Опит за спасяване на рядък вид гризач правят учени от БАН

Учени от Българската академия на науките опитват да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида. 

"Не може да се нарече точно експеримент, то е проект. Опитът ни с тези животни - черногръдият или добруджанският хомяк, започна преди две години. Вече втора година успешно изучаваме неговата биология и екология. Към момента имаме развъдени около 20 малки, които в момента хибернират. Този зимен сън се различава от общоизвестния - те не спят непробудно, редуват периоди със спане и се събуждат. Когато са будни се хранят, извършват физиологичните си нужди и пак заспиват", поясни в студиото на Bulgaria ON AIR Ясен Генсузов от Института по биоразнообразие към БАН. 

"Периодите, в които изпадат в хибернация, са края на септември до ранна пролет - в края на март, началото на април. След това започват усилено да се хранят и да се подготвят за брачния период. Те са много слабо проучени в нашата страна. Планът е следващата година малките от новото поколение да бъдат освободени в специално обособено местообитание - най-подходящо за тях", допълни Генсузов. Очаква се да се адаптират в рамките на година.

По думите му този вид не може да се счита за вредител, защото дава максимум по две поколения в година.

"Неговата храна се състои основно от зелените части на растението, като единствено по време на зимния сън складират по-голямо количество храна. Подобни опити не са правени с този вид в миналото. Очакванията са в рамките на година животните да се адаптират към новите условия. Все още не сме открили достатъчно малки GPS-и за хамстери. Идеята ни е да проследим тяхното развитие в природата чрез микрочипове", коментира гостът.

Специални предаватели ще бъдат монтирани на входа на дупката, където ще живее животното и ще се получава сигнал кога то я напуска, посочи Генсузов.

"Когато се изкопае дупката за животното, отгоре се слага метална мрежа, която да предотврати достъпа на чакали, язовци. Ще се сложат и камери за наблюдение. Към момента това е целевият вид, след това вече и останалите", изтъкна той.

Сред пролетната растителност на Екопарк Варна може да се открият едни от най-интересните представители на местната флора – дивите орхидеи. Посетителите на Ботаническата градина край курорта Св. Св. Константин и Елена имат възможност да се насладят на цъфтежа както на впечатляващия пурпурен салеп (Orchis purpurea Hudson), така и на любопитния маймунски салеп (Orchis simia Lam.).

Orchis purpurea се отличава с плътни съцветия и характерни цветове, обагрени в бяло и пурпурно. Понякога се срещат и редки бели форми, при които липсват оцветяващите пигменти – естествена вариация в рамките на вида.

Orchis simia има по-фино, разперено устройство на цвета – с дълги дялове, които създават силует, напомнящ "маймунка".

Всички тези видове са добре приспособени към естествените си местообитания, но са изключително чувствителни към промени в средата.

От Университетската ботаническа градина край Варна обръщат внимание, че "...семената на орхидеите са микроскопични и почти без хранителни запаси. Развитието им зависи от симбиоза с почвени микоризни гъби (orchid mycorrhizal fungi), които осигуряват хранителни вещества в ранните етапи. Липсата на тази връзка силно затруднява развитието и прави орхидеите трудно преносими извън естествената им среда".

"Събирането на пурпурния салеп (Orchis purpurea) за лечебни цели е забранено със заповеди на министъра на околната среда и водите", подчертават от Варненския Екопарк.

Любопитно е, че повечето диви орхидеи, включително салепите, не отделят нектар. Те привличат опрашителите чрез форма и окраска на цветовете, без да предоставят храна – особеност, свързана с еволюцията на механизмите им за опрашване.