Мобилно меню

Представят “АИДА” на Дзефирели на “Опера в летния театър”

Ценителите ще имат възможност да се насладят на магическата вердиева творба, подсилена от оригиналните костюми, декор и сценография, използвани от Дзефирели
Представят “АИДА” на Дзефирели на “Опера в летния театър”

Музикално събитие от световна величина ще бъде постановката на вердиевата "Аида" на Франко Дзефирели на 14 и 15 юли, от 21 часа, по време на 14-ото издание на фестивала "Опера в Летния театър".

За пръв път в България и единствено във Варна ценителите ще имат възможност да се потопят в любимата творба на класическия композитор, която ще блести по-силно от всякога в костюмите, декора и сценографията на великия режисьор, роден точно преди сто години.

Маестро Дзефирели, несъмнено най-голямото име в оперната режисура, е истинска ренесансова личност. Ненадминат талант в реализирането на сюжети, в които костюми, сценография и драматично изпълнение достигат небивали висоти. Има две номинации за „Оскар“ и е носител на две награди БАФТА, две "Еми" и пет отличия „Давид ди Донатело“.

Пищните му постановки на опери на Верди, Пучини, Бизе и Моцарт задават златния стандарт в жанра, а филмите по творчеството на Шекспир му носят титлата „сър“, с която го удостоява кралица Елизабет Втора. Дзефирели е прочут с изключителната си прецизност при пресъздаването на исторически детайли, а много спектакли по света все още се играят с неговите режисьорски решения. Нюйоркската Метрополитън опера е поставяла творби на Дзефирели над 800 пъти. Негови оперни спектакли се играят в Ла Скала, Ковънт Гардън, Виенската и Римската опери. Маестрото е работил със звезди като Гена Димитрова, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Мария Калас и много други.

Тази постановка на „Аида“ Дзефирели създава през 2001 г. по случай 100-годишнината от смъртта на Верди, специално за малкия театър в Бусето – родният град на композитора. Тогава от театъра споделят, че „противно на очакванията, по-малката сцена всъщност засилва илюзията за необятността на Древен Египет и аурата на екзотична тайнственост, която операта трябва да пресъздаде.“ Естетиката е типичната за Дзефирели и тази „Аида“ е точно толкова пищна, колкото версиите за по-голяма сцена.

Държавна опера Варна урежда правата за постановката на Франко Дзефирели в колаборация с Националната опера и балет на Албания във възстановка на режисьора Стефано Треспиди. Двете представления дирижира маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, първата вечер с Йоана Железчева, Михаела Берова, Валерий Георгиев, Свилен Николов и Евгений Станимиров в главните роли, а изненадата на втората вечер е световната прима Красимира Стоянова, която ще триумфира в една от коронните си роли – Аида. В ролята на Амнерис ще влезе албанската оперна певица Ивана Ожа, великият жрец Рамфис ще е Деян Вачков.

Евгений Станимиров се завръща към тази постановка, в която преди 22 години е участвал под напътствията на самия маестро Дзефирели в италианския град Бусето. Сред спомените му от работата с великия режисьор се открояват вниманието към психологическия образ, пищните костюми, строгите изисквания към всяка брънка от процеса. „Дзефирели много силно наблягаше на психологическия образ. Не може само да излезеш и да пееш, всичко има значение: изразът на очите, лицето, движенията, жестовете. Героите трябва да са автентични във всяко отношение – като физика, като експресия, като актьорска изява. Точно това той умееше да постига с изпълнителите.“, спомня си изявеният оперен бас. Евгений Станимиров ще пее великия жрец Рамфис на 14 юли.

В първия спектакъл на Аида в  Опера в Летния театър, в образа на Аида ще се превъплъти Йоана Железчева.

“Обичам драматичните роли. Обичам да страдам на сцената, в това е моята сила“, споделя певицата, която в реалния живот е доста позитивна и усмихната. Йоана Железчева неотдавна гостува като Аида в Тирана, на сцената на Националната опера и балет на Албания, с която Държавна опера Варна се колаборира за откупуване на авторските права за култовата постановка на Дзефирели, версията му за Театъра в Бусето, родния град на Верди.

