В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

Сред пролетната растителност на Екопарк Варна може да се открият едни от най-интересните представители на местната флора – дивите орхидеи. Посетителите на Ботаническата градина край курорта Св. Св. Константин и Елена имат възможност да се насладят на цъфтежа както на впечатляващия пурпурен салеп (Orchis purpurea Hudson), така и на любопитния маймунски салеп (Orchis simia Lam.).

Orchis purpurea се отличава с плътни съцветия и характерни цветове, обагрени в бяло и пурпурно. Понякога се срещат и редки бели форми, при които липсват оцветяващите пигменти – естествена вариация в рамките на вида.

Orchis simia има по-фино, разперено устройство на цвета – с дълги дялове, които създават силует, напомнящ "маймунка".

Всички тези видове са добре приспособени към естествените си местообитания, но са изключително чувствителни към промени в средата.

От Университетската ботаническа градина край Варна обръщат внимание, че "...семената на орхидеите са микроскопични и почти без хранителни запаси. Развитието им зависи от симбиоза с почвени микоризни гъби (orchid mycorrhizal fungi), които осигуряват хранителни вещества в ранните етапи. Липсата на тази връзка силно затруднява развитието и прави орхидеите трудно преносими извън естествената им среда".

"Събирането на пурпурния салеп (Orchis purpurea) за лечебни цели е забранено със заповеди на министъра на околната среда и водите", подчертават от Варненския Екопарк.

Любопитно е, че повечето диви орхидеи, включително салепите, не отделят нектар. Те привличат опрашителите чрез форма и окраска на цветовете, без да предоставят храна – особеност, свързана с еволюцията на механизмите им за опрашване.