Сервалът Алфа е най-новото попълнение в колекцията на Варненския зоопарк

С нов обитател се похвали Варненският зоопарк. Това е сервалът, който носи името Алфа. 

"Той пристигна при нас под формата на дарение, премина задължителен карантинен период и вече можете да се запознаете с него!"

Сервалът Алфа бе официално представен по време на Деня на тиквата, който беше отбелязан с много настроение във Варненската зоологическа градина. 

Сервалът е африкански хищник от семейство Котки. Той е един от най-едрите представители от седемте вида на мъркащите котки, населяващи континента.

Ушите, съпоставени към големината на тялото, са най-големите от тези на всички котки, а краката – най-дългите.

Поради елегантното си тяло и петната по козината сервалите често са наричани малки гепарди, но въпреки това родството между двата вида не е толкова близко, колкото с други африкански котки. Една от особеностите, които го отличават от останалите представители на семейство Котки е, че сервалът обича вода и се придържа към водните източници. Сервалът основно се храни с гризачи. Не е опасен за хората, напротив – самият той често става тяхна жертва.

През 1986 г. са родени и първите котета кръстоски между сервал и домашна котка. Те поставят начало на нова порода на домашната котка, наречена савана. Днес представителите ѝ са едни от най-едрите, скъпи и търсени като домашни любимци. Средната продължителност на живота на сервала е около десет години в дивата природа и до двадесет години в плен.

Сред пролетната растителност на Екопарк Варна може да се открият едни от най-интересните представители на местната флора – дивите орхидеи. Посетителите на Ботаническата градина край курорта Св. Св. Константин и Елена имат възможност да се насладят на цъфтежа както на впечатляващия пурпурен салеп (Orchis purpurea Hudson), така и на любопитния маймунски салеп (Orchis simia Lam.).

Orchis purpurea се отличава с плътни съцветия и характерни цветове, обагрени в бяло и пурпурно. Понякога се срещат и редки бели форми, при които липсват оцветяващите пигменти – естествена вариация в рамките на вида.

Orchis simia има по-фино, разперено устройство на цвета – с дълги дялове, които създават силует, напомнящ "маймунка".

Всички тези видове са добре приспособени към естествените си местообитания, но са изключително чувствителни към промени в средата.

От Университетската ботаническа градина край Варна обръщат внимание, че "...семената на орхидеите са микроскопични и почти без хранителни запаси. Развитието им зависи от симбиоза с почвени микоризни гъби (orchid mycorrhizal fungi), които осигуряват хранителни вещества в ранните етапи. Липсата на тази връзка силно затруднява развитието и прави орхидеите трудно преносими извън естествената им среда".

"Събирането на пурпурния салеп (Orchis purpurea) за лечебни цели е забранено със заповеди на министъра на околната среда и водите", подчертават от Варненския Екопарк.

Любопитно е, че повечето диви орхидеи, включително салепите, не отделят нектар. Те привличат опрашителите чрез форма и окраска на цветовете, без да предоставят храна – особеност, свързана с еволюцията на механизмите им за опрашване.