Варненският балет е първият от България, който гостува на най-новата музикална сцена в Париж

Балетната трупа на Държавна опера Варна е първата балетна формация от България, която танцува в La Seine Musicale - най-новата музикална сцена в Париж, наричана архитектурната икона на XXI век.

Под патронажа на съпругата на Президента на Република България Румен Радев - Десислава Радева, варненските балетните артисти представят в 3 поредни вечери постановката на хореографа Сергей Бобров „Лебедово езеро“ от Чайковски, с оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Петър Тулешков. Екипа придружава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. 

В най-новата си интерпретация на „балета на балетите“ известният хореограф и режисьор се завръща към оригиналния замисъл на Чайковски, преиначен в придобилата световна популярност първа хореографска версия на Мариус Петипа. Ролята на Одета/Одилия изпълняват не една, а две балерини и това е само един от акцентите в новото „Лебедово езеро“, което възкръсва в своя първоначален замисъл най-напред в Париж. 

Този съвременен поклон пред балетния шедьовър кореспондира и с идеята на архитектите Shigeru Ban и Jean de Gastines да създадат такова съвременно пространство, което след Айфеловата кула и Центъра Помпиду да бъде новият притегателен център за високо изкуство. Най-впечатляваща е стъклената яйцевидна аудитория, която захранвана от фотоволтаични панели на мобилна конструкция, следва пътя на слънцето в интервали от 15 минути.

„Лебедово езеро“, след възторжения прием на първия спектакъл от взискателната френска публика и професионалната критика на 16 юни, ще има още 2 представления в голямата зала на La Seine Musicale с 6 000 места, а на 30 юни ще излезе и на сцената на Опера в Летния театър - Варна 2023.

На 23 юли 1926 г. в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните "Български народни музикални тържества". Учредителите си поставят амбициозната задача "да се обединят най-добрите музикални сили на страната", за да приобщят българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура и да превърнат Варна в "българския Залцбург".

Точно 100 години след паметната вечер, юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас "Варненско лято", превърнал се в културна емблема на морската столица. Осен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.

През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония - директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин.

Подобно на първия концерт преди век, програмата е изцяло съставена от български творби. "Тържествен марш" на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична "Тутраканска епопея", както и първата българска симфония, написана през 1912 г. - Симфония №1 на Никола Атанасов.

Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата "Сънна игра" от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.

Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък "Приказка" из "Картини за пиано" в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.

В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.

Концертът е от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Зала 1. Още от юбилейната програма на ММФ "Варненско лято", вижте ТУК .