Праисторическият комплекс Провадия-Солницата ще бъде представен в Европарламента

Най-древният солодобивен и градски център в Европа – Провадия-Солницата, ще бъде представен с изложба в Европейския парламент в Брюксел. Събитието ще се проведе със съдействието на евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. В партньорство с археологическия екип под ръководството на акад. Васил Николов, Националния археологически институт и музей на БАН и Историческия музей в Провадия на 24 октомври ще бъде открита експозиция от 25 постера с впечатляващ снимков материал и любопитна информация за уникалните находки и новите научни открития в праисторическия комплекс.

„За мен е чест да бъда домакин на изложбата, защото Провадия-Солницата е археологически обект със световно значение, който буквално преобръща представите за праисторическа Европа. Работим по организацията на събитието отдавна, но избрахме да го обявим в Деня на Съединението, тъй като съхранението и популяризирането на богатото културно-историческо наследство на България са сред каузите, които трябва да ни обединяват”, коментира Емил Радев.

При срещата си с екипа, провеждащ разкопките, той разгледа с интерес новите открития, които продължават да разширяват историческите познания за живота и дейността на най-ранните производители на готварска сол в Европа. 

„България е сред трите страни на Стария континент с най-голям брой и разнообразие на археологически паметници. Малко държави в света имат толкова богата история, а Провадия-Солницата е многопластов обект, който предизвиква все по-голям научен и обществен интерес и със сигурност заслужава да се развие като туристическа дестинация и да бъде разпознаваем в Европа”, категоричен беше акад. Николов.

„Хората, населявали земите край днешна Провадия, са държали монопола на солта върху огромен регион – от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани, така че добивът на стратегическата суровина превръща Солницата в първия „монетен двор” и най-древния градски център на Европа. Изложбата в Европейския парламент обаче ще покаже праисторическото селище и като забележително постижение на военната теория и строителното изкуство, като впечатляващо свидетелство за търговските връзки и социалната йерархия от 5600 до 4350 г. пр. Хр.”, разказа ръководителят на археологическия екип. 

„Уверен съм, че праисторическият комплекс Провадия-Солницата ще привлече вниманието на колегите ми в европейските институции, тъй както го направи и друг сензационен обект в България – Варненският халколитен некропол”

Това заяви Емил Радев, визирайки изложбата, посветена на най-старото злато в света, която инициира в Европарламента през 2015 г.

„Всъщност в Солницата край Провадия се добиват „парите”, станали причина за Варненското златно съкровище, но за разлика от солта, през праисторията златото е белег не на богатство, а на статус или престиж”, отбеляза акад. Николов, обвързвайки находките от двата знакови археологически обекта във Варненска област.

Емил Радев пожела на екипа, провеждащ разкопките в праисторическия комплекс, настоящият археологически сезон да бъде още по-успешен, а акад. Николов на свой ред изтъкна, че проучванията не само продължават да надграждат информацията за епохата, но и привличат все повече посетители.

„Желаещите да разгледат обекта могат да го направят до края на месеца. Организираме обиколки от понеделник до събота, на всеки кръгъл час – от 9:00 до 13:00 ч. включително. Сътрудник от екипа ни разказва на посетителите за резултатите от археологическите проучвания, така че разходката тук винаги е любопитно пътуване назад във времето – към корените на европейската цивилизация”, увери акад. Васил Николов.

Към 31 декември 2023 г. в област Варна функционират 7 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток. През 2023 г. движимите културни ценности, които са част от Националния музеен фонд и са включени в експозициите на музеите в област Варна, са 188 000 фондови единици и в сравнение с 2022 г. техният брой се увеличава с 2.3%.

Цифровизирани са едва 5 882 фондови единици.

Посещенията в музеите през 2023 г. са 205 000 и съпоставени с 2022 г. се увеличават с 22.2%. В дните със свободен вход са осъществени 17.6% от посещенията (36 хиляди).

Посещенията на чужденци се увеличават с 59.9% в сравнение с предходната година и достигат 94 000.

Общият персонал на музеите през 2023 г. е 434 души и се увеличава с 28.0% в сравнение с 2022 година.

През 2023 г. в действащите три театъра в област Варна са организирани 598 представления, посетени от 111 000 зрители, като спрямо 2022 г. представленията намаляват с 4.3%, докато посещенията се увеличават с 4.3%. Средният брой посетители на едно представление е 185 при 170 през 2022 година.

През 2023 г. в област Варна развиват дейност 5 музикални колектива. В сравнение с 2022 г. броят на представленията на тези колективи се увеличава със 166.7%, а на посещенията - с 50.2%.

През 2023 г. библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици в област Варна са две, като броят им остава непроменен в сравнение с предходната година. Общият им фонд се състои от 1 183 хил. библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 74.6% (882 хиляди).

Регистрираните читатели са 24 000, което е с 35.6% повече в сравнение с предходната година. Посещенията се увеличават с 22.2% и достигат 160 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 209 хил. библиотечни единици.

В края на 2023 г. кината в област Варна са 5, а киноекраните - 31. В сравнение с 2022 г, броят на кината и киноекраните остава непроменен. Мултиплексите са два и в тях са осъществени 77.7% от всички прожекции и 87.8% от посещенията.

През 2023 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 2.2%, а посещенията - с 16.1%. Прожектирани са 818 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 139 български, 328 европейски, 231 от САЩ и 120 от други страни.

През 2023 г. в област Варна функционират две регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, които са излъчили програми с обща продължителност 3.9 хил. часа.