Изложба фотографии "Да ти върви по вода" представят във Варненската библиотека

Изложба фотографии "Да ти върви по вода", посветена на чешмите и тяхното значение за хората и биоразнообразието, ще бъде експонирана във фоайето на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" във Варна до 15 юли. Инициативата е съвместна на библиотеката и Българска фондация Биоразнообразие. Основната ѝ цел е да провокира интереса на широката публика към обществените чешми извън населените места и да представи забравени и непознати факти за ценността на тези традиционни елементи на ландшафта.

Водата е живот! Тя заема повече от 70% от повърхността на Земята и е дом за милиони биологични видове.

"От историята знаем, че ние хората сме създавали ранните си селища в близост до вода, а почитта към нея присъства в традициите и обичаите ни. Тези, които са притежавали уменията да намират вода и да я изведат на повърхността, са били дълбоко уважавани. От висока важност са били и самите източници на питейна вода - изворите, кладенците, реките, езерата - и за това можем да съдим по народните песни, приказки, поговорки, обичаи, записани и запазени за поколенията от етнографи като проф. Христо Вакарелски, Димитър Маринов, Иваничка Георгиева, а и от съвременни изследователи като Светла Богданова, Иван Мичев и др.

В България съществува вековна традиция за изграждане на чешми за обществено ползване чрез каптиране. Такива места са от изключителна важност за поддържане на достъпа до питейна вода за хора, добитък и диви животни от най-древни времена. От гледна точка на биоразнообразието всеки достъп до вода е огромно богатство - събирателна точка, обединяваща видове от различни местообитания и ключова за поддържане на живота и видовото разнообразие. Това важи с пълна сила и за обществените чешми, особено тези извън населените места, където водата, изтичаща от тях не се отвежда в канализация, а свободно се разлива и образува малки или по-големи влажни зони", разказват инициаторите на изложбата.

В наши дни поради социално-икономическото развитие много чешми са изоставени без поддръжка или напълно унищожени.

В същото време недостигът на вода и продължителните засушавания са нарастващи предизвикателства, които вече се усещат на много места в страната, алармират от фондация Биоразнообразие.

От фондацията са си поставили за цел да възстановят чешми и влажни зони в района на Провадия и Аврен, като продължат успеха, който са постигнали в района на Тополовград. По този начин се подобря достъпът до питайна вода на населението и се съхраняват ценни животински и растителни видове, убедени са от Биоразнообразие.

"С изложбата "Да ти върви по вода", в която представяме фотографии от теренните ни проучвания в региона, искаме да обърнем внимание на недооценени места - чешмите и малките влажни зони край тях, които обаче имат огромно значение, както за биоразнообразието, така и за опазването на културното и историческото ни наследство", завършват организаторите на инициативата.

Над 16 000 нови растителни и животински видове откриват учените всяка година, което е рекордно бързо, откакто се събира подобна информация, показва проучване на Аризонския университет, цитирано от електронното издание "Юрикалърт".

Тенденцията не показва признаци на забавяне и научният екип, обобщил данните, прогнозира, че биоразнообразието сред определени групи - растения, гъби, паякообразни, риби и земноводни, е по-голямо, отколкото първоначално се е смятало.

"Някои учени предполагат, че темпото на описанията на нови видове се е забавило и това показва, че ни остават все по-малко нови видове за откриване, но нашите резултати сочат точно обратното", казва проф. Джон Уийнс, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология на Аризонския университета и старши автор на статията, публикувана в изданието Science Advances.

"Всъщност ние откриваме нови видове с по-бързи темпове от всякога".

Екипът от изследователи анализира таксономичната история на около два милиона вида, обхващащи всички групи живи организми. В периода между 2015 и 2020 г. – най-скорошният с изчерпателни данни, специалистите документират средно по над 16 000 нови вида годишно, включително повече от 10 000 животни (преобладаващо членестоноги и насекоми), 2500 растения и 2000 гъби.

"Добрата новина е, че темпът на откриване на нови видове значително надвишава този на изчезване, като според нашите изчисления броят на заличените е по около 10 на година", казва Джон Уийнс, посочвайки данни от друго проучване, което той е ръководил.

"Тези хиляди новооткрити видове всяка година не са само микроскопични организми, а включват насекоми, растения, гъби и дори стотици нови гръбначни животни".

Екипът анализира темповете на появяване на нови видове във времето, за да прогнозира колко нови ще бъдат открити и описани в бъдеще. Например учените смятат, че може да има до 115 000 вида риби и 41 000 вида земноводни, въпреки че в момента са описани само около 42 000 вида риби и 9000 вида земноводни. Те са на мнение също, че броят на растителните видове може да надхвърли половин милион, отбелязва "Юрикалърт".

"Както казва известният еколог Робърт Мей, ако извънземни ни попитат колко вида живеят на нашата планета, няма да имаме окончателен отговор", отбелязва Уийнс.

"В момента знаем за около 2,5 милиона вида, но истинският брой може да е в десетки или стотици милиони, дори милиарди".

Засега учените прогнозират, че темпът на откриване на нови живи организми ще продължи да нараства. Например към момента учените са идентифицирали около 1,1 милиона вида насекоми, но много от тях смятат, че истинският им брой е около шест милиона. В предишна своя публикация проф. Джон Уийнс предполага, че може да достигнат дори 20 милиона.

"В момента повечето нови видове се идентифицират по видими характеристики", обяснява изследователят. "Но с усъвършенстването на молекулярните инструменти ще открием още по-скрити организми - такива, които могат да се разграничат само на генетично ниво. Това е особено обещаващо за разкриването на повече уникални бактерии и гъби".

"Откриването на нови видове е важно, защото те не може да бъдат защитени, докато не бъдат описани научно", казва професорът от Аризонския университет. "Документирането е първата стъпка в опазването – не можем да предпазим един вид от изчезване, ако не знаем, че съществува".

Преди около 300 години шведският природоизпитател Карл Линей се впуска да идентифицира и наименува всеки жив организъм на Земята.

Днес той е известен като бащата на съвременната таксономия - научната класификация на организмите. Линей описва над 10 000 вида растения и животни. Оттогава учените продължават да идентифицират нови видове в стремежа си да разкрият биоразнообразието на Земята, отбелязва изданието.