1812 бездомни кучета преброиха във Варна

Във Варна има 1812 бездомни кучета, сочат резултатите от извършеното мащабно преброяване на безстопанствените кучета и котки на територията на общината. Най-много – 480 улични кучета, обитават район Приморски. В район Владислав Варненчик са 388, в Аспарухово - 262, в Младост - 261, а в район Одесос са преброени 202 безстопанствени кучета. От варненските села най-много - 102 бездомни кучета, има на територията на кметство Каменар и в с. Тополи, където са изброени 82 безстопанствени четириноги. В рамките на с. Казашко има 26 кучета, в с. Константиново - 17, а в с. Звездица бездомните кучета са 14. 

Мащабната инициатива по преброяването се реализира в изпълнение на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Преброяването е извършено на територията на всички административни райони в община Варна през месеците октомври и ноември 2024 г. по методика, утвърдена със заповед на кмета Благомир Коцев, от представители на Сдружение "Спортен клуб по ориентиране – Пловдив". 

В акцията са участвали 34 преброителни екипа, оборудвани с необходимите технически средства, карти и списъци на улици по административни райони. Преброителите са хора с опит в областта на медицината, екологията, обработката на данни, инженерни и технически науки. За целите на тазгодишното проучване са обходени 785 км., което е 100% от изградената пътна мрежа във Варна и населените места по списък. Обходени са и 70 км. допълнителни територии в границите на петте административни района на града. 

С оглед на факта, че последното преброяване на улични животни във Варна е проведено през 2016 г., данните от 2024 г. сочат, че популацията на безстопанствените кучета оттогава се е увеличавала с 25% на всеки две години, а тази на котките с около 85% на всеки две години. Според резултатите от преброяването тази година на територията на община Варна живеят 17 732 бездомни котки, като те са най-многобройни в район Приморски. 

Тези цифри са следствие на това, че до този момент не са предприети необходимите мерки за ограничаване на популацията на бездомните котки, смятат експертите. Уличните котки се размножават изключително бързо – една женска котка има средно над 110 малки за 3 години, а програмите за кастрация и стерилизация са недостатъчни и общините не разполагат с достатъчно ресурси за контрол на популацията, изтъкват още специалистите. 

В доклада от преброяването се посочва, че изоставянето на домашни любимци и безотговорното отношение на собственици на животни е друга причина за значително увеличаване на популацията на безстопанствени кучета и котки в община Варна. Липсата на приюти за котки, лесният достъп до храна и благоприятните климатични и урбанистични условия в морската столица също създават подходяща среда за размножаване и увеличаване броя на котките, поясняват експертите. 

За справяне с увеличената популация на безстопанствени животни в града са необходими мащабни програми за стерилизация, въвеждане на по-добра регулация и обществена ангажираност, е записано в препоръките към доклада от преброяването. Според специалистите справянето с проблема изисква дългосрочна стратегия, която включва устойчиви и хуманни мерки. 

Сред препоръчаните стъпки са още внедряване на софтуери за регистрация на домашните кучета и на постъпващите в общинския приют животни, провеждането на разяснителни кампании за правилното отглеждане и кастрация на домашни животни. Препоръчват се още акции за безплатни кастрации на домашни любимци и сътрудничество между общинските и частните ветеринарни практики. 

В предложенията за овладяване на популацията на улични животни е включено още организацията на кампании, насърчаващи осиновяването на бездомни четириноги и популяризиране дейността на Общината и на Приюта за безстопанствени кучета в с. Каменар. Стимулирането на доброволческата дейност, въвеждането на задължителна регистрация (чипиране) на всички домашни любимци, включително и котките, и определянето на глоби за изоставяне на животни, също са част от препоръчаните мерки.

Над 16 000 нови растителни и животински видове откриват учените всяка година, което е рекордно бързо, откакто се събира подобна информация, показва проучване на Аризонския университет, цитирано от електронното издание "Юрикалърт".

Тенденцията не показва признаци на забавяне и научният екип, обобщил данните, прогнозира, че биоразнообразието сред определени групи - растения, гъби, паякообразни, риби и земноводни, е по-голямо, отколкото първоначално се е смятало.

"Някои учени предполагат, че темпото на описанията на нови видове се е забавило и това показва, че ни остават все по-малко нови видове за откриване, но нашите резултати сочат точно обратното", казва проф. Джон Уийнс, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология на Аризонския университета и старши автор на статията, публикувана в изданието Science Advances.

"Всъщност ние откриваме нови видове с по-бързи темпове от всякога".

Екипът от изследователи анализира таксономичната история на около два милиона вида, обхващащи всички групи живи организми. В периода между 2015 и 2020 г. – най-скорошният с изчерпателни данни, специалистите документират средно по над 16 000 нови вида годишно, включително повече от 10 000 животни (преобладаващо членестоноги и насекоми), 2500 растения и 2000 гъби.

"Добрата новина е, че темпът на откриване на нови видове значително надвишава този на изчезване, като според нашите изчисления броят на заличените е по около 10 на година", казва Джон Уийнс, посочвайки данни от друго проучване, което той е ръководил.

"Тези хиляди новооткрити видове всяка година не са само микроскопични организми, а включват насекоми, растения, гъби и дори стотици нови гръбначни животни".

Екипът анализира темповете на появяване на нови видове във времето, за да прогнозира колко нови ще бъдат открити и описани в бъдеще. Например учените смятат, че може да има до 115 000 вида риби и 41 000 вида земноводни, въпреки че в момента са описани само около 42 000 вида риби и 9000 вида земноводни. Те са на мнение също, че броят на растителните видове може да надхвърли половин милион, отбелязва "Юрикалърт".

"Както казва известният еколог Робърт Мей, ако извънземни ни попитат колко вида живеят на нашата планета, няма да имаме окончателен отговор", отбелязва Уийнс.

"В момента знаем за около 2,5 милиона вида, но истинският брой може да е в десетки или стотици милиони, дори милиарди".

Засега учените прогнозират, че темпът на откриване на нови живи организми ще продължи да нараства. Например към момента учените са идентифицирали около 1,1 милиона вида насекоми, но много от тях смятат, че истинският им брой е около шест милиона. В предишна своя публикация проф. Джон Уийнс предполага, че може да достигнат дори 20 милиона.

"В момента повечето нови видове се идентифицират по видими характеристики", обяснява изследователят. "Но с усъвършенстването на молекулярните инструменти ще открием още по-скрити организми - такива, които могат да се разграничат само на генетично ниво. Това е особено обещаващо за разкриването на повече уникални бактерии и гъби".

"Откриването на нови видове е важно, защото те не може да бъдат защитени, докато не бъдат описани научно", казва професорът от Аризонския университет. "Документирането е първата стъпка в опазването – не можем да предпазим един вид от изчезване, ако не знаем, че съществува".

Преди около 300 години шведският природоизпитател Карл Линей се впуска да идентифицира и наименува всеки жив организъм на Земята.

Днес той е известен като бащата на съвременната таксономия - научната класификация на организмите. Линей описва над 10 000 вида растения и животни. Оттогава учените продължават да идентифицират нови видове в стремежа си да разкрият биоразнообразието на Земята, отбелязва изданието.