68 са бебетата родени от началото на годината във варненския зоопарк

68 животни от различни видове са родени от началото на годината във варненския зоопарк. Сред тях са кенгуру и двугърба камила, но най-голямата звезда се оказва женският леопард Марго. Тя е родена на 20 юли и вече тежи 4 кг – елегантна, както подобава на всяка дама. Вече се храни с месо, макар че майка ѝ все още я кърми и проявява характер – игрива е като всяка котка от своето семейство, но все още не обича контакта с хората.

Това разказаха директорът на зоопарка Иванка Стоянова и ветеринарният лекар на центъра – д-р Михаил Василев, при официалното представяне на леопардчето пред варненските медии. Марго е дете на африканските леопарди 11-годишната Киара и 12-годишния Амир. Двойката е сред питомците на варненската зоологическа градина по линия на международна програма за обмен на животни, а Марго е третото им бебе, родено в морската столица, след като миналата година котките се сдобиха с мъжко и женско леопардче. Новородената Марго ще остане близо до родителите си във Варна поне до края на годината, след което ще отпътува за друга държава в Европа или извън континента.

Три вълчета от вида Европейски сив вълк също са родени през тази година в зоопарка. Те се развиват бързо и за неспециалистите вече са неразличими от възрастните екземпляри, разказаха от екипа на центъра. Почти всички новородени животни в зоокъта вече са осиновени, в това число вълчетата и бебето-леопард.

Над 150 са дарителите на варненския зоопарк и броят им непрекъснато расте, информираха от ръководството. В знак на благодарност и признателност към всички дарители и осиновители центърът обяви месец октомври за „Месец на дарителите“. Оттам уточняват, че приемат всякакви дарения, които може да бъдат в полза на зоопарка: материали, инструменти и консумативи за ежедневната работа на служителите, плодове, зеленчуци, зърнени фуражи, ветеринарномедицинско оборудване и консумативи, строителни материали, специализирана литература и др.  

От януари до септември зоопаркът е посетен от над 150 000 души.

Сред проектите на ОП "Зоопарк-СЦ" – Варна е този за изготвяне на концепция за развитие на предприятието, който ще даде възможност за привличане в бъдеще на различни източници на финансиране. Привлечени са средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за Спасителния център на зоопарка, който лекува и рехабилитира болни, пострадали и осиротели диви животни от защитени видове. През 2024 г. през него са минали над 80 пациенти в тежко състояние, като над 1/3 от тях са излекувани и успешно рехабилитирани. Те са върнати обратно в естествените си хабитати, а на онези с трайни увреждания са създадени условия за живот в зоопарка, но далеч от погледите на посетителите.

През ноември около 10 елена от зоопарка ще заживеят в дивата природа.

Животните от вида Лопатар се размножават всяка година и местообитанието им в центъра вече е наситено, обясни д-р Василев. Специално подбрано е място в Източните Родопи, където да се разселят и където имат максимално висок шанс за оцеляване в дивата природа.

Знаковите думи за 2025-а за България са "евро" с 42,5%, "безобразие" с 32,8 на сто и "протест" с 25,1% от гласовете. Това показва вотът на хората в традиционното проучване "Думи на годината с "Как се пише?". На четвърта позиция, само на половин процент от "протест", е "волейбол", а на следващите места се нареждат "мършляк", "джен зи", "когато па-", "главно Д", "бюджет" и "локали". Някои от думите са части от по-големи изрази, които лесно се подразбират – "Кой разпореди това безобразие?", "държава с главно Д" и др.

Инициативата за пета поредна година откроява най-важните теми за изминалите 12 месеца през употребата на думите както сред хората, така и в медиите. Във финалната анкета всеки можеше да гласува за три думи и изрази, които са белязали 2025-а, а медийният анализ отново е предоставен от системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Неизненадващо думата, която е отбелязана и в двете класации, е "евро". 

