Вера Немирова поставя "Фауст" във Варненската опера

Именитата Вера Немирова, постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, започва репетиции на операта "Фауст" от Шарл Гуно, чиято предпремиера предстои на 30 май 2025, а с премиерата на 27 август 2025 ще бъде закрито XVI издание на Опера в Летния театър.

Шарл Гуно (1818-1893) композира своята творба в 5 действия, по либрето на Жул Барбие и Мишел Каре, които следват сюжета от първата част на пиесата "Фауст" на великия немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). Той работи над своя шедьовър близо 60 години - започва с първия вариант "Прафауст"(1772) - 22 сцени с проза и поезия и продължава с "Фауст, трагедия" в 2 части, които дописва и преработва няколко пъти, като последното преработено издание излиза в годината на неговата смърт (1832).

Гьотевият герой има своя исторически прототип, описан в "Историята на доктор Хайнрих Фауст, знаменит магьосник и чернокнижник", в която Фауст и Мефистофел сключват договор, според който дяволът се задължава да служи на човека безпрекословно 24 години, за да получи право над душата му. На назидателния и моралистичен характер на книгата, според който човешката природа е греховна, а разумът е неспособен да обясни и разбере многообразието на света, Гьоте противопоставя убеждението, че всички заблуди и затруднения се превъзмогват с творчество. Неговият Фауст, проникнат от духа на Немското просвещение, е издигнат в символ за човека изобщо - мечтател, който жадува да проникне в божественото и да опознае всемира, като изживее живота в неговата пълнота, с всичките му радости и несгоди.

Дебютът на операта "Фауст" от Шарл Гуно в "Театър Лирик" в Париж под името "Фауст и Маргарита" (1859) не е особено успешен, но 10 години след първото представление композиторът прави редакция, като заменя говорните диалози с речитативи, добавя и нови музикални номера - Арията на Зибел, Хора на войниците, Валпургиевата нощ и др. Включена в репертоара на парижката Гранд опера, тази версия на "Фауст" има своя втори възторжен дебют (1869), който ѝ проправя пътя към световната слава. Произведението на Гуно се смята за първата творба от направлението френска лирична опера и едно от най-значителните произведения на френския музикален театър от втората половина на миналия век. Музиката е наситена с проникновен лиризъм, поетичност и великолепни музикални номера, сред които прочутият "Фауст валс", молитвата на Валентин; куплетите на Мефистофел за Златния телец — любима ария на всички баси; дуетите на Фауст и Маргарита; Валпургиевата нощ, която се изпълнява и като самостоятелна балетна сцена и др.

Постановката на диригента Светослав Борисов и режисьора Вера Немирова (2025) е третият прочит на това заглавие в историята на Варненската опера след "Фауст" на диригента Йоско Йосифов и режисьора Михаил Хаджимишев (1955) и "Фауст" на диригента Влади Анастасов и режисьора Кузман Попов (1974). С трактовката на третия варненски "Фауст" са ангажирани маестро Светослав Борисов – главен диригент и заместник интендант на Театър Магдебург, режисьорът Вера Немирова, сценографът Олга фон Вал (Германия), костюмографът Юлиян Табаков, хореографът Анна Пампулова, диригентът на хора Теодора Георгиева, светлинният дизайнер Валентин Андонов, Димитър Иванов – мултимедия. 

Вера Немирова подбира и солистичния състав.

Артур Еспирито – известният американски тенор с филипински произход, който участва като Ромео в първата варненска постановка на операта "Ромео и Жулиета" от Шарл Гуно (2022) и солистът на Варненската опера Рейналдо Дроз – възпитаник на Райна Кабаиванска, изпълняват ролята на Доктор Фауст, а в образа на Мефистофел се превъплъщават солистът на Варненската опера със световна кариера Деян Вачков и гостът Мартин Цонев. Ролята на Маргарита подготвят солистките на Варненската опера Илина Михайлова, Ирина Жекова и Жана Костова; Иво Йорданов и Свилен Николов са разпределени в ролята на брата на Маргарита - Валентин; Лилия Илиева-Михайлова и Олена Арбузова изпълняват ролята на влюбения в Маргарита Зибел; Михаела Берова и Силвия Ангелова ще представят майката на Маргарита Марта, а Гео Чобанов и Евгений Станимиров – войника Вагнер.

