Свето Богоявление и 177 години от рождението на Христо Ботев отбелязаха във Варна

С Богоявленска литургия, отслужена в катедралния храм „Св. Успение Богородично“ започнаха честванията във Варна на Йордановден. Непосредствено след приключването ѝ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи водосвет за благославяне на бойните знамена, православното войнство и неговото оръжие.

В традиционния ритуал участваха представителни части от Варненския гарнизон и Духовия оркестър на ВМС. Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов прие строя на представителните блокове от Военноморските и Военновъздушните сили.

За първи път подобен ритуал е извършен по заповед на цар Симеон Велики на 20 август 917 г. преди решителната битка при река Ахелой.

По-късно ритуал по освещаване на бойните знамена започва да се провежда на днешния празник Богоявление. Съхранен във вековете на турско робство, той е възроден със заповед на княз Александър Батенберг. Прекъснат е отново през 1946 г. и възстановен през 1993 г. в настоящия си вид. 

След края на ритуала официалните лица, които се включиха в честването и много граждани се включиха в шествие до паметника на Христо Ботев в Морската градина, където с военен ритуал беше отбелязана 177-годишнината от рождението на поета-революционер.

Венци и цветя в знак на признателност към делото на Христо Ботев пред неговия паметник в Алеята на Възраждането положиха областният управител проф. Андрияна Андреева, кметът на Варна Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, представители на ВМС, на Варненската и Великопреславска света митрополия, на районните администрации и различни институции в града, политически дейци и граждани. 

Честването на Йордановден във Варна приключи в района на Първа буна, където беше отслужен църковният ритуал "Велик Богоявленски водосвет" и изваждане на кръста от морето.

Близо 100 смелчаци, сред които 3 жени и 5 деца се включиха в традиционния ритуал и влязоха за здраве в морските води на Богоявление. Най-бърз и съобразителен сред тях беше 22-годишният състезател по водна топка Александър Аенски, който е студент във Варненския свободен университет.

Над 20 000 души - деца, ученици, студенти, учители, културни дейци и родители се включиха в празничното шествие, с което Варна отбеляза 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

Празничната програма започна на пл. "Св. св. Кирил и Методий", където под звуците на националния химн, в изпълнение на Представителния духов оркестър на Военноморските сили, бяха издигнати българският трибагреник, знамената на Европейския съюз и на Община Варна. Над 800 ученици и студенти от сборна формация от танцови състави от целия град изпълниха фолклорна програма.

"Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност е един от най-светлите празници в нашия национален календар. Тази година честванията на 24 май са още по-значими, защото се навършват 1170 години от създаването на първата азбука. Редом с нашите традиции, история и култура, днес почитаме и бъдещето – нашите деца, ученици, студенти, учители и културни дейци, които са цветът на нашия град", каза в приветствието си кметът Благомир Коцев, който подчерта, че в морската столица е най-многолюдното шествие в цялата страна.

Това е най-светлият, най-благодатният и най-красивият празник, който имаме, посочи в благослова си отец Дончо Александров от Варненската и Великопреславска света митрополия. Той припомни, че в този ден трябва да благодарим на Бога и на светите братя и техните ученици – за буквите и просвещението, което са ни дали.

Сред официалните лица, които присъстваха на празника бяха още областният управител проф. Андрияна Андреева, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, районни кметове, народни представители, общински съветници, общественици и духовници. На официалната трибуна бяха поканени също носителите на тазгодишната награда "Варна" в областите на образованието, науката и културата.

Празничното шествие бе поведено от духовия оркестър на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" с химна на светите братя – "Върви, народе възродени…". В традиционния парад на местните културни и образователни институции преминаха общо

125 блока на училища и центрове за подкрепа на личностното развитие. В тържествения поход се включиха също 51 детски градини, всички висши учебни заведения и общ блок на варненските културни дейци.

Обемни букви с думите "образование", "традиция", "знание", "изкуство", "благодаря", "азбуки", "24 май" и други съпътстваха празничните колони.

Празничната програма завърши на входа на Морската градина с концерт на Фолклорен ансамбъл "Варна".

В морската столица традицията да се чества 24 май като празник на българската просвета и култура има над 150-годишна история. На 11 май 1862 г., пред множеството, събрано в новопостроеното Централно българско училище на ул. "27 юли", архимандрит Филарет за първи път произнася слово във възхвала на Св. св. Кирил и Методий. Така започва традицията всяка година на този ден варненци да отдават почит към делото на светите братя.