Еньовден е – за всяка болка има билка!

На 24 юни честваме Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен празникът в християнската религия. Въпреки това честването на Еньовден по нашите земи не е свързано с религията, а датира още от времето на мистичните траки, отбелязват изследователи.

Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за "пътя на небесното светило" и култа към слънцето. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве.

Легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, чародейна сила. Най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.
Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи.

Съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му точно по изгрев - човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и ще се радва на добро здраве цялата година.

Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.

Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, казват старите българи.

Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е „живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта“), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

На Еньовден имен ден празнуват Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички с имена на билки.

24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, бе отбелязан във Варна с тържественото общоградско шествие, в което се включиха хиляди ученици, учители, студенти, културни дейци и граждани. 

Празничната програма започна на площад „Св. св. Кирил и Методий“ под звуците на националния химн, изпълнен от Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

“Днес е денят, в който можем да сме горди, че сме българи и че сме дали нещо наистина значимо на света. Нещо, което идва от векове и ще остане за векове напред. Това е нашата азбука, която ни дава възможност да творим, да градим, да създаваме наука", каза в приветствието си кметът на Варна Благомир Коцев, като изтъкна, че тези букви се използват от повече от четвърт милиард души по света.

В словото си той отбеляза още, че за първи път българските букви присъстват и върху монетите на Европейския съюз като символ на признанието към българската култура и духовност. “Можем да сме горди, че сме европейци и че нашата култура е част от богатството на европейската култура”, посочи кметът.

В приветствието си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че 24 май е ден на признателност към делото на светите братя Кирил и Методий и към всички, които съхраняват българската духовност, книжовност и култура. “Пазете заветите на славните ни предци и винаги помнете, че сред всичко онова, което е допринесло за съхраняването ни като народ, най-голям е приносът на родната ни писменост, духовност и култура. Вдъхновявайте се от делото на първоучителите и ревностно подражавайте на оставения от тях пример и всеотдайност”, каза още митрополит Йоан.

Сред официалните гости на събитието бяха още областният управител Марио Смърков, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, народни представители, районни кметове, общински съветници и други. На изградената специално за събитието сцена присъстваха и носители на Награда „Варна“ в областта на образованието, науката и културата през годините.

След приветствията на официалните гости започна и фолклорна композиция, изпълнена от танцови състави с ученици и студенти от различни формации в града.

Празничното шествие бе поведено от официалните гости под звуците на духовия оркестър на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, който изпълни химна на светите братя „Върви, народе възродени“. След тях премина знаменен блок с български трибагреници, носени от 40 ученици от Варненската морска гимназия „Николай Чудотворец“, икона на светите братя и букви с надпис „Варна – знание и бъдеще“.

В шествието преминаха първи ученици и учители от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които отбелязват своя патронен празник, следвани от училищата – носители на „Награда Варна“ – Варненската търговска гимназия „Георги Стойков Раковски“, Професионалната гимназия по туризъм „Асен Златаров“ и СУ „Любен Каравелов“. В традиционния парад се включиха общо 73 блока на училища, университети, центрове за подкрепа за личностно развитие и културни институции.

Паралелно с тях преминаха и блоковете на 53 детски градини, водени от ДГ №9 „Ален мак“ – носител на награда „Варна“ в областта на предучилищното образование. Сред участниците бяха още ДГ „Детски свят“, която отбелязва своя 50-годишен юбилей, ДГ №7 „Александър Сергеевич Пушкин“, която чества 65 години, както и ДГ №17 „Д-р Петър Берон“ и ДГ „Ян Бибиян“, които отбелязват 60-годишнини. Последваха и блоковете на всички останали детски заведения в града.

Празничната програма завърши с концерт на фолклорен ансамбъл „Варна“ пред входа на Морската градина.

Традицията Варна да отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий има повече от 160-годишна история. Началото е поставено през 1862 г., когато архимандрит Филарет произнася първото тържествено слово за делото на първоучителите пред българската общност в града. Оттогава до днес 24 май остава един от най-светлите и почитани празници в морската столица.