Опит за спасяване на рядък вид гризач правят учени от БАН

Учени от Българската академия на науките опитват да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида. 

"Не може да се нарече точно експеримент, то е проект. Опитът ни с тези животни - черногръдият или добруджанският хомяк, започна преди две години. Вече втора година успешно изучаваме неговата биология и екология. Към момента имаме развъдени около 20 малки, които в момента хибернират. Този зимен сън се различава от общоизвестния - те не спят непробудно, редуват периоди със спане и се събуждат. Когато са будни се хранят, извършват физиологичните си нужди и пак заспиват", поясни в студиото на Bulgaria ON AIR Ясен Генсузов от Института по биоразнообразие към БАН. 

"Периодите, в които изпадат в хибернация, са края на септември до ранна пролет - в края на март, началото на април. След това започват усилено да се хранят и да се подготвят за брачния период. Те са много слабо проучени в нашата страна. Планът е следващата година малките от новото поколение да бъдат освободени в специално обособено местообитание - най-подходящо за тях", допълни Генсузов. Очаква се да се адаптират в рамките на година.

По думите му този вид не може да се счита за вредител, защото дава максимум по две поколения в година.

"Неговата храна се състои основно от зелените части на растението, като единствено по време на зимния сън складират по-голямо количество храна. Подобни опити не са правени с този вид в миналото. Очакванията са в рамките на година животните да се адаптират към новите условия. Все още не сме открили достатъчно малки GPS-и за хамстери. Идеята ни е да проследим тяхното развитие в природата чрез микрочипове", коментира гостът.

Специални предаватели ще бъдат монтирани на входа на дупката, където ще живее животното и ще се получава сигнал кога то я напуска, посочи Генсузов.

"Когато се изкопае дупката за животното, отгоре се слага метална мрежа, която да предотврати достъпа на чакали, язовци. Ще се сложат и камери за наблюдение. Към момента това е целевият вид, след това вече и останалите", изтъкна той.

Денят на тиквата бе отбелязан във Варненския зоопарк със специално демонстрационно хранене на част от обитателите, които обичат есенното лакомство. 

Зелените морски котки – любопитни и активни маймуни, известни със своята сръчност и социално поведение, получиха тиква, съчетана с плодове и ядки. Те са всеядни животни и обичат разнообразната храна, разказаха от екипа на Зоологическата градина.

Носатите мечета се насладиха на порция месо в тиква. Те се отличават с характерната си издължена муцуна, която им помага да откриват храна, а отличните им катерачески умения ги правят истински обитатели на дърветата.

Двугърбите камили също получиха своето тиквено лакомство. Те са приспособени към суровите условия на пустините и степите, а гърбиците им съхраняват мастни запаси, които организмът използва като източник на енергия.

За белите вълци екипът на зоопарка беше подготвил нещо различно – издълбани тикви, превърнати в интересни предмети за игра.

"Подобни инициативи не само носят празнично настроение, но имат и важна роля за обогатяването на средата в зоопарка. Новите храни и предмети стимулират любопитството на животните и насърчават естественото им поведение" уточниха от екипа на Варненския зоопарк.