Еньовден е – за всяка болка има билка!

На 24 юни честваме Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен празникът в християнската религия. Въпреки това честването на Еньовден по нашите земи не е свързано с религията, а датира още от времето на мистичните траки, отбелязват изследователи.

Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за "пътя на небесното светило" и култа към слънцето. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве.

Легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, чародейна сила. Най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.
Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи.

Съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му точно по изгрев - човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и ще се радва на добро здраве цялата година.

Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.

Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, казват старите българи.

Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е „живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта“), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

На Еньовден имен ден празнуват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички с имена на билки.

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.