Ватерполистът Димитър Петров за втори път "спаси" кръста във Варна

21-годишния Димитър Петров извади Богоявленския кръст от морето край Варна. Той е студент във Висшeто военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и тренира водна топка в клуб Тича. Той "спасява" светинята от морските води край Варна за втора поредна година. 

"Всички варненци искам да бъдат здрави, щастливи. Обичайте се, помагайте си, бъдете смирени и не забравяйте, че всички сме хора! Сигурен съм, че през тази година не само на мен, но и на всички ще ни върви", заяви Димитър Петров пред медии, веднага след като излезе от морето с кръста в ръка. 

Над 140 смелчаци скочиха в морето на днешния Йордановден, сред тях и две жени. Най-малкият участник беше 9-годишният Павел, а най-възрастният - 66-годишният Вълчо Друмев, информира Радио Варна. 

Над 2000 варненци наблюдаваха ритуала от брега, в района на Първа буна. 

По традиция Йордановден във Варна започна с Богоявленската литургия, отслужена в Катедралния храм „Св. Успение Богородично”. Непосредствено след края ѝ, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан благослови бойните знамена. В ритуала участваха представителни части от Варненския гарнизон и Представителният духов оркестър на ВМС. Началникът на гарнизона контраадмирал Кирил Михайлов, командир на Военноморските сили, прие строя на представителните блокове от Военноморските и Военновъздушните сили. 

След края на ритуала официалните лица и много граждани се включиха в общоградско шествие до паметника на Христо Ботев в Морската градина, където бяха положени венци и цветя по случай 176 години от рождението му. 

Шествието продължи до Първа буна, където беше отслужен църковният ритуал "Велик Богоявленски водосвет" и изваждане на кръста от морето.

Въпреки че пазарът през последните години е залят от евтини пластмасови играчки за елха, все още има места у нас, където майстори извайват ръчно уникални коледни украшения от стъкло. В Белослав, известен като града на стъклото, все още е жива традицията да се изработват не пластмасови, а стъклени играчки за елха. Там, в малката работилница на Костадин Калоянов, стъклените украшения се правят така, както са се правели преди десетилетия – изцяло на ръка. Майсторът се захваща с този позабравен занаят случайно – намира стъклени тръби с високо съдържание на олово, които не се рециклират.

"Оказва се, че от тях се правят коледни играчки и оттам започна всичко. Аз съм любопитен и упорит човек, така че в момента вече сме на доста високо ниво по отношение на брой модели, по отношение на цветове, по отношение на декори. Бих казал, че сме на световно ниво. Произвеждаме почти цяла година, за да можем да достигнем от порядъка на 10 до 12 хиляди играчки годишно, които евентуално да реализираме в рамките на 30 дни", разказва Костадин Калоянов пред камерата на БНТ. 

Майсторът помни първата си коледна играчка, която изглеждала доста невзрачно. Днес той вече е усвоил тънкостите на занаята и сръчно извайва украшения с невероятни форми, готови да заблестят на елхата. Поръчки за тях пристигат от цял свят, а

най-търсени тази година се оказват играчките с формата на гъбка, добре познати на семействата от близкото минало.

"Навяват доста ретро спомени в различните поколения по различен начин. Няма дете, което да не си спомня как е чупило играчка и последствията от това. По-младото поколение ги припознава в по-съвременните декори, които правим – на анимационни герои. Стремим се съвременни картини да слагаме върху тях, правим и изображения на Рождество", разкрива Костадин Калоянов. 

За да се изработят играчките, първо стъклото се нагрява, а след това чрез издуване с уста придобива определена форма. "За направата се използват специални стъклени тръби, които внасяме от Германия. Те са със специален състав, за да може да се работи с тях при ниски температури.

Температурата е някъде от порядъка на около 1000 градуса.

При тази температура стъклото може да се обработва чрез издуване и свободно движение на ръката. Разбира се, може да се използват и огнеустойчиви матрици, за да се постигат по-разнообразни неротационни форми. А основно ротационните се правят чрез свободно движение на ръката", споделя детайли от работата си Костадин Калоянов. 

Историята на ръчно изработените коледни играчки започва преди повече от два века в германския град Лауша, където хората владеели техниката за обработване на стъкло.

Днес, макар материалите да са съвременни, технологията остава непроменена.

"По-късно е изнамерена реакцията на сребърното огледало, която ние също прилагаме при производството на нашите играчки. Съвременните декори вече използват все по-качествени бои и лакове за оцветяването. А самото посребряване е класическо – както се е правило и преди. Преди повече от 185 години е изобретена тази реакция и ние също я използваме", допълва Костадин Калоянов. 

Последният етап е декорирането на стъклената играчка, което се прави изцяло на ръка. Тогава на помощ идва художничката Саша Игнатова, която е майстор на четката и умее да изпълнява всички желания на клиентите.

"Трябва много внимателно да се пипа, защото са много крехки. Първо полагам основа, защото боята се пързаля по стъклото – правя основа с бяла боя. После, когато изсъхне, започвам да рисувам отгоре. Някои ги поръсваме с прашец – вълшебен прашец. Правим пейзажи от София, от България, коледни пейзажчета, които са най-търсените. Търсят се, естествено, и с коледни мотиви – Дядо Коледа, зайчета. Тази година, например, казаха, че е "шоколадова Коледа" и се търсят повече кафяви тонове. Прозрачните топки също са много модерни, но са по-трудни за декориране", разказва Саша Игнатова пред камерата на БНТ. 

Костадин и Саша вярват, че играчките, сътворени от тях, ще донесат много радост и щастие в домовете на хората.