Вековният чинар във варненския квартал Аспарухово спечели конкурса "Дърво с корен 2022"

Вековният чинар, който вече 1051 години расте във варненския квартал Аспарухово, в близост до Аспаруховия вал, е големият победител в конкурса "Дърво с корен 2022", организиран от фондация "ЕкоОбщност". Забележителното дърво се намира в двора на старата фабрика "Първи май" в квартала. Вековният чинар е едно от петте най-стари дървета в България, обявено за защитен вид през 1969 година. Внушителният столетник е висок 18 метра, а обиколката на ствола му е над 9 метра.

За участие в конкурса "Дърво с корен 2022" чинарът е номиниран от възпитаниците на училище „Петко Славейков“ - Борис, Боян, Виктор, Даниел, Елица, Кристиян, Стасиян, Теодор и от техния учител Мария Стефанова, отбелязва в профила си в социалните мрежи кметът на Варна Иван Портних.

Благодаря, на всички, които подкрепиха нашия чинар! Той ще е българският представител в международния конкурс „Европейски дърво на годината 2023“, който започва на 1 февруари. В състезанието ще се включат дървета от 14 държави. Гласуването ще продължи един месец през сайта www.treeoftheyear.org. Нека подкрепим отново най-старото дърво във Варна!

Чинар е едно от традиционните видове дървета по българските земи. Според легенди, войните на хан Аспарух имали традиция да засаждат чинари в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов разказва, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“, отбелязва колективът, номинирал вековния варненски чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Чинарът във варненския квартал Аспарухово, направил впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват: “Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес" се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма". Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.), а в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още..."

През годините са полагани грижи, за да не изсъхне внушителното дърво. Корубата му е била почистена и циментирана, като по този начин са ограничени гнилостните процеси и е удължен животът на хилядолетното дърво.

За лечебните свойства на вековния чинар в квартал Аспарухово се носят легенди, твърдят запознати. Смята се, че дървото има силата да лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера.

До закриването на текстилната фабрика, в двора на която е засаден, гигантският чинар приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

"Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет вековният чинар разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия", обобщава екипът, номинирал вековния чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Пропуски на администрацията поставят под въпрос ремонта на Летния театър във Варна. Обществената поръчка за обновяване на един от емблематичните обекти е спряна заради слабости в документацията, стана ясно на последното заседание на Общинския съвет. Според съветници,

администрацията не е заложила изискване към кандидатите да притежават регистрация за работа по обекти от втора категория и недвижими културни ценности.

Фирмите, участвали в проведените пазарни консултации, не разполагат нито с необходимата регистрация, нито с опит в изпълнението на подобни обекти. Това означава, че те нямат капацитет да извършат ремонта на Летния театър, изтъкнаха съветници.

Процедурата е спряна още на 6 юли 2026 г., но този факт не беше съобщен на заседанието на ПК "Финанси и бюджет", където темата предизвика продължителни дебати. Макар в документацията ремонтът да е описан като основен, реално предвидените дейности са свързани с текущо обновяване на Летния театър. Те включват

полагане на нова хидроизолация, изграждане на нови гримьорни и санитарни помещения, подмяна на около 2400 седалки.

Покривна конструкция обаче не е заложена, посочиха съветници.

Според общински съветници предвидената стойност на ремонта е прекалено висока, тъй като се равнява на приблизително 2 000 евро на кв. м, без в проекта да е включен покривът. Освен това

все още няма яснота как ще изглежда бъдещата покривна конструкция,

Съветниците са на мнение, че администрацията е разполагала с достатъчно време, за да подготви обществената поръчка. Те подчертаха, че не е редно да започва ремонт на толкова важен културен обект без визия за покривната конструкция и без гаранции, че бъдещите изпълнители ще могат да реализират проекта.

По време на дебатите беше изтъкнато, че бъдещият покрив трябва да бъде проектиран така, че да не създава шум при валежи, да осигурява естествена вентилация и да съхрани бръшляните и зеленината около Летния театър. Според съветниците първо трябва да бъдат разработени няколко идейни варианта за модернизацията на съоръжението, а едва след това да се премине към изпълнение.

Ремонтът на Летния театър е част от проекта "Варна – град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион". За реализацията на проекта Община Варна трябва да осигури собствен принос.

За необходимите средства по него, както и за още два проекта в рамките на Програма "Развитие на регионите" 2021–2027 г. Общинският съвет даде съгласие Общината да поеме дългосрочен заем в размер до 13,7 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени чрез кредит от "Фонд ФЛАГ" ЕАД и ще бъдат използвани за финансиране и рефинансиране на инвестиционни разходи.

Местният парламент постави условие процедурата по изпълнението на "Реконструкция и ремонт на Летен театър – Варна" да бъде разделена на два отделни етапа. Първият включва изготвяне на идейна концепция за модернизацията на културния обект, а вторият – инженеринг.