За по-малко от минута: Ватерполист от Враца “спаси” кръста на Богоявление във Варна

Над 100 души скочиха в морето на варненския плаж, за да се включат в традиционната за Йордановден церемония по спасяване на Богоявленския кръст. За по-малко от минута кръстът бе изваден от 17-годишния състезател по водна топка Георги Венов. Младежът е родом от Враца, но е ученик в 11 клас във варненската Професионална гимназия по икономика и технологии „Д-р Иван Богоров”.

Георги е участвал в европейски първенства, национален състезател е по водна топка и има редица отличия като голмайстор дори в Португалия.

Той се хвърля за втори път за кръста и е уверен, че е успял да достигне първи до него заради силната си вяра.

С тържествена Богоявленска литургия, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и свещенослужители от Българската православна църква в катедралния храм „Св. Успение Богородично“, започна във Варна празникът Свето Богоявление. По традиция на Йордановден на площад „Св. Св. Кирил и Методий“ се състоя ритуал и водосвет за благославяне на военните моряци и техните бойни знамена. 

В ритуала участваха представителни блокове от военните формирования от Варненския гарнизон – на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Военноморска база – Варна и варненските поделения. Строят бе приет от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов.

“Да е честита и славна българската земя, а народът ни да пребивава в мир и щастие”, бяха благопожеланията, отправени от митрополит Йоан. 

За първи път подобен ритуал е извършен по заповед на цар Симеон Велики на 20 август 917 г. преди решителната битка при река Ахелой.

По-късно ритуал по освещаване на бойните знамена започва да се провежда всяка година на Богоявление. Съхранен във вековете на турско робство, той е възроден със заповед на княз Александър Батенберг. Прекъснат е през 1946 г. и възстановен през 1993 година.

Военният ритуал по благославяне на частите и техните бойни знамена завърши с преминаване в тържествен марш на представителните блокове под съпровода на Представителния духов оркестър на Военноморските сили с диригент ст. лейтенант Даниел Лазаров. Празничната програма продължи с общоградско шествие от пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ през пл. „Независимост“, бул. „Княз Борис I“, бул. „Сливница“, площад „Антон Новак“ до Морската градина.

24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, бе отбелязан във Варна с тържественото общоградско шествие, в което се включиха хиляди ученици, учители, студенти, културни дейци и граждани. 

Празничната програма започна на площад „Св. св. Кирил и Методий“ под звуците на националния химн, изпълнен от Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

“Днес е денят, в който можем да сме горди, че сме българи и че сме дали нещо наистина значимо на света. Нещо, което идва от векове и ще остане за векове напред. Това е нашата азбука, която ни дава възможност да творим, да градим, да създаваме наука", каза в приветствието си кметът на Варна Благомир Коцев, като изтъкна, че тези букви се използват от повече от четвърт милиард души по света.

В словото си той отбеляза още, че за първи път българските букви присъстват и върху монетите на Европейския съюз като символ на признанието към българската култура и духовност. “Можем да сме горди, че сме европейци и че нашата култура е част от богатството на европейската култура”, посочи кметът.

В приветствието си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че 24 май е ден на признателност към делото на светите братя Кирил и Методий и към всички, които съхраняват българската духовност, книжовност и култура. “Пазете заветите на славните ни предци и винаги помнете, че сред всичко онова, което е допринесло за съхраняването ни като народ, най-голям е приносът на родната ни писменост, духовност и култура. Вдъхновявайте се от делото на първоучителите и ревностно подражавайте на оставения от тях пример и всеотдайност”, каза още митрополит Йоан.

Сред официалните гости на събитието бяха още областният управител Марио Смърков, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, народни представители, районни кметове, общински съветници и други. На изградената специално за събитието сцена присъстваха и носители на Награда „Варна“ в областта на образованието, науката и културата през годините.

След приветствията на официалните гости започна и фолклорна композиция, изпълнена от танцови състави с ученици и студенти от различни формации в града.

Празничното шествие бе поведено от официалните гости под звуците на духовия оркестър на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, който изпълни химна на светите братя „Върви, народе възродени“. След тях премина знаменен блок с български трибагреници, носени от 40 ученици от Варненската морска гимназия „Николай Чудотворец“, икона на светите братя и букви с надпис „Варна – знание и бъдеще“.

В шествието преминаха първи ученици и учители от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които отбелязват своя патронен празник, следвани от училищата – носители на „Награда Варна“ – Варненската търговска гимназия „Георги Стойков Раковски“, Професионалната гимназия по туризъм „Асен Златаров“ и СУ „Любен Каравелов“. В традиционния парад се включиха общо 73 блока на училища, университети, центрове за подкрепа за личностно развитие и културни институции.

Паралелно с тях преминаха и блоковете на 53 детски градини, водени от ДГ №9 „Ален мак“ – носител на награда „Варна“ в областта на предучилищното образование. Сред участниците бяха още ДГ „Детски свят“, която отбелязва своя 50-годишен юбилей, ДГ №7 „Александър Сергеевич Пушкин“, която чества 65 години, както и ДГ №17 „Д-р Петър Берон“ и ДГ „Ян Бибиян“, които отбелязват 60-годишнини. Последваха и блоковете на всички останали детски заведения в града.

Празничната програма завърши с концерт на фолклорен ансамбъл „Варна“ пред входа на Морската градина.

Традицията Варна да отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий има повече от 160-годишна история. Началото е поставено през 1862 г., когато архимандрит Филарет произнася първото тържествено слово за делото на първоучителите пред българската общност в града. Оттогава до днес 24 май остава един от най-светлите и почитани празници в морската столица.