Мобилно меню

На наградите "Икар": Отличиха "Ботушът" от Лило Петров за драматургичен текст

Статуетката за "Най-добър спектакъл" отиде при "Хага" на Галин Стоев, а трупа "Палячи" получи наградата за атракционно изкуство за огнено светлинния спектакъл "Пирокинезис"
На наградите "Икар": Отличиха "Ботушът" от Лило Петров за драматургичен текст

Внукът на именития български писател Димитър Димов - Лило Петров, бе отличен в категорията "Драматургичен текст" в тазгодишното издание на наградите "Икар", които по традиция бяха раздадени в Световния ден на театъра - 27 март. Признанието за Лило Петров беше за произведението му "Ботушът", поставено от режисьора Стоян Радев - Ге.К. във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Спектакълът разказва за времето след 40-те години на миналия век у нас и за убийствата, без съд и присъда, извършвани в този период.

“Благодарен съм за тази награда, много се вълнувам! Бързам да благодаря на режисьора Стоян Радев Ге.К., който избра този текст и го надгради в огромна степен! На Калин Николов за прекрасната музика! На невероятните актьори от представлението, които изстрадаха този текст! На екипа на Варненския театър, който със своите постановки “Поразените” и “Ботушът” се грижи за запазването на паметта за събитията от т.нар. Народен съд, което в днешния ден ми се струва изключително важно! Благодаря Ви! Нека помним!”, заяви Лило Петров, след като получи награда Икар за драматургичен текст.

Наградата се присъжда от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите. Отличието за критически текст отиде при сборник студии "Българският театър 1945 - 1989" с автори Румяна Николова, Ани Топалджикова, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Николай Йорданов, Албена Тагарева, Петър Денчев и Зорница Каменова. 

Награда Икар 2024 за изключителен принос към българския театър беше присъдена на великолепната актриса Мария Каварджикова

Отличието за най-добър спектакъл в тазгодишното издание на наградите "Икар" отиде при спектакъла на Галин Стоев за Народния театър "Иван Вазов" - "Хага". Представлението получи и награда за сценография и костюми, осъществени от Борис Далчев и Кънчо Касабов. 

Приза за главна женска роля получи Весела Бабинова за Анджела в „Пистолет в торнадо“, реж. Васил Дуев-Тайг, "BREAK A LEG", "Théatro отсам канала". "Пистолет в торнадо" заслужи и признанието на публиката за най-добър спектакъл. 

Наградата за главна мъжка роля отиде при Пенко Господинов за Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Иля Илф и Евгений Петров, реж. Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч. 

Отличието за дебют беше присъдено на Калоян Желев за Кристофър в „Странна случка с куче през нощта“ по романа на Марк Хадън, сценична адаптация Саймън Стивънс, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе. 

За поддържаща женска роля беше отличена Александра Василева за Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, Народен театър „Иван Вазов“. Режисьорът на спектакъла Боян Крачолов получи награда "Икар" за режисура. 

Призът за поддържаща мъжка роля отиде при Вълчо Янев за Дядото във „Всичките наши тела“ по Георги Господинов, реж. Мартин Киселов, Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол.

"Икар" за майсторско техническо осъществяване получи екипът на "Метаморфози" по Овидий, сценична адаптация Мери Цимерман, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. 

Отличието за авторска музика отиде при Милен Апостолов за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

За постижения в кукленото изкуство беше наградена Наталия Гочева за сценографиите на „Ясен и Омая“ от Петя Миладинова (по мотиви от приказката „Неродена мома“), реж. Ивайло Марков, Държавен куклен театър – Русе; „Пепеляшка“ по Шарл Перо, постановка Боньо Лунгов, режисура и хореография Константин Каракостов, Столичен куклен театър; „Студеното сърце“ по Вилхелм Хауф, реж. Тодор Вълов, Общински куклен театър – Благоевград. Представлението „Ясен и Омая“ заслужи и наградата на публиката. 

