Хиляди се включиха в шествието за 24 май във Варна

Един от най-българските празници – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, беше отбелязан във Варна с многохилядно шествие. В него се включиха ученици, студенти, преподаватели, дейци на културата. Варненци и гости на града наблюдаваха с вълнение традиционния парад, който пое от пл. "Св. Св. Кирил и Методий" и премина по централните булеварди на морската столица. 

"Създаването на българската азбука е един от най-важните моменти от нашата история. Тя ни носи гордост от това, че като българи сме допринесли за развитието и многообразието на света. Кирилицата определя нашата идентичност, крепи ни обединени, но и уникални в своя принос към европейската цивилизация", каза в приветственото си слово кметът на Варна Благомир Коцев. Той се обърна специално към най-малките с посланието да ценят кирилицата, да използват буквите и думите умело, грамотно и отговорно.  

Сред официалните лица на празника бяха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, заместник – областните управители Изабела Иванова и Огнян Рачев, заместник-кметовете на Община Варна Снежана Апостолова, Павел Попов и Илия Коев, районни кметове, директорът на Регионалния инспекторат по образованието – Варна д-р Ирена Радева, народни представители, общински съветници, общественици и духовници. На официалната трибуна бяха поканени също носителите на тазгодишната Награда "Варна" в областите на образованието, науката и културата. 

Пред катедралния храм "Св. Успение Богородично" под звуците на националния химн в изпълнение на представителния духов оркестър на Военноморските сили бяха издигнати българският трибагреник, знамената на Европейския съюз и на община Варна. Над 700 деца от сборна формация от танцови състави от целия град изпълни фолклорна програма. За първи път беше представен и "Танц на буквите" с участието на студенти от Техническия и Медицинския университет. В небето над централния площад полетяха балони с буквите от българската азбука. 

Празничното шествие поведе духовият оркестър на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" с химна на светите братя "Върви, народе възродени". В традиционния парад на местните културни и образователни институции преминаха общо 121 блока на 63 училища и центрове за подкрепа на личностното развитие. В тържествения поход се включиха също 51 детски градини, 5 висши учебни заведения и общ блок на варненските културни дейци. Финал на шествието сложи маршът на курсантите от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", а празничната програма завърши на входа на Морската градина с вито хоро, поведено от танцьорите от Фолклорен ансамбъл "Варна". 

В морската столица традицията да се чества 24 май като празник на българската просвета и култура има над 150-годишна история. На 11 май 1862 г. пред множеството, събрано в новопостроеното централно българско училище на ул. "27 юли", архимандрит Филарет за първи път произнася слово във възхвала на Св. Св. Кирил и Методий. Така започнала традицията всяка година на този ден варненци да отдават почит към делото на светите братя.

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.