Мобилно меню

Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър

Представлението е изградено по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, а първите му срещи с публиката ще са на 17 и 18 ноември, на Основна сцена
Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър
581

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-тия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, в колаборация с творци от Република Северна Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Варненската публика ще има възможност да се наслади на спектакъла за ценители на 17 и 18 ноември, от 19 часа, на Основна сцена на Драматичния театър. 

Амбицията на постановъчния екип от Република Северна Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова.

Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки.

Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Постановката „Свръхчовек“, създадена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази теория, предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за пиесата в танцовия театър, „Свръхчовек“ е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване ние изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване.

„Свръхчовек“ противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър на един тотален театър с метафизичен хоризонт. Това е концептуален театър, който използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. В тях  реалистичното драматично действие се заменя с церемония посредством формата, опита и актуалността на представлението като предварително уреден ритуал, но без неговата митично-магическа сила.

„Свръхчовек“ свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. При това всички средства са еднакво важни. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, препращайки в различни посоки към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произтичащите от тях значения, настоявайки същевременно за бързото им възприемане. Следователно сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а за да предизвика сетивна стимулация, да провокира силно психо-емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.

2023 © Варна е / снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Варненският драматичен театър с две номинации за Икар

И двете номинации са за "Алма Малер" - за майсторско техническо осъществяване и за ролята на Хенри Ескелинен 
Варненският драматичен театър с две номинации за Икар

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна получи две номинации за престижната награда "Икар" 2026 на Съюза на артистите в България. 

В категория "Дебют" номинация "Икар" получава младият актьор Хенри Ескелинен за ролята на Оскар Кокошка в "Алма Малер" от Сашо Димоски, режисьор Деян Пройковски.

Варненският драматичен театър е номиниран и в категория "Майсторско техническо осъществяване" за същата постановка, която се реализира в партньорство с творци от РС Македония.

В трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна Хенри Ескелинен е "балканският викинг", както той се описва, с майка българка и баща финландец. Той е на 30 години, владее освен български и финландски език, също английски, малко руски и шведски. Основното си образование получава във Финландия, а средното - в British International School Москва. На 19-годишна възраст се записва във финландските отбранителни сили за военна служба, където придобива специалност разузнавач-радист, чин младши сержант. Следва киноизкуство в Helsinki Design school и актьорско изкуство в Laajasalo college, също в Хелзинки. Завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. д-р Пенко Господинов. 

Специалните му умения включват френска клоунада по метода на Филип Голиер, работа с неутрална маска, импровизационен театър, китара, пеене, бийтбокс, фотография, видеозаснемане. Хенри има многобройни участия в проектите на студентите от кинофакултета на НАТФИЗ. Участва като актьор в постановката на Явор Гърдев "Венецианският търговец" в НТ "Иван Вазов". В Хелзинки, освен актьорски, има и режисьорски опит. 

Във Варненския драматичен театър Хенри Ескелинен е избран от Стайко Мурджев за ролята на Матей в "Последното изкушение на Христос, от Бина Харалампиева" - за ролята на Сулфикар Софта във "Време разделно", от Габор Томпа - за ролята на Оливер в "Както ви харесва", от Деян Пройковски - за ролята на Оскар Кокошка в Алма Малер". 

2026 © Варна е