Стотици варненци посрещнаха Възкресение Христово в Катедралния храм

И тази година стотици варненци и гости на града се събраха в катедралния храм "Свето Успение Богородично", за да посрещнат най-светлото събитие в историята на човечеството - Възкресение Христово. Пасхалната полунощница беше отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от епархията, съобщава Радио Варна.

В първите минути на новия ден прозвуча и заветното "Христос Воскресе!", носещо надеждата за спасение и радост. 

Възкресение Христово е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Иисус Христос е изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.

По-късно през деня Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи Второ Възкресение с прочитане на библейските текстове на 12 езика.

На тази празнична литургия по традиция се четат текстове от Евангелието на различни езици, посветени на Възкресението на Божия син - Исус Христос. Така се напомня, че благата вест за Христовото Възкресение е била отнесена от апостолите до всички народи по света, отбелязва Радио Варна.

В храма на богослужението присъстваха румънски и гръцки туристи, както и украински семейства, които пребивават в морската столица.

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.