Христо Мутафчиев представя моноспектакъла "Боже мой" на театралното "Варненско лято"
Моноспектакълът на Христо Мутафчиев "Боже мой" ще бъде представен на 10 и 11 юни в рамките на театралния фестивал "Варненско лято". Той ще се играе на сцената на Ретро клуб във Фестивалния и конгресен център в морската столица, съответно от 20 часа на 10 юни и от 20:30 часа на 11 юни.
Самотен мъж на маса в бара се обръща към останалите посетители. Оказва се, че барът е на Юда, а мъжът е Христос. Или поне така твърди. Защо? Какво иска да постигне, ако е Той наистина? Текстът е вдъхновен от романа "Жажда" на белгийската писателка Амели Нотомб и е написан специално за актьора Христо Мутафчиев от Теа Денолюбова, която заслужава номинация за награда Икар 2024 за драматургичен текст.
В "Боже мой" публиката попада в обстановка, максимално приближаваща се до тази в пиесата, в близост до актьора. Неговият персонаж е изпълнен сякаш с божествена сила или пък е самият Божий син, който истински се удивлява на умението на хората да се справят с живота. Как носят невидимите си кръстове?
"Боже мой" е вторият моноспектакъл на популярния актьор Христо Мутафчиев след "Плач на ангел" (МТФ "Варненско лято" 2021), създаден отново съвместно с режисьора Стоян Радев.
"Екипът на спектакъла ви кани на един топъл, откровен разговор по най-дълбоката тема, която търси отговори в сърцето и ума на всеки човек. Разговор с усмивка и сълза, с ирония и състрадание", отбелязва режисьорът Стоян Радев.
Спектакълът не се препоръчва за лица под 14 години.
На 10 юни от 19 часа, на Основна сцена на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" ще бъде представен моноспектакълът на Мариус Куркински "Нашенец" по текстове на Чудомир. С него талантливият български актьор и режисьор отбелязва 30 години сценична дейност.
В спектакъла "Нашенец" Мариус Куркински пресъздава типичното за Чудомир остроумие и виждания за живота, поднесени чрез забавни и трогателни истории, чрез непосредствения и искрен разказ на наивитета.
"Тези неща са писани между годините 1933 и 1940… Може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор. Казват, че народите са като децата — не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване", отбелязва Чудомир.
Международният театрален фестивал "Варненско лято" продължава до 15 юни.
