Варненче спечели международен конкурс за китайски език

Първо място спечели 15-годишната Меги Вълканова в международен конкурс на пекинската образователна платформа Chinese Plus*, в категорията за чужденци. За него тя се пребори с ученици от начални и средни училища от цял свят, научи ВАРНА Е.

Меги е родом от Варна, но от няколко години живее заедно със семейството си в Германия. В конкурса участва по идея на своя преподавател по китайски език, Yun Liu.

Програмата „Красива планета“ покани деца и тийнейджъри от Китай и чужбина да създадат видеоклипове или плакати, показващи нашата красива планета. Целта на организаторите е да повишат осведомеността на хората за важността на изграждането на обща родина за цялото човечество!

Меги спечели журито с плаката си, показващ в картина и текст, хармоничното съжителство между човека и природата в три от нейните любими азиатски държави – Китай, Корея и Япония.

За 15-годишната тийнейджърка езиците са страст. В архива си вече има 5, а догодина и предстои да започне изучаването на шести. Последните близо 12 месеца е посветила на китайския, към който подхожда със завиден ентусиазъм. Въпреки това, като всеки тийнейджър, понякога си задава въпроса – Защо си го причинявам? - и веднага след това сама си отговаря – Защото ми харесва!

От източните поназнайва по някоя и друга дума на корейски и японски, но си признава, че едва ли ще успее да се пребори някога с тайландския. Твърди, че това е най-трудният език на света, поне според нея. Категорична е, че няма да спре дотук, като задължително планира да усвои и жестомимичния език. Той ще е един от следващите, с които ще се захвана – уверена е Меги.  

Меги, откога изучаваш китайски език и защо точно китайски?

Не знам как точно се случи. Много преди да започне да ми преподава Yun Liu, европейското ѝ име е Марина, беше колежка на баща ми. Оказа се, че с нея сме родени на една и съща дата – 10 март, но в различни години, разбира се. Винаги си разменяхме малки подаръци, практика, която продължава и до днес, въпреки че, в момента тя живее в Испания. Нейните винаги бяха свързани по някакъв начин с Китай. От моя страна пък имаше опит да ѝ написвам пожеланието на картичките на китайски. Естествено тогава използвах Гугъл преводача. Винаги казваше на баща ми, че е изненадана, колко добре се справям. След това учителят ми по английски, не си спомням по какъв повод, ми каза че Китай е бъдещето. И понеже си падам по азиатските държави и от там някак  всичко се намести. На шега баща ми я попита дали ще ми преподава, а тя взе, че се съгласи. Така вече почти година заедно с нея работим върху китайския ми.

А откъде е този интерес у теб към точно тези азиатски страни?

От сериалите. Те могат да бъдат и нещо хубаво. Американските ми бяха скучни и затова реших да се прехвърля на китайските. Впоследствие попаднах в Тик ток на представяне на японски сериал. Започнах да го гледам и ми стана интересно. И после още, и още, и още. По някое време, от едно от аниметата, което гледах, се прехвърлих на музиката. Покрай приятелка пък открих К-поп-а и някак естествено в мен се зароди страст към тези държави.

Голямо предизвикателство ли е китайският?

Всеки език е такова, особено в началото, но не и за мен. Не го възприемам по този начин, може би, защото не ми е първият език, който уча, а пети. Вече имам изградена система на запомняне и не ми е толкова трудно, колкото се очаква, казвайки – китайски език.

Е, сигурно все пак има нещо или неща, които те затрудняват? Кое ти е най-трудно, кое е специфичното за него?

Това, което го прави сложен са всички тези думи с едно и също произношение, различаването им и 4-ят тон… Проклетия е този тон. Иначе няма никаква граматика. Сравнен с френския, например, направо е език – мечта. Йероглифите просто изискват много практика. Когато си ги писал толкова много пъти, разбираш, че не са толкова сложни, колкото изглеждат на пръв поглед. 

Да, но в китайския все пак има над 50 000 йероглифи. За една година колко от тях успя да научиш?

Трудно ми е да кажа с точност. Засега знам едва около 150 йероглифи и около 300 думи.

Откъде разбра за конкурса?

Приятелка на моята учителка ѝ споменала за него, а тя, понеже знае, че обичам да рисувам, каза на мен. В началото малко се двоумих дали да участвам, заради текстовата част, но все пак реших да опитам.

Каква беше концепцията от която изходи за своя плакат?

Тъй като става въпрос за света, а азиатските държави са едни от най-древните, реших да събера най-характерното от тях в едно. От Китай взех пандата и червеното мече, а от Япония – красива червена тории. Ториите представляват декоративен портал и символизират прехода и границата между светското и свещеното пространство. През тях минава клонка хибискус, известен още като Корейска роза. А всички тях ги свързва така любимият ми рамен. Всичко това е обяснено и в текст. 

* Китайската образователна платформа Chinese Plus е разработена през 2020 г. съвместно с над 20 организации. Сред тях са Японска асоциация за младежко развитие, Британско общество за преподаване на китайски език и Институт Конфуций към университета Кхон Каен, Тайланд. Създадена покрай пандемията, целта ѝ е да преодолее епидемията и да използва интернет за подпомагане на международното преподаване, учене и тестване на китайски език. 

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.