„Да пея в постановка на Дзефирели за мен е сбъдната мечта, особено когато това се случва под диригентската палка на маестро Якопо Сипари ди Пескасероли. Общуването между диригента и певеца по време на спектакъл е като интимно докосване, което те вдъхновява да се издигаш до своята висота. Да усещаш с всички сетива диригента и партньорите си на сцената, това означава да правиш чиста музика. Изпитах това върховно преживяване в Тирана и вярвам, че то ще се повтори във Варна. Отсега се радвам, че отново ще се потопя в изумителния свят с фантастичните костюми и невероятните визии на оперния магьосник Дзефирели“, не скрива възторга си Йоана Железчева.      

Оперната прима Красимира Стоянова ще блести като Аида във второто представление в рамките на 14-ото издание на „Опера в Летния театър“, което ще е на 15 юли. Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“.

В грандиозния спектакъл на „Аида“ в Театро Роял Мадрид, обявен за най-добър оперен театър в света (2021), на който присъстват кралят на Испания Фелипе VI и съпругата му кралица Летисия, публиката възторжено аплодира, наред със звездното българско сопрано Красимира Стоянова и великолепния български бас Деян Вачков като Царя на Египет. Във варненския спектакъл на „Аида“ на 15.07.2023 г. Деян Вачков ще партнира на Красимира Стоянова – Аида в ролята на върховния жрец Рамфис.

„Аида“ е неотменна част от репертоара на прочутия бас Деян Вачков, чиито изяви на световните сцени включват участия в цели осем сезона на Арена ди Верона. Там, отново в продукции на Дзефирели, той изпълнява ролите на Краля на Египет и на великия жрец Рамфис.  Всяка роля е предизвикателство и трябва максимално добре да се превъплътиш в героя си, споделя певецът, чиято звездна кариера го поставя на една сцена с изпълнители като Анна Нетребко и го отвежда до мадридския Театро Реал. Там миналата година, след изпълнение на ролята на Краля на Египет в „Аида“, той получава поздравления лично от краля и кралицата на Испания. Деян Вачков ще изпълни ролята на Рамфис на 15 юли в Летен театър Варна.

За публиката на Опера в Летния театър шансът да се докосне в две вечери до света на Дзефирели в изпълнение на два изключителни солистични състава несъмнено ще е велико преживяване.

"АИДА" Опера от Джузепе Верди; Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли; Постановка, сценография и костюми Франко Дзефирели (1923-2021) – 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г.; Версия на Дзефирели за Театъра в Бусето, възстановка Стефано Треспиди

Действащи лица и изпълнители:

14 юли: АИДА – Йоана Железчева; РАДАМЕС – Валерий Георгиев; АМНЕРИС – Михаела Берова; АМОНАСРО – Свилен Николов; РАМФИС – Евгений Станимиров; ЦАР НА ЕГИПЕТ – Гео Чобанов; ВЕСТИТЕЛ – Артьом Арутюнов; 
ЖРИЦА – Галина Великова;

15 юли: АИДА – Красимира Стоянова; РАДАМЕС – Милен Божков; АМНЕРИС – Ивана Oжа; АМОНАСРО – Красен Карагьозов; РАМФИС – Деян Вачков; ЦАР НА ЕГИПЕТ – Гео Чобанов; ВЕСТИТЕЛ – Артьом Арутюнов; ЖРИЦА – Галина Великова

Солисти, хор, оркестър и балет на Държавна Опера Варна

2023 © Варна е

Камерен концерт ще представи познати класически заглавия във Варна

Авторският проект „Зелено-бяло-червено“ на Венециела Найденова ще зарадва публиката на 9-и октомври в Градската Художествена Галерия „Борис Георгиев“
Камерен концерт ще представи познати класически заглавия във Варна

На 9-и октомври от 18:30 ч. в Градска Художествена Галерия „Борис Георгиев“ във Варна ще бъде представен най-новия камерен проект с участието на  творци от града. „Зелено-бяло-червено“ е авторски концерт/портрет на Венециела Найденова. Публиката ще има възможност да се наслади на някои от авторските произведения на Венециела Найденова, както и познати творби от Добри Христов, Роберт Шуман и Федерико Гарсиа Лорка. Участие ще вземат сопраното Андриана Йорданова, която пристига в България специално за събитието, концертмайстора на Варненска опера Анна Фурнаджиева, кларинетистката Гергана Христова, както и пианиста и диригент Стефан Бояджиев.

