Дрон за изследване на вулкани разработиха учени

Учени от университета на германския град Майнц са създали дрон, с чиято помощ могат да прелитат над вулкани и да долавят миризмата на отделяните от тях газове.

Основните газове, които отделят вулканите, са водни пари, въглероден диоксид и серен диоксид. Анализът им е един от най-добрите начини за получаване на информация за вулканичните системи и протичащите в тях магмени процеси, и освен това позволява предварително да се прогнозира изригване, съобщава БНТ, като се позовава на информация на БТА.

Разполагането на оборудване за анализ на атмосферния състав обаче е трудоемко, особено като се има предвид, че вулканите често са разположени в планински местности.

Търсейки решение на проблема, вулканолозите от университета на Майнц са тествали малък дрон в качеството на мобилен газ-анализатор.

Снабден с набор от миниатюрни сензори, дронът с тегло 900 грама лесно може да бъде пренесен близо до мястото на потенциалния вулканичен газов шлейф и да бъде активиран.

Според изследователите:

Трябва да получаваме данни в реално време за нивата на серен диоксид. Това ни позволява да разберем кога действително сме в контакт с вулканичния шлейф, който лесно се премества с времето заради въздушните течения. Локализирането му само с визуални средства от разстояние няколко километра е почти невъзможно

Учените се надяват, че с помощта на дрона с газов анализатор наблюдението на вулканичната активност съществено ще се подобри и улесни.

Сред пролетната растителност на Екопарк Варна може да се открият едни от най-интересните представители на местната флора – дивите орхидеи. Посетителите на Ботаническата градина край курорта Св. Св. Константин и Елена имат възможност да се насладят на цъфтежа както на впечатляващия пурпурен салеп (Orchis purpurea Hudson), така и на любопитния маймунски салеп (Orchis simia Lam.).

Orchis purpurea се отличава с плътни съцветия и характерни цветове, обагрени в бяло и пурпурно. Понякога се срещат и редки бели форми, при които липсват оцветяващите пигменти – естествена вариация в рамките на вида.

Orchis simia има по-фино, разперено устройство на цвета – с дълги дялове, които създават силует, напомнящ "маймунка".

Всички тези видове са добре приспособени към естествените си местообитания, но са изключително чувствителни към промени в средата.

От Университетската ботаническа градина край Варна обръщат внимание, че "...семената на орхидеите са микроскопични и почти без хранителни запаси. Развитието им зависи от симбиоза с почвени микоризни гъби (orchid mycorrhizal fungi), които осигуряват хранителни вещества в ранните етапи. Липсата на тази връзка силно затруднява развитието и прави орхидеите трудно преносими извън естествената им среда".

"Събирането на пурпурния салеп (Orchis purpurea) за лечебни цели е забранено със заповеди на министъра на околната среда и водите", подчертават от Варненския Екопарк.

Любопитно е, че повечето диви орхидеи, включително салепите, не отделят нектар. Те привличат опрашителите чрез форма и окраска на цветовете, без да предоставят храна – особеност, свързана с еволюцията на механизмите им за опрашване.