Опит за спасяване на рядък вид гризач правят учени от БАН

Учени от Българската академия на науките опитват да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида. 

"Не може да се нарече точно експеримент, то е проект. Опитът ни с тези животни - черногръдият или добруджанският хомяк, започна преди две години. Вече втора година успешно изучаваме неговата биология и екология. Към момента имаме развъдени около 20 малки, които в момента хибернират. Този зимен сън се различава от общоизвестния - те не спят непробудно, редуват периоди със спане и се събуждат. Когато са будни се хранят, извършват физиологичните си нужди и пак заспиват", поясни в студиото на Bulgaria ON AIR Ясен Генсузов от Института по биоразнообразие към БАН. 

"Периодите, в които изпадат в хибернация, са края на септември до ранна пролет - в края на март, началото на април. След това започват усилено да се хранят и да се подготвят за брачния период. Те са много слабо проучени в нашата страна. Планът е следващата година малките от новото поколение да бъдат освободени в специално обособено местообитание - най-подходящо за тях", допълни Генсузов. Очаква се да се адаптират в рамките на година.

По думите му този вид не може да се счита за вредител, защото дава максимум по две поколения в година.

"Неговата храна се състои основно от зелените части на растението, като единствено по време на зимния сън складират по-голямо количество храна. Подобни опити не са правени с този вид в миналото. Очакванията са в рамките на година животните да се адаптират към новите условия. Все още не сме открили достатъчно малки GPS-и за хамстери. Идеята ни е да проследим тяхното развитие в природата чрез микрочипове", коментира гостът.

Специални предаватели ще бъдат монтирани на входа на дупката, където ще живее животното и ще се получава сигнал кога то я напуска, посочи Генсузов.

"Когато се изкопае дупката за животното, отгоре се слага метална мрежа, която да предотврати достъпа на чакали, язовци. Ще се сложат и камери за наблюдение. Към момента това е целевият вид, след това вече и останалите", изтъкна той.

Международният ден на тигъра се чества на 29 юли от 2010 година насам. 

“Инициативата е насочена не само към това да привлече общественото внимание към опазването на вида, но цели и да насърчи опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми”, отбелязват от екипа на варненския зоопарк. Зоологическата градина в морската столица празнува заедно с красивата тигрица Киара, която е част от колекцията вече 2 месеца. 

Тигърът е едно от най-възхитителните животни в световен мащаб. Шокиращата истина обаче е, че броят на дивите тигри е намалял с около 95% от началото на 20-и век. Те са важен вид в поддържането на баланса в природата. 

В естествената си среда те се срещат в континентална Азия от Индия и Непал до руския Далечен изток. Тигрите са обитавали по-голямата част от Азия, но сега заемат само около 8% от първоначалния си ареал. 

Въпреки че броят на тигрите през последните години се увеличава, достигайки 5711 през 2025 г., популацията на тигрите преди това е била около 100 000 в началото на 20-и век. 

Тигрите в руския Далечен изток са най-големите и най-тежките от всички големи котки - мъжките може да тежат до около 300 кг. Тигрите в Суматра са най-малките, тежащи до 140 кг. Опашката на тигъра е дълга около един метър. 

В естествената си среда тигрите живеят между 10 и 15 години. Основната им плячка за прехрана са елените и дивите свине.