Мобилно меню

90-годишен юбилей празнува легендарната актриса Грациела Бъчварова

За празника си тя ще бъде почетена с отличия от Министерството на културата и Община Варна по време на премиерата на "Под игото"
90-годишен юбилей празнува легендарната актриса Грациела Бъчварова
750

Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, Грациела Бъчварова е живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на театралната и филмова сцена, обществена личност с ярки граждански позиции.

Родена е на 7 септември 1933 г. във Флоренция, Италия, тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска църква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия род от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови. Баща ѝ Васил, основател на първата театрална трупа в Добрич, завършил архитектура в Италия, е племенник на големия актьор, режисьор и основател на Варненския театър Стоян Бъчваров.

Грациела Бъчварова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство през 1957 г. Професионалният си дебют прави на 25 януари 1958 г. в ролята на Мила от „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов в Сливенския драматичен театър.

От 1959 г. до 2001 г. посвещава творческия си път на Варненския драматичен театър, на чиято сцена изиграва плеяда от забележителни роли, сред които:

  • Княгиня Негрони в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго (1959),
  • Мария в „Обущарят и другите“ от Иван Остриков (1964)
  • Алиман в „Майка Земя“ от Чингиз Айтматов (1966),
  • Милкана в „Майстори“ от Рачо Стоянов (1970),
  • Големанова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1972),
  • Ирина в „Чайка“ от А. П. Чехов (1977),
  • Кака Гинка в „Под игото“ от Иван Вазов (1977),
  • Г-жа Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ от Бърнард Шоу (1981),
  • Леля Аня в „Салют динозаври“ от Генадий Мамлин (1981),
  • Малама Ханджийка във „Вампир“ от Антон Страшимиров (1987),
  • Телма в „Лека нощ, мамо“ от Марша Норман (1994) и др.

Нейно дело е първият моноспектакъл във Варна "За първи път омъжена" на Павел Нилин (1982/83), достигнал рекордните 150 представления.

Последната ѝ роля е в „Скъпа, Памела“ от Джон Патрик през септември 2002 г., с която отпразнува своя 70-годишен юбилей и се сбогува със сцената след 43 години творческа дейност.

Играе във филми и тв сериали, сред които: „Стубленските липи“ (1960), „Между двамата“ (1966), „Признание“ (1969), „Опак човек“ (1973), „От другата страна на огледалото“ (1977), „Амиго Ернесто“ (1986), „Сбогом, любов“ (1974), „Племенникът чужденец“ (1990) и др. 

Отличена е с много награди и почетни звания, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1970); Награда „Варна“ за ролите на леля Аня в „Салют динозаври“ и Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ (1982); Заслужил артист (1983); Награда „Варна“ за ролята на Телма в „Лека нощ, мамо“ (1995); Награда „Варна“ за ролята ѝ в „Може би утре“ (1997); Награда „Варна“ за цялостно творчество (2002); Почетен гражданин на Варна (2012) и др.

Грациела Бъчварова никога не е спирала да се интересува от творческите постижения на Варненския театър, присъства на всички премиери и празници, нейната оценка остава най-верният критерий за професионализъм. За 100-годишния юбилей през 2021 г. на нея по право се пада честта да открие бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. 89-ият ѝ рожден ден съвпада с премиерата на "Инстинктът", първата пиеса от летоброенето на Варненския театър, поставена от Стоян Бъчваров през 1921 г. и възкресена от режисьора Стоян Радев Ге. К. в началото на 102-ия театрален сезон. 

В началото на 103-ия сезон, на 7 септември 2023 г. екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е щастлив да отбележи 90-годишния юбилей на Грациела Бъчварова.

А на 19 септември, пред публиката на премиерата на „Под игото“ от Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева, юбилярката ще бъде почетена отново с отличия от Министерството на културата и Община Варна. От сцената, на която е изиграла толкова много роли, Грациела Бъчварова ще отправи своето послание към театъра. Варна ще засвидетелства с аплодисменти своята обич и възхита към любимата актриса, превърнала се в легенда, като самия театър, в който следи оставят само най-добрите.

2023 © Варна е

Започна 19-ото издание на Международния куклен фестивал "Златният делфин" 

Утвърдени театри от страната и чужбина ще се изявят на варненска сцена в рамките на шест дни
Започна 19-ото издание на Международния куклен фестивал "Златният делфин" 

С пъстра и вълнуваща церемония във Варна беше открит XIX Международен куклен фестивал "Златният делфин", който през следващите шест дни ще срещне на сцената си изявени театри от страната и света с вярната публика на магичното изкуство на куклите. 

"За някои куклите са просто играчки, но за нас те са целият ни живот", сподели с публиката по време на откриването на фестивала директорът на Държавен куклен театър – Варна Вера Стойкова.

"Нашето изкуство не би имало смисъл, ако в него останем само ние, артистите на сцената. В залата е мястото на децата, които ще продължат нашето изкуство, които са и нашето бъдеще", каза още тя. 

Селекцията на фестивала и тази година включва високохудожествени спектакли на театри от България и чужбина. Участват трупите на Държавен куклен театър Бургас, Държавен куклен театър Варна, Младежки театър "Николай Бинев", Държавен куклен театър Пловдив, Държавен куклен театър Сливен, Държавен куклен театър Стара Загора, Столичен куклен театър, Държавен куклен театър Ямбол, куклени формации от Грузия и Китай. Селекционер на програмата е Богдана Костуркова, сценограф - проф. Мая Петрова. Специални гости при откриването бяха театрали от Китай, Турция, Япония, Румъния, Германия. 

Петчленно жури ще оценява спектаклите в конкурсната програма, която започна с постановката "Кентървилският призрак" на Държавен куклен театър – Пловдив – постановка за деца над 10 г.

Закриването на фестивала и награждаването е от 19 ч. в понеделник - 6 октомври. 

Пълната програма на XIX Международен куклен фестивал "Златният делфин", вижте ТУК.

2025 © Варна е / снимки: Държавен куклен театър - Варна