Днес е Световният ден на леопарда

На 3 май отбелязваме Световния ден на един от най-красивите и загадъчни хищници - леопардът. Инициативата се чества от природозащитни организации и зоопаркове в редица градове по света. Във варненския зоопарк от 2022 година насам живее двойката леопарди Киара и Амир. Те са родители на две поколения млади леопарди, като малката Марго е сред любимците на малки и големи посетители на зоологическата градина в морската столица.
Леопардът е хищник от семейство котки, един от петте вида от род Panthera, в който влизат също лъвове, ягуари, тигри и снежни леопарди. Видът е разпространен естествено в Африка, западна и централна Азия, югоизточна Русия, Индия.
Леопардът може да тича с около 58 km/h. Той ловува единствено нощно време и е свикнал да прекарват деня, спейки в шубраците. За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от обсега на хиените.
Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.
Както и повечето си събратя от семейство Котки, (с изключение на лъвът) леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три.
Леопардите може да са най-адаптивните от големите котки, но числеността и разпространението им намалява. Основна цел на Световния ден на леопарда е да обърне внимание върху този важен проблем. Леопардите са загубили 75% от историческото си разпространение. Като вид, леопардът е класифициран като уязвим от Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) и настоящата тенденция на популацията е намаляваща.
Интересни факти за леопардите:
- Леопардовите петна се наричат розетки, а розетният модел на всеки отделен леопард е уникален - подобен на човешките пръстови отпечатъци.
- Общо леопардите сега се срещат в 63 страни в Африка и Азия, но това е само малка част от района, който някога са обитавали.
- Леопардите имат много широка толерантност към местообитания и се срещат в буйни гори, открити савана, скалисти пустини, сурови планини и гъсти храсталаци. Те дори използват градски райони в някои части на света.
- Проучвания върху храненето показват, че леопардите консумират повече от 100 вида плячка в целия си ареал.
- Леопардите могат да достигнат максимална скорост на бягане от 56-60 км/ч (35-37 мили/ч). Това е по-бавно от някои други хищници, а също и по-бавно от много от видовете им плячка. Но скоростта е само един от инструментите в ловния им арсенал. Леопардите са майстори на скритността и камуфлажа – те дебнат нищо неподозираща плячка и се нахвърлят с огромна сила. Те имат невероятна пъргавина и ускорение – макар максималната им скорост да не е особено висока, те са в състояние да я достигнат само с 2 до 3 крачки; могат да скочат напред на 6 метра и да скочат на 3 метра във въздуха! След като се приближат до тях, те нанасят изключително мощна захапка – леопардите имат една от най-силните захапки в животинското царство – което им позволява да уловят плячка, която е значително по-голяма от собствения им размер на тялото.
- Леопардите, като самотни ловци, не могат лесно да защитят плячката си от други големи хищници на земята. Изключително силните им челюсти и изключително мощната мускулатура около раменете и врата им позволяват да вдигат тежката си храна на дървета, където никой от враговете им (с изключение на други леопарди!) не може да достигне.
- Леопардите са предимно нощни животни и ловуват под прикритието на тъмнината. Те имат изключително остро нощно зрение, а бяла ивица под окото отразява светлината върху ретината и им позволява да ловуват при слаба луна.
- Някои леопарди изглеждат черни поради рядка генетична черта – свръхпроизводството на меланин (тъмният пигмент в кожата или козината). Тези меланистични леопарди често се наричат „черни пантери“ и са документирани предимно в тропическите гори на Индия, Шри Ланка, Тайланд, Малайзия и Ява. Интересното е, че черните пантери все още имат типичните си розетки, просто не са лесно видими поради излишния черен пигмент, така че изглеждат изцяло черни.