съпровода на оркестъра на Варненската опера.

Дейността му в родния град включва също и изяви като концертиращ солов и камерен изпълнител, както и акомпанятор на певци и инструменталисти.

Пианистът със световна кариера Емануил Иванов ще е солист на Симфоничния концерт на 26 февруари във Варненската опера. Пред оркестъра ще застане един от най-изявените български диригенти, маестро Григор Паликаров, а в концертната програма са включени творби на Бела Барток, Мануел де Файя и Джордж Гершуин.

Емануил Иванов, който учи в Кралската консерватория в Бирмингам, определя влиянието на Густав Малер като ключово в своя музикален път. Пианистът участва в множество фестивали и изнася солови рецитали по цял свят, а през 2022 г. дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулесзал“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Носител е на награди от престижни международни конкурси като „Алесандро Казагранде“, „Скрябин-Рахманинов“, „Лист-Барток“, „Млади виртуози”. Удостоен е с наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и с престижните британски отличия „Musicians’ Company Silver Medal“ и „Carnwath Piano Scholarship“. Сред рецитала му в Лондон през януари критиката с възторг определя изпълненията му като „брилянтни, нежни и виртуозни“.

Почеркът на пианиста ще се разгърне на сцената във Варненската опера в Концерт за пиано и оркестър № 3 на Бела Барток – последното голямо произведение на композитора, замислено като подарък за съпругата му, пианистката Дита Пастори, със светла, лирична музика.  

По случай 150-ата годишнина от рождението на Мануел де Файя на концерта ще звучи неговата Сюита № 1 от балета „Тривърхата шапка“, съчетаваща ритмите и багрите на фламенко и андалуски танци, поднесени с изтънчен оркестров колорит.

Третата творба в програмата е симфоничната поема „Един американец в Париж“ на Джордж Гершуин. Композиторът смесва джаз, блус и класическа оркестрова традиция, като дори използва истински парижки таксиметрови клаксони. Произведението улавя еуфорията на големия град, но и моментите на носталгия по родината, превръщайки се в един от най-разпознаваемите музикални символи на американската култура.