Сирни заговезни е - ден за прошка

7 седмици преди Великден православните християни отбелязват Сирни заговезни, известен още като Поклади и Прошка.

Празникът винаги е в неделя, а от следващия ден започват Великденските пости, които продължават до Възкресение Христово на 16 април тази година.

Денят започва с гостуване на по-възрастните близки и роднини, от които младите искат и получават прошка. Според християнската вяра прошката се дава, дори когато не е поискана, защото "любовта всичко прощава". Прошката, за истински отдадените на християнските добродетели, се отъждествява с безкрайната Христова любов към човека. Според Свещеното писание, даването на прошка от Бога е съпътствано с възраждане и преобразяване на човешката душа.

За трапезата на Сирни заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки, отбелязва btv.

Прието е да се извършва и обичаят "хамкане". На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде много здрав през цялата година.

Характерни за празник са кукерските игри, които гонят злите сили и извършват обреди за плодородие. На много места се палят огньове, които младите прескачат за здраве. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие.

Над 20 000 души - деца, ученици, студенти, учители, културни дейци и родители се включиха в празничното шествие, с което Варна отбеляза 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

Празничната програма започна на пл. "Св. св. Кирил и Методий", където под звуците на националния химн, в изпълнение на Представителния духов оркестър на Военноморските сили, бяха издигнати българският трибагреник, знамената на Европейския съюз и на Община Варна. Над 800 ученици и студенти от сборна формация от танцови състави от целия град изпълниха фолклорна програма.

"Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност е един от най-светлите празници в нашия национален календар. Тази година честванията на 24 май са още по-значими, защото се навършват 1170 години от създаването на първата азбука. Редом с нашите традиции, история и култура, днес почитаме и бъдещето – нашите деца, ученици, студенти, учители и културни дейци, които са цветът на нашия град", каза в приветствието си кметът Благомир Коцев, който подчерта, че в морската столица е най-многолюдното шествие в цялата страна.

Това е най-светлият, най-благодатният и най-красивият празник, който имаме, посочи в благослова си отец Дончо Александров от Варненската и Великопреславска света митрополия. Той припомни, че в този ден трябва да благодарим на Бога и на светите братя и техните ученици – за буквите и просвещението, което са ни дали.

Сред официалните лица, които присъстваха на празника бяха още областният управител проф. Андрияна Андреева, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, районни кметове, народни представители, общински съветници, общественици и духовници. На официалната трибуна бяха поканени също носителите на тазгодишната награда "Варна" в областите на образованието, науката и културата.

Празничното шествие бе поведено от духовия оркестър на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" с химна на светите братя – "Върви, народе възродени…". В традиционния парад на местните културни и образователни институции преминаха общо

125 блока на училища и центрове за подкрепа на личностното развитие. В тържествения поход се включиха също 51 детски градини, всички висши учебни заведения и общ блок на варненските културни дейци.

Обемни букви с думите "образование", "традиция", "знание", "изкуство", "благодаря", "азбуки", "24 май" и други съпътстваха празничните колони.

Празничната програма завърши на входа на Морската градина с концерт на Фолклорен ансамбъл "Варна".

В морската столица традицията да се чества 24 май като празник на българската просвета и култура има над 150-годишна история. На 11 май 1862 г., пред множеството, събрано в новопостроеното Централно българско училище на ул. "27 юли", архимандрит Филарет за първи път произнася слово във възхвала на Св. св. Кирил и Методий. Така започва традицията всяка година на този ден варненци да отдават почит към делото на светите братя.