Целта на програмата е да бъдат представени и нови авторски творби, като за тях ще могат зрителите да научат повече директно от автора им Венециела Найденова. Ще бъде направена българска премиера на едно от произведенията, а други ще прозвучат за първи път във Варна. Концертът продължава традицията на ORV Media всяка година да представя различни камерни проекти.

Входът е свободен.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна, чрез фонд „Култура“.

Венециела Найденова е българо-швейцарска музикантка с богата изпълнителска, педагогическа, музиковедска, журналистическа и композиторска кариера. След завършване на музикалното училище „Добри Христов“ във Варна, в класа по пиано на Екатерина Цветкова и история на музиката при Анелия Събева, учи музикозна ние в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория в София, специалност оперна драматургия под ръководството на Мария Костакева.

Венециела Найденова работи като музикален критик и редактор в списание „Българска музика“ от 1987 до закриването му през 1990 г. От 1991 година живее в Швейцария, където продължава образованието си във Висшето училище по музика в Женева и защитава докторска дисертация по музикознание в Университета във Фрибург. Изследванията й са насочени основно към съвременната музика и оперната драматургия. Авторка е на книга за вокалното и сценично творчество на руския композитор Едисон Денисов (1929-1996) и на множество музиковедски статии. Изследва и популяризира творчеството на жените композиторки. Създава издателството Éditions Lyra, Neuchâtel. Като изпълнител, свири в клавирни, вокални и камерни концерти. Нейната концертна дейност я довежда и на фестивалите „Варненско лято“ и „Софийски музикални седмици“. Изпълнява нова музика и участва в мултимедийни проекти. Композира вокална и инструментална музика, камерни, хорови и оркестрови пиеси, осъществява нови оркестрации на операта Le Chalet (А. Адам), на Laudate dominum (В. А. Моцарт), различни аранжименти, между които редакции на православни песнопения. През декември 2016 г., варненският хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева изпълнява за първи път нейната композиция „Тебе поем“. Преподава в консерваторията в Ньошател и във Висшето училище по музика в Женева - Ньошател. Член е на жури на различни конкурси за музика. Освен това, тя е артистичен директор и продуцент на редица музикални проекти. През 2010 г. учредява фондация за култура „Плискарт“ в България, с която организира музикален фестивал в първата българска столица.

Андриана Йорданова е родена във Варна, започва развитието си като солистка на хора на Руското училище и Детската опера. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Илка Попова, където по-късно взема и магистърска степен по оперно пеене и педагогика. През 2017 тя защитава и докторска степен по музика в същата академия. Йорданова е завършила и Руска филология в Софийски университет „Климент Охридски“. Скоро след завършване на музикалната академия тя печели престижни стипендии за обучение в чужбина като – Крафт Якобс Сушард, стипендия от Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим, стипендия за Европейския Оперен Тръст в Англия, където учи с Джанелла Борелли и Рената Ското, Костас Паскалис, Марта Лантиери и др. Печели специална награда на конкурса „Христо Бръмбаров“ от ръцете на Гена Димитрова.

