В Белослав е жива традицията на ръчно изваяните стъклени украшения за елха

Въпреки че пазарът през последните години е залят от евтини пластмасови играчки за елха, все още има места у нас, където майстори извайват ръчно уникални коледни украшения от стъкло. В Белослав, известен като града на стъклото, все още е жива традицията да се изработват не пластмасови, а стъклени играчки за елха. Там, в малката работилница на Костадин Калоянов, стъклените украшения се правят така, както са се правели преди десетилетия – изцяло на ръка. Майсторът се захваща с този позабравен занаят случайно – намира стъклени тръби с високо съдържание на олово, които не се рециклират.

"Оказва се, че от тях се правят коледни играчки и оттам започна всичко. Аз съм любопитен и упорит човек, така че в момента вече сме на доста високо ниво по отношение на брой модели, по отношение на цветове, по отношение на декори. Бих казал, че сме на световно ниво. Произвеждаме почти цяла година, за да можем да достигнем от порядъка на 10 до 12 хиляди играчки годишно, които евентуално да реализираме в рамките на 30 дни", разказва Костадин Калоянов пред камерата на БНТ. 

Майсторът помни първата си коледна играчка, която изглеждала доста невзрачно. Днес той вече е усвоил тънкостите на занаята и сръчно извайва украшения с невероятни форми, готови да заблестят на елхата. Поръчки за тях пристигат от цял свят, а

най-търсени тази година се оказват играчките с формата на гъбка, добре познати на семействата от близкото минало.

"Навяват доста ретро спомени в различните поколения по различен начин. Няма дете, което да не си спомня как е чупило играчка и последствията от това. По-младото поколение ги припознава в по-съвременните декори, които правим – на анимационни герои. Стремим се съвременни картини да слагаме върху тях, правим и изображения на Рождество", разкрива Костадин Калоянов. 

За да се изработят играчките, първо стъклото се нагрява, а след това чрез издуване с уста придобива определена форма. "За направата се използват специални стъклени тръби, които внасяме от Германия. Те са със специален състав, за да може да се работи с тях при ниски температури.

Температурата е някъде от порядъка на около 1000 градуса.

При тази температура стъклото може да се обработва чрез издуване и свободно движение на ръката. Разбира се, може да се използват и огнеустойчиви матрици, за да се постигат по-разнообразни неротационни форми. А основно ротационните се правят чрез свободно движение на ръката", споделя детайли от работата си Костадин Калоянов. 

Историята на ръчно изработените коледни играчки започва преди повече от два века в германския град Лауша, където хората владеели техниката за обработване на стъкло.

Днес, макар материалите да са съвременни, технологията остава непроменена.

"По-късно е изнамерена реакцията на сребърното огледало, която ние също прилагаме при производството на нашите играчки. Съвременните декори вече използват все по-качествени бои и лакове за оцветяването. А самото посребряване е класическо – както се е правило и преди. Преди повече от 185 години е изобретена тази реакция и ние също я използваме", допълва Костадин Калоянов. 

Последният етап е декорирането на стъклената играчка, което се прави изцяло на ръка. Тогава на помощ идва художничката Саша Игнатова, която е майстор на четката и умее да изпълнява всички желания на клиентите.

"Трябва много внимателно да се пипа, защото са много крехки. Първо полагам основа, защото боята се пързаля по стъклото – правя основа с бяла боя. После, когато изсъхне, започвам да рисувам отгоре. Някои ги поръсваме с прашец – вълшебен прашец. Правим пейзажи от София, от България, коледни пейзажчета, които са най-търсените. Търсят се, естествено, и с коледни мотиви – Дядо Коледа, зайчета. Тази година, например, казаха, че е "шоколадова Коледа" и се търсят повече кафяви тонове. Прозрачните топки също са много модерни, но са по-трудни за декориране", разказва Саша Игнатова пред камерата на БНТ. 

Костадин и Саша вярват, че играчките, сътворени от тях, ще донесат много радост и щастие в домовете на хората.

24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, бе отбелязан във Варна с тържественото общоградско шествие, в което се включиха хиляди ученици, учители, студенти, културни дейци и граждани. 

Празничната програма започна на площад „Св. св. Кирил и Методий“ под звуците на националния химн, изпълнен от Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

“Днес е денят, в който можем да сме горди, че сме българи и че сме дали нещо наистина значимо на света. Нещо, което идва от векове и ще остане за векове напред. Това е нашата азбука, която ни дава възможност да творим, да градим, да създаваме наука", каза в приветствието си кметът на Варна Благомир Коцев, като изтъкна, че тези букви се използват от повече от четвърт милиард души по света.

В словото си той отбеляза още, че за първи път българските букви присъстват и върху монетите на Европейския съюз като символ на признанието към българската култура и духовност. “Можем да сме горди, че сме европейци и че нашата култура е част от богатството на европейската култура”, посочи кметът.

В приветствието си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че 24 май е ден на признателност към делото на светите братя Кирил и Методий и към всички, които съхраняват българската духовност, книжовност и култура. “Пазете заветите на славните ни предци и винаги помнете, че сред всичко онова, което е допринесло за съхраняването ни като народ, най-голям е приносът на родната ни писменост, духовност и култура. Вдъхновявайте се от делото на първоучителите и ревностно подражавайте на оставения от тях пример и всеотдайност”, каза още митрополит Йоан.

Сред официалните гости на събитието бяха още областният управител Марио Смърков, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, народни представители, районни кметове, общински съветници и други. На изградената специално за събитието сцена присъстваха и носители на Награда „Варна“ в областта на образованието, науката и културата през годините.

След приветствията на официалните гости започна и фолклорна композиция, изпълнена от танцови състави с ученици и студенти от различни формации в града.

Празничното шествие бе поведено от официалните гости под звуците на духовия оркестър на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, който изпълни химна на светите братя „Върви, народе възродени“. След тях премина знаменен блок с български трибагреници, носени от 40 ученици от Варненската морска гимназия „Николай Чудотворец“, икона на светите братя и букви с надпис „Варна – знание и бъдеще“.

В шествието преминаха първи ученици и учители от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които отбелязват своя патронен празник, следвани от училищата – носители на „Награда Варна“ – Варненската търговска гимназия „Георги Стойков Раковски“, Професионалната гимназия по туризъм „Асен Златаров“ и СУ „Любен Каравелов“. В традиционния парад се включиха общо 73 блока на училища, университети, центрове за подкрепа за личностно развитие и културни институции.

Паралелно с тях преминаха и блоковете на 53 детски градини, водени от ДГ №9 „Ален мак“ – носител на награда „Варна“ в областта на предучилищното образование. Сред участниците бяха още ДГ „Детски свят“, която отбелязва своя 50-годишен юбилей, ДГ №7 „Александър Сергеевич Пушкин“, която чества 65 години, както и ДГ №17 „Д-р Петър Берон“ и ДГ „Ян Бибиян“, които отбелязват 60-годишнини. Последваха и блоковете на всички останали детски заведения в града.

Празничната програма завърши с концерт на фолклорен ансамбъл „Варна“ пред входа на Морската градина.

Традицията Варна да отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий има повече от 160-годишна история. Началото е поставено през 1862 г., когато архимандрит Филарет произнася първото тържествено слово за делото на първоучителите пред българската общност в града. Оттогава до днес 24 май остава един от най-светлите и почитани празници в морската столица.