"Двете големи теми на изминалата година намериха своето логично отражение. Първата е присъединяването ни към еврозоната. Втората – протестите, изпъкна в самия край на 2025-а – този факт заедно с взривната им сила се оказаха решаващи за високия резултат на "безобразие" и "протест", смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова, организатори на изследването. Те напомнят, че през 2024 година на челното място застана "Шенген", което ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, а към заключението им се присъединяват и останалите членове на журито. 

"Двете думи начело на класацията – "евро" и "безобразие", досега май не са попадали толкова точно в "десетката" на политическата година. Те представят едновременно най-големия ѝ успех, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, освен нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за успешния финал на западноевропейската ни интеграция", допълва доц. Георги Лозанов. По думите му проблемът е все старият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и използването на репресивния апарат на държавата срещу опозицията. Трудният избор за гражданите е дали да се примирят с безобразията заради успеха с еврото. "Решението им се съдържа в третата дума от класацията – "протест", категоричен е той.

Веселина Седларска е убедена, че никой от анализите за миналата година не е толкова кратък, ясен и точен, колкото списъка с 10-те думи, които бяха предложени от журито за гласуване след обсъждане на предложенията, дадени от хората. "Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и гняв от корупционното и арогантно управление. И една светла искра – волейболната гордост. На хората, на които думите не харесаха, казвам: вината не е в огледалото", продължава тя.

Казаното допълва и още един от членовете на журито – Иван Ланджев:

"Вижте, и на мен ми се иска хората да са гласували за по-стоплящи думички, но живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава класация "ласка", "пудел" и "цветенца". Безобразието е паролата на десетилетието, че и отвъд". Според него от 12 години в България се протестира срещу едни и същи одиозни фигури, а междувременно нормалността плахо си пробива път и нещата се случват, просто с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска. "Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината", завършва той. 

Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 5 до 9 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на "Как се пише?" във Facebook, Instagram, Threads и в Х. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 12 до 17 януари в третия, последен етап. 

През 2024 г. думите, белязали общественото съзнание, бяха "Шенген", "дубайски шоколад" и "санитарен кордон". За 2023 г. първенци бяха "изкуствен интелект", "сглобка" и "времеубежище". През 2022-ра на челни позиции се озоваха "война", "инфлация", "Украйна" и "избори". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума "преценям", "антиваксър" и "изчегъртване".

Журито за 2025 г. обичайно беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата "Как се пише?", доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист. 

9 милиона публикации в над 9 хиляди информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2025 г. са проверени в рамките на мащабния медиен анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.

20-те най-често споменавани думи са: "България", "дете", "Русия", "Украйна", "САЩ", "война", "Европа", "помощ", "президент", "политика", "министър", "подкрепа", "цена", "евро", "социален", "сигурност", "управление", "министерство", "комисия", "семейство".

Интересно е, че две нови думи са влезли в класацията – това са "евро" и "сигурност". Появата на общоевропейската валута е закономерна, а сигурността по света става все по-проблематична и желана. Думата "дете" се изкачва трайно нагоре в класацията през последните години, като вече достига до второ място след "България". "Анализът на този феномен би бил интересен, защо, макар да се вижда, че все по-трудно се справяме с възпитанието и образованието на децата, тревогата за тях доминира в обществения диалог", смята Доротея Николова.

За трети път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. 

На първо място е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски, които имат сходни резултати, Румен Радев, Росен Желязков, Асен Василев, Илън Мъск, Кирил Петков, Васил Терзиев, Еманюел Макрон, Благомир Коцев, Джо Байдън, Даниел Митов, Ахмед Доган, Костадин Костадинов, Борислав Сарафов, Борислав Гуцанов, Ивайло Мирчев.

Прави впечатление, че всички в топ 20 на най-споменаваните личности са политици. Ръстът на споменаванията на Доналд Тръмп са нараснали повече от три пъти от миналата годината, когато той за първи път изпревари Бойко Борисов. В класацията тази година влиза и варненският кмет Благомир Коцев.