Мобилно меню

Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър

Представлението е изградено по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, а първите му срещи с публиката ще са на 17 и 18 ноември, на Основна сцена
Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-тия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, в колаборация с творци от Република Северна Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Варненската публика ще има възможност да се наслади на спектакъла за ценители на 17 и 18 ноември, от 19 часа, на Основна сцена на Драматичния театър. 

Амбицията на постановъчния екип от Република Северна Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова.

Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки.

Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Постановката „Свръхчовек“, създадена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази теория, предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за пиесата в танцовия театър, „Свръхчовек“ е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване ние изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване.

„Свръхчовек“ противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър на един тотален театър с метафизичен хоризонт. Това е концептуален театър, който използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. В тях  реалистичното драматично действие се заменя с церемония посредством формата, опита и актуалността на представлението като предварително уреден ритуал, но без неговата митично-магическа сила.

„Свръхчовек“ свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. При това всички средства са еднакво важни. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, препращайки в различни посоки към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произтичащите от тях значения, настоявайки същевременно за бързото им възприемане. Следователно сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а за да предизвика сетивна стимулация, да провокира силно психо-емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.

2023 © Варна е / снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

С комедия на шопски диалект стартира Варненският театър новата 2025-а година   

През януари предстои премиерата на постановката "Муа у тупан" на режисьора Николай Кенаров по пиесата на Боян Папазов
С комедия на шопски диалект стартира Варненският театър новата 2025-а година   

С ново комедийно заглавие ще стартира новата година в Драматичен театър "Стоян Бъчваров". През януари предстои премиерата на постановката "Муа у тупан" на режисьора Николай Кенаров по пиесата на Боян Папазов. Сценарист, драматург, режисьор и дипломат, Боян Папазов е автор на "Всичко е любов", негови са сценариите и на филмите "Дом за нежни души", "Една жена на 33", "Божек".

Десетки са награждаваните му пиеси: "Бая си на бълхите", "Главанаци", "Бясна, кривогледа и лакома" и много други.

"Муа у тупан" Папазов пише в годините около смяната на режима, комедията е на шопски диалект, героите са граовци, а в хумора на ситуациите, през които преминават, е включена философия и народопсихология

Режисьорът Николай Кенаров определя "Муа у тупан" като притча за пътя към развитието на човека.

Историята е фолк гротеска, леко фантастична и абсурдна, а наличието на театър в театъра дава неограничена свобода на въображението. Времето на действието не е дефинирано, но прилича на възможно бъдеще, в което артистите живеят в покрайнините, почти "изхвърлени" от обществото. На това символично бунище те сглобяват сюжета на "Муа у тупан".

Мухата в тъпана сме всички ние в даден момент от живота си, а някои си остават там завинаги, твърди режисьорът.

Да опознават света тръгват двама граовци и пътищата им ги срещат с изключително странни и смешни случки и типажи. През много хумор се търсят отговорите на вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде идвам? Накъде отивам? 

Шопският диалект е ново приключение за актьорите, но придава още повече вкус на историята, а на публиката дава допълнителни поводи за смях. Режисьорът загатва, че зрителите в залата по някакъв начин ще са част от света на мухата, но оставя изненадата за премиерата.

Авторската музика, която Страцимир Павлов пише специално за спектакъла, е част от театралното действие и ще се изпълнява на живо по време на представленията. 

В ролите ще са Гергана Арнаудова, Габриела Боева, Сияна Начева, Симеон Димов, Недялко Стефанов, Константин Соколов, Димитър Костадинов, Юлиян Димитров.

Сценографията и костюмите са на Александра Йотковска, асистент-сценограф е Павел Илиев, асистент-режисьор – Владимира Иванова.

2024 © Варна е / снимки: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"