Мобилно меню

Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър

Представлението е изградено по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, а първите му срещи с публиката ще са на 17 и 18 ноември, на Основна сцена
Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър
748

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-тия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, в колаборация с творци от Република Северна Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Варненската публика ще има възможност да се наслади на спектакъла за ценители на 17 и 18 ноември, от 19 часа, на Основна сцена на Драматичния театър. 

Амбицията на постановъчния екип от Република Северна Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова.

Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки.

Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Постановката „Свръхчовек“, създадена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази теория, предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за пиесата в танцовия театър, „Свръхчовек“ е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване ние изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване.

„Свръхчовек“ противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър на един тотален театър с метафизичен хоризонт. Това е концептуален театър, който използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. В тях  реалистичното драматично действие се заменя с церемония посредством формата, опита и актуалността на представлението като предварително уреден ритуал, но без неговата митично-магическа сила.

„Свръхчовек“ свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. При това всички средства са еднакво важни. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, препращайки в различни посоки към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произтичащите от тях значения, настоявайки същевременно за бързото им възприемане. Следователно сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а за да предизвика сетивна стимулация, да провокира силно психо-емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.

2023 © Варна е / снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

4 чуждестранни спектакъла гостуват на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

Международната селекция ще срещне публиката със силни постановки, фокусирани върху теми като войната и изгнанието, живота и смъртта, човешката уязвимост, любовта, вината и трудните морални избори.
4 чуждестранни спектакъла гостуват на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

Четири спектакъла от Румъния, Италия, Хърватия и Турция са част от основната програма на Международния черноморски театрален фестивал, чието второ издание ще се проведе на сцените на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" между 23 и 28 септември. Международната селекция ще срещне публиката със силни постановки, фокусирани върху теми като войната и изгнанието, живота и смъртта, човешката уязвимост, любовта, вината и трудните морални избори.

На 24 септември от 18 часа Държавен театър "Ахмет Вефик Паша" – Бурса, Турция ще представи "Трупата на мечтателите мигранти" от Еркан Акчелик, режисирана от Илкнур Гюнеш. Сюжетът проследява две жени артисти, които бягат от войните и намират убежище в полуразрушен театър, където продължават да създават изкуство. Спектакълът превръща историята им в символ на човешката борба за оцеляване и способността да продължиш напред въпреки несгодите.

Същата вечер от 20 часа Националният унгарски театър Клуж, Румъния, гостува с "Кралят умира" от Йожен Йонеско, в режисура на Габор Томпа – президент на Съюза на театрите в Европа. Една от емблематичните творби на театъра на абсурда, "Кралят умира" изследва въпросите за смисъла и крехкостта на живота.

На 26 септември от 18 часа италианската формация AriaTeatro ще представи "Рита" от Марта Бучака, режисирана от Алберто Джуста. Трагикомедията разказва за брат и сестра, изправени пред труден избор, когато привидно проста ситуация постепенно разкрива дълбоки семейни конфликти.  Авторката на пиесата е носител на наградата "Frederic Roda de Teatre" за 2019 г.

"В очакване на Орест" на Хърватския национален театър – Вараждин ще се играе на 26 септември от 20 часа. Спектакълът по текст на Лада Кащелан, в режисура на Ливия Пандур е вдъхновен от "Електра" на Софокъл и от ожесточения сблъсък между Електра и Клитемнестра. За ролята на Клитемнестра Нина Виолич е отличена от журито на 35-ите "Маруличеви дни".

Четири чуждестранни и шест български спектакъла оформят разнообразния афиш на фестивала, който предлага и интересна съпътстваща програма с творчески ателиета, представяния на книги и изложби, дискусии между артисти и зрители. Пълната програма на Международния черноморски театрален фестивал вижте ТУК.

2026 © Варна е