За най-добър куклен спектакъл Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства определи „Тайната на Ленхен“ по Михаел Енде, драматизация и реж. Елица Петкова, Държавен куклен театър – Стара Загора.

Наградата за съвременен танц и пърформанс отиде при Галина Борисова и Теодора Попова за "Есмералда и Раймонда", РЦСИ Топлоцентрала. Освен отличието на професионалното жури, те получиха и наградата на публиката в своята категория. 

Отличията за дублаж заслужиха Милица Гладнишка за Урсула в "Малката русалка" и Васил Бинев за Казъм в "Златно момче". 

Артисти "ВАЛЕРМО" – Валери Моцев и Светлана Стефанова бяха отличени за постиженията им в областта на вариететното изкуство.

Трупа "Палячи" получи наградата за атракционно изкуство за огнено светлинния спектакъл "Пирокинезис". 

Deep Zone Project бяха отличени в категорията "Съвременна българска музика" за песента им и видеото към нея – Punta Canta. 

При Трио Балкански (Тициано, Мари и Натали) отиде наградата за цирково изкуство за номера им "Летни кънки". 

Наградите на Министерството на културата за постигнати високи резултати в областта на театралния мениджмънт и творческата дейност през 2023 година отидоха при Народен театър "Иван Вазов" и Държавен куклен театър - Стара Загора.

2024 © Варна е / снимки: Съюз на артистите в България

Президентът на Съюза на театрите в Европа поставя във Варна "Както ви харесва"

Премиерата на Шекспировата класика в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще е в средата на октомври
Президентът на Съюза на театрите в Европа поставя във Варна "Както ви харесва"

Световноизвестният румънски режисьор Габор Томпа, който е и президент на Съюза на театрите в Европа (UTE) за пръв път в България ще гостува. По покана от директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, той пристига в началото на юли във Варна за кастинг на Шекспировата класика "Както ви харесва", която ще постави с екипа на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". Премиерата предстои на 16 и 17 октомври 2024 г.

Драматург и преводач е Аглика Стефанова, позната като драматург на Варненския театър в различни периоди от неговото развитие. Tя е автор на Юбилейния албум за 100-годишнината на Варненския театър (2021) и преводач от френския оригинал на "Инстинктът" – изгубената първа пиеса в историята на театъра, чиято нова постановка се превърна в една от кулминациите в юбилейната програма.

Габор Томпа е роден през 1957 г. в Търгу Муреш. Той е театрален режисьор и педагог. Повече от 30 години е директор на Унгарския държавен театър в Клуж-Напока Румъния и артистичен директор на фестивала Interferences. Завършва режисура в Букурещ през 1981 г., негови учители са Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основоположници на известната румънска режисьорска школа. От 1989 г. преподава в Театралната академия в град Търгу-Муреш. Основател е на Театралния факултет в Клуж-Напока и ръководи катедрата по режисура от 1991 г. Автор е на над 100 театрални постановки в Румъния, Унгария, Канада, Франция, Австрия, САЩ, Словения, Чехия, Сърбия, Англия. От 2007 г. преподава режисура в Калифорнийския университет, Сан Диего.  

От 2018 г. Габор Томпа е президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По този повод той изтъкна, че като президент на най-престижната театрална организация в Европа ще работи за изграждането на мостове между старите и новите ценности, укрепване на репутацията на организацията и културния обмен между театрите, които членуват в UTE.

Съюзът на театрите в Европа (UTE) е основан през 1990 г. от Жак Ланг (френски министър на културата по онова време) и известния режисьор Джорджо Стрелер (директор на Пиколо театро в Милано) в подкрепа на културното и езиково разнообразие и инициирането на дългосрочни форми за международно сътрудничество. В момента Съюзът на театрите в Европа има над 40 членове, обединени от принципите на иновативното сътрудничество и международния обмен.

2024 © Варна е / снимки: ТМПЦ - Варна