"Последното изкушение на Христос" поставя Стайко Мурджев във Варненския драматичен театър
Един от най-популярните съвременни режисьори - Стайко Мурджев, започна работа по втората си постановка с варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. След безспорния успех на хитовия му спектакъл "Амадеус", той вече подготвя представлението „Последното изкушение на Христос“, в което продължава да изследва връзката между човек и Бог. Очаква се спектакълът да е един от акцентите в програмата на 103-тия сезон на Варненския театър. Премиерата е планирана за началото на месец юни.
В „Последното изкушение на Христос“, зрителите ще видят актьорите от варненския театър Константин Соколов, Стоян Радев, Николай Кенаров, Спартак Апостолов - гост, Симеон Лютаков, Иван Горанов - гост, Недялко Стефанов, Николай Божков, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Гергана Арнаудова, Сияна Начева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Христина Джурова и Биляна Стоева, както и гостуващите актьори Богдан Григоров и Теодор Каракачанов.
Автор на драматургичната версия на „Последното изкушение на Христос“ е Димитър Стоянович, сценограф и костюмограф е Никола Налбантов, хореографията е дело на Станислав Генадиев, а музиката - на Петър Дундаков, мултимедия - Владислав Илиев, асистент режисьор - Владимира Иванова.
В "Последното изкушение" (Ο Τελευταίος Πειρασμός, 1951), както е озаглавено първото издание на романа, гръцкият писател и драматург Никос Казандзакис (1883–1957) пресъздава един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството - образа на Исус Христос, чиято саможертва той тълкува по начин, различен от общоприетите представи. Това е една от най-значимите творби на писателя, повлияна от философията на Ницше и Фройд, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор", отбелязва критиката.
Според Казандзакис, загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е богочовек, плът и дух".
"Във всеки човек пламва борбата между Бога и човека, а същевременно – и копнежът за помирение"
"За да дам един най-висок образец на борещия се човек, за да покажа, че не трябва да се бои от страданието, от изкушението и смъртта, защото всички те могат да бъдат победени, дори са победени, затова бе написана тази книга", споделя в предговора към романа Казандзакис. Към тази трактовка насочва и подзаглавието „Изповед на борещия се човек“.
Обвинен в богохулство, Никос Казандзакис е отлъчен от Гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани. Прокуден от родината си, той я напуска през 1947 г. и не се завръща в нея до смъртта си. „Не се надявам, не се страхувам, свободен съм“, гласи една от крилатите фрази на големия писател, оставил в световната литературна съкровищница такива творби като „Последното изкушение“, „Алексис Зорбас“, „Александър Велики“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Братоубийци“, „Буда“, „Христос отново разпнат“, „Змия и лилия“ и др. Творчеството на Никос Казандзакис е познато в цял свят, има много преводи и в България.
За „Последното изкушение“, Никос Казандзакис е предложен за Нобелова награда за литература през 1957 г. но тогава тя е дадена на друг голям автор - Албер Камю.
