Мобилно меню

Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър

Представлението е изградено по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, а първите му срещи с публиката ще са на 17 и 18 ноември, на Основна сцена
Философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека вдъхновява новия спектакъл на Варненския театър
751

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-тия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, в колаборация с творци от Република Северна Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Варненската публика ще има възможност да се наслади на спектакъла за ценители на 17 и 18 ноември, от 19 часа, на Основна сцена на Драматичния театър. 

Амбицията на постановъчния екип от Република Северна Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова.

Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки.

Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Постановката „Свръхчовек“, създадена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази теория, предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за пиесата в танцовия театър, „Свръхчовек“ е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване ние изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване.

„Свръхчовек“ противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър на един тотален театър с метафизичен хоризонт. Това е концептуален театър, който използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. В тях  реалистичното драматично действие се заменя с церемония посредством формата, опита и актуалността на представлението като предварително уреден ритуал, но без неговата митично-магическа сила.

„Свръхчовек“ свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. При това всички средства са еднакво важни. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, препращайки в различни посоки към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произтичащите от тях значения, настоявайки същевременно за бързото им възприемане. Следователно сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а за да предизвика сетивна стимулация, да провокира силно психо-емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.

2023 © Варна е / снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Известният режисьор Стоян Радев поставя за първи път във Варненския театър криминале на Агата Кристи

Премиерата на "Свидетел на обвинението" ще открие второто издание на Международния черноморски театрален фестивал на 23 септември
Известният режисьор Стоян Радев поставя за първи път във Варненския театър криминале на Агата Кристи

Премиерата на "Свидетел на обвинението" – най-новата постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров", ще открие второто издание на Международния черноморски театрален фестивал на 23 септември. Заглавието се поставя за първи път в България, а за Стоян Радев – един от най-разпознаваемите родни театрални режисьори, това е и първи проект с варненската трупа. Пиесата на Агата Кристи е в превод на Златна Костова. Постановъчният екип събира изявени творци: декорът е на сценографа Никола Тороманов, а Анна Градечлиева, част от екипа на култовия сериал Outlander, е художник на костюмите; музиката пише композиторът Милен Кукошаров, а хореограф е Теодора Попова.  

Пиесата "Свидетел на обвинението", адаптирана от самата Агата Кристи по нейния разказ от 1925 г. "Ръцете на предателя", е с многобройни сценични и филмови интерпретации в цял свят и е един от най-прочутите сюжети на кралицата на криминалния жанр. Действието се развива в Лондон през 20-те години на миналия век: богата възрастна дама е убита, а на свидетелската скамейка застава съпругата на обвиняемия и нещата поемат в неочаквана посока. 

В постановката е ангажирана по-голямата част от трупата на Варненския театър, сцената се превръща в съдебна зала, а действието е изградено с динамика и психологическо развитие на образите.

В главните роли са Сияна Начева, Недялко Стефанов, Стоян Радев Ге.К., Веселина Михалкова.

"Криминалните сюжети в театъра са рядкост и е важно да поддържаш напрежението, да караш зрителя да гадае. "Свидетел на обвинението" е съвършена пиеса, виртуозно изградена по линия на криминалния сюжет. Агата Кристи създава психологическите образи с един-два щриха и портретите им са много ярки и интересни. В моята режисьорска версия ние се занимаваме не просто с криминалната развръзка, а и с отношението на хората към правосъдието. Всички в нашия спектакъл са съдебни заседатели – и актьорите, и публиката. Смятам темите за правосъдието и справедливостта за много важни, особено за нашето общество, и ми се ще да насоча зрителя да мисли в тази посока – че въпросите кое е вярно и кое е справедливо не са толкова лесни за разрешаване; че всички ние трябва да внимаваме как отсъждаме и колко сме пристрастни", отбелязва Стоян Радев, който през 2026-а получи Икар за режисурата на "Берлин, Берлин", а редица други негови спектакли са награждавани през годините с най-престижните национални награди за театър. 

2026 © Варна е