Седма постановка по Хенрик Ибсен в 102-годишната история на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще бележи началото на 2023-та. Премиерните спектакли ще са на 17 и 18 януари, от 19 часа, на Основна сцена, а режисьор на представлението „Юн Габриел Боркман“ е Пламен Марков.

Любопитен факт е, че първият режисьор в историята на варненския театър, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров. Той прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“. 

В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмата постановка на Ибсен във Варна. Преводът от английски и сценичната редакция са дело на Пламен Марков, който е и режисьор на постановката. Сценографията и костюмите са на Мира Каланова, а музиката - на Калин Николов. За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов, ролята на неговата съпруга г-жа Гунхил Боркман ще изпълни Милена Кънева, а като синът им Ерхарт Боркман, студент ще се превъплъти дебютантът Теодор Каракачанов. Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а ролята на г-жа Фани Уилтън е поверена на енигматичната Христина Джурова. Ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, ще изпълни емблематичния за варненския театър Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч. Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева. 

Хенрик Юхан Ибсен (1828 – 1906), известен като "Фройд на Севера" има изключителен принос, както за създаването на национална норвежка драматургия, така и за развитието на световната драматургия. Роден в семейство на фалирал норвежки корабособственик, живял 27 години в Италия и Германия, той се завръща в родната Норвегия, прехвърлил шейсетте. Издигнал се от материалните несгоди, личните страдания и общественото неразбиране до славата и успеха, той посвещава цялото си творчество на каузата за утвърждаване на норвежкия език като литературен (до средата на XIX век писателите в подвластната на Дания Норвегия използвали наложения им датски език). 

Първите, от общо 26 драматургични творби на Ибсен, са вдъхновени от норвежката история, но най-значими са по-късните му пиеси, като „Пер Гюнт“ (1867), „Куклен дом“/Нора/“ (1879), „Народен враг“ (1881), „Призраци“ (1882), „Дивата патица“ (1884), „Хеда Габлер“ (1890) и „Юн Габриел Боркман” (1896), които правят безпощадна социално-психологическа дисекция на обществото. Те скандално разбулват фалшивите семейни ценности и насажданите от викторианска култура илюзии за доброто, което задължително бива възнаградено. Стилът на Ибсен, освободен от всякакви догми, зареден с критичност и дълбок психологизъм, му донася световно признание като „Фройд на севера“. Възхваляван още като „баща на съвременната драма“, Хенрик Ибсен е и най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.

В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ великият норвежди драматург Хенрик Ибсен, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката й Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовия във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела. 

Изборите преодпределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен:

Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.

По традиция международният театрален фестивал "Варненско лято" беше открит на 1 юни. Началото на Основната българска програма постави спектакълът на театър „Българска армия“ – „Престъпление и половина“. Международната селекция в 31-вото издание на фестивала беше открита със зрелищния цирков спектакъл на „Пънк Шоу Пропан“ – копродукция на чешките трупите Монстервил и  Blackout Paradox. По-рано през деня, в центъра на Варна шества парад от големи кукли, по инициатива на театър V.O.S.A. – Чехия. Парадът беше голяма радост за най-малките жители и гости на морската столица в международния ден на детето – 1 юни. По традиция на 1 юни запазено място в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ има и Държавният куклен театър във Варна. През тази година те се представиха с цветния спектакъл „Трите феи“.

Три събития са предвидени в програмата за втория ден на фестивала – 2 юни.

От 18 часа, на основна сцена на Драматичния театър ще започне спектакълът „С гръб към залеза“ на „Контраплан и Арт Театър“. Той е част от паралелната програма на фестивала. Режисьор е Димитър Коцев – Шошо, а в главните роли са Юлиан Вергов, Петър Антонов, Александра Сърчаджиева и Ива Тодорова. Постановката е по текст на Яна Борисова – един от най-популярните съвременни български драматурзи. Нейни пиеси са отличени с наградите „Икар“, „Аскеер“, „Златно перо“ и др. Пиесите й са поставяни и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия.

„С гръб към залеза“ разказва две любовни истории през погледа на всеки един от участниците в тях. Действието ни среща с четирима герои – професионален готвач със собствен ресторант и телевизионно шоу; неговата асистентка, по която той е силно увлечен; световно известен пианист; писателка, която издава бестселър. Благодарение на новата книга съдбите на четиримата се преплитат. Те започват да общуват и споделят всичко, което всеки от тях смята за истина и за свое емоционално право. Това поражда нелепи, неудобни и вълнуващи ситуации и мечтания. „С гръб към залеза“ е история  за красивата страна на тъгата, за залезите, танцуването и готвенето като изкуство.

Драматургични текстове на Яна Борисова са в основата и на театрално-музикалния пърформанс „За любовта…“, който ще бъде представен от 20:30 часа на 2 юни в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Режисьор отново е Димитър Коцев – Шошо, а музиката е на Милен Кукошаров. В спектакъла участват именитите актьори Цветана Манева, Юлиан Вергов, Петър Антонов, Дарин Ангелов и музикантите Милен Кукошаров и Велислав Стоянов.

„За любовта…“ е театрално-музикално преживяване, което събира на една сцена актьори с различни интерпретации на познати и нови текстове на Яна Борисова, един от най-известните и успешни български драматурзи. Те се представят в съчетание с музиката на Йосиф Цанков в изпълнение на Милен Кукошаров и Велислав Стоянов.

Спектакълът прозвучава като нежна, смешна и покъртителна изповед на няколко души, които ежедневно се борят за правото си на любов и с ужаса от самотата. Героите на Яна Борисова говорят свободно за своите чувства и ни въвеждат в своя налуден, объркан и хаотичен любовен живот и в разсъжденията им за него.

„Любовта е свързана с оцеляването, с вдъхновението от живеенето, с дишането, с радостта и с концепцията за щастие. Тя е сериозна работа и не е за всеки. Това е може би единствената безпогрешна формула досега, която е спасявала човечеството. Огромна стихия с размери и сила без аналог. Която единствена превръща хората в богове и обратното!“ - Яна Борисова.

От 21:30 часа на площад „Независимост“ пред Драматичния театър ще започне завладяващото шествие „Посетителите“, по идея на Якуб Ведрал, Арт Пром – Чехия. То е съвместен проект с Light Lab, V.O.S.A. Theatre, Blackout Paradox. „Посетителите” свързва света на театъра и визуалните изкуства със съвременните технологии. Гигантски кукли на обитатели на подводния свят са осветени от 6,5 км оптични влакна и 3500 LED светлини.

Някога светът е бил много малък, хората са познавали само непосредствените си съседи и пътуването до най-близкия град е отнемало часове, понякога дори дни. Днес вече сме проучили всички континенти и знаем, че живеем на третата планета от Слънчевата система. Летим до звездите и наблюдаваме далечни галактики, но наистина ли сме опознали всички жители на нашата планета и дали се отнасяме с уважение към тях?

Светещите кукли с морски животни са създания на нощта – те са незабележими на дневна светлина и блестят в целия си блясък само в тъмното. Те се издигат във въздуха грациозно и величествено.

Спрете за момент и се пренесете в дълбините на океана, там,  където пеят китовете.