Участват хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, които редовно присъстват в постановките на Вера Немирова.

Известна със съвременните си режисьорски прочити, Вера Немирова сравнява Гьотевия "Фауст" с всеки от нас:

"Фауст е търсещият човек, във всеки един от нас има по един Фауст, който търси смисъла на живота".

A "Смисълът на живота е самият живот", както казва на друго място Гьоте. Вярна на стила си да прокарва паралели със заобикалящата ни действителност, Вера Немирова и сега ще провокира публиката с "горчиво хапче" в еуфоричната сцена с Хора на войниците. Но освен за тъмната страна на човека, музиката на Гуно разказва и за неговата светла страна, разказва за любовта между двама души, които се разминават по пътя, заради неговата алчност за живот. "Маргарита е само едно цвете, което Фауст откъсва и смачква, за да се втурне към следващото. И едва на прага на смъртта идва прозрението, че любовта наистина е онзи единствен миг, който си струва: "О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен", акцентира Вера Немирова върху едно от най-важните послания на "Фауст".

От 14 до 16 ноември Варна ще бъде домакин на Деветия Международен конкурс за пианисти "Мила Михайлова", организиран от Националното училище по изкуствата "Добри Христов", съвместно с фондация "Мила Михайлова". Събитието е подкрепено от фонд "Култура" на Община Варна. 

В тазгодишното издание са се записали 41 млади пианисти. Наред с традиционно силното участие на ученици от НУИ "Добри Христов" – Варна, на конкурсната сцена ще излязат кандидати от София, Русе, Плевен, Пловдив, Бургас и други градове. Те ще се състезават в няколко възрастови групи – от първи клас до завършващи средното си образование. 

Конкурсът, който се провежда на всеки две години, носи името на Мила Михайлова – изтъкнат клавирен педагог и една от основателите на музикалното училище във Варна през 1944 г. През десетилетията нейната преподавателска работа се превръща в част от историята на варненската клавирна школа, а конкурсът продължава тази традиция чрез срещата на нови поколения млади музиканти с професионалната сцена. 

Състезателната програма започва на 14 ноември от 10 ч. в Концертната зала на НУИ "Добри Христов".

Наградният фонд тази година дава различни възможности за младите музиканти. Победителите в най-малката възрастова група ще получат предметни награди и подаръци, а в по-големите групи са предвидени парични премии. Лауреатите от най-голямата възрастова група ще бъдат удостоени с едногодишна стипендия по програмата на Министерството на културата за закрила на деца с изявени дарби. Сред допълнителните отличия са награда за най-добро изпълнение на произведение от френски композитор, осигурена от фондация "Мила Михайлова" чрез дъщерята на именитата педагожка Марина Михайлова, както и специалната награда на Радио Варна – професионален звукозапис в студиото на медията. Един от младите пианисти ще получи и възможност за съвместен концерт с оркестъра на Симфониета – Шумен. Предвидена е и награда на името на Анна Върбанова – също ученичка на Мила Михайлова, осигурена от нейния ученик Калин Чонев.

Авторитетно жури ще оценява изпълненията на младите музиканти. Негов председател е проф. д-р Александър Василенко, декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и преподавател по пиано. 

Кулминацията на конкурса ще бъде на 16 ноември от 11:30 ч. в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, където ще бъдат връчени наградите и ще се състои тържествен концерт на лауреатите. Прослушванията на 14 и 15 ноември са със свободен вход, а достъпът до галаконцерта и церемонията по награждаването е с покани от организаторите.