Професионалната й кариера започва с ролята на Мюзетта („Бохеми“) под палката на диригента Иван Вульпе на сцената на Бургаската опера. Сред нейните роли са Мими, Мюзета, Виолета Валери, Силва Вареско, Фиордилиджи, Тоска, Вителия, Земфира, Неда, и др. След обучение в Италия и Великобритания, тя прави Малта свой втори дом, където намира професионална и педагогическа сцена. Кариерата и я отвежда до Великобритания, Дубай, Австрия, Русия, Италия, Германия, Казахстан и др. Йорданова е концертна и оперна певица, педагог и лектор. Записва творби на Алексей Шор с Джулиан Милкис и Джулиано Маццоканте, както и Stabat Mater на Еукар Гравина с Малтийската филхармония. През 2021 и 2022 записва творби на Джузепе Верди с Малтийската филхармония в рамките на Музикалния фестивал Gaulitana. През 2019 получава номинация за Кристална Лира в България. Била е художествен ръководител на Международния музикален фестивал в Малта, ръководител на Музикалното училище „Юрий Розум“ и художествен ръководител на оперна студия „Atelier Lyrique“ в Малта. Йорданова е член на жури в международни конкурси, един от основателите на Малтийско- българския кръг, щатен преподавател по класическо пеене в Малтийското музикално училище.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас, завършва Музикалното училище Панчо Владигеров“ в родния си град със специалност цигулка през 1986 г.,„ и Магистърска степен в НМА „Панчо Владигеров“ в София, също с отличие през 1991 г. където се обучава в класовете по цигулка на Стойка Миланова и Ели Казакова, и по камерна музика на Димо Димов и Жени Захариева. Анна Фурнаджиева започва да свири в оркестъра на Държавна опера Варна през есента на 1993 г., а от 1994 г., след конкурс, е помощник-кон- цертмайстор на оркестъра. От февруари 2003 г., Анна Фурнаджиева застава начело на оркестъра на Държавна опера Варна като концертмайстор след издържан конкурс. През годините Анна Фурнаджиева води оркестъра в постановки като „Проклятието на Фауст“, „Граф Ори“, „Борис Годунов“,„Евгений Онегин“, „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ и много други, както и в големи симфонични програми на откриване на ММФ „Варненско лято“, и др. Освен концертмайстор, тя е основател на Струнен квартет „Арте“, включващ водещи музиканти от оркестъра на Държавна опера Варна. Квартетът изнася многобройни камерни концерти и представя премиерни произведения. Цигуларката се изявява и като солист на Симфоничния оркестър при Държавна опера Варна.

През 2015 г. изпълнява Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, през 2017 г., българска премиера на Концерт за цигулка и пиано от Хумел, чийто запис е издаден от френската фирма Forgotten Records (2018). През 2019 г., пак във Варна свири Концерт за цигулка, пиано и виолончело от Лудвиг ван Бетовен. През 2021, 2022 и 2023 г., е солист с Концерт за цигулка и оркестър № 2 на Сергей Прокофиев с оркестрите на Варна, Шумен и Враца, а през 2024 г. с оркестъра на Враца свири отново Концерта за цигулка и оркестър на Брамс. Анна Фурнаджиева е канена като гост-концертмайстор на много оркестри в страната и чужбина - Русе, Плевен, Шумен, Добрич, София, Сиена и др. Канена е и като солист и камерен изпълнител в страната и чужбина. Последната й изява като солист е на Фестивала на камерната музика в Габрово през септември тази година, където с Камерния оркестър на Габрово изпълнява две премиерни за България творби: Концерт за цигулка и камерен оркестър в ми минор от Джовани Брешанело и Соната за цигулка и камерен оркестър №1 от Алфред Шнитке.

Гергана Христова е родена през 2004 във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град със специалност кларинет. В момента учи в НМА „Панчо Владигеров“ в София. От края на 2022 г. работи в Държавна опера Варна. Носителка е на награди от множество конкурси, cpeg koumo XXVI конкурс „Светослав Обретенов”, International music competition „Ohrid, I love you!“, Международен конкурс за немска и австрийска музика, конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти „Д. Петков“, International music competition „Heirs of Orpheus“ и др.

Стефан Бояджиев завършва НУИ „Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност пиано. Следва в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА „Панчо Владигеров“ София, където профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Щатния симфоничен оркестър при НМА, има разнородни изяви и в Музикален театър „Стефан Македонски“, Старозагорска опера, с Пазарджишкия и Врачанския симфонични оркестри, Симфониета – Видин, Софийски духов оркестър. През 2013 г. взема магистърска степен по оркестрово дирижиране в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив при Георги Димитров. От 2013 г. работи като хоров и оркестров диригент в Държавна опера Варна. Постепенно в репертоара си натрупва оперни, оперетни, балетни и кантатно-ораториални заглавия като „Макбет“, „Трубадур“, „Вълшебната флейта“, „Любовен еликсир“, „Дон Паскуале“, „Луд гидия“, „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“, „Българи от старо време“, „Хубавата Елена“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Кармина Бурана“ и др. Дирижира също и симфонични концерти, оперни и оперетни гали. Дейността му в родния град включва също и изяви като концертиращ солов и камерен изпълнител, както и акомпанятор на певци и инструменталисти. През 2013 и 2014 г. е солист на Концерт за пиано и оркестър No 2 на Сергей Рахманинов под съпровода на оркестъра на Варненската опера.

2024 © Варна е / източник: Сдружение "ОРВ МЕДИЯ"