В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

Жълто зайче грозде или Asphodeline lutea (L.) Rchb., е сред характерните раноцъфтящи тревисти видове в Университетската ботаническа градина Екопарк – Варна.

Яркожълтите съцветия се издигат над туфите от тесни листа и създават силен цветен акцент в градината.

Видът произхожда от Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие, където се среща в сухи, слънчеви и каменисти местообитания. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развито коренище, достигащо до около 60–100 cm височина.

Цветовете, събрани в гроздовидни съцветия, се разтварят последователно отдолу нагоре, което удължава периода на цъфтеж.

Жълтото асфоделине е добре приспособено към засушаване и бедни почви, което го прави ценен вид за региона. Предпочита пълно слънчево изложение.

Принадлежи към семейство Asphodelaceae – растения, характерни за средиземноморската флора.

Любопитен факт е, че в миналото различни части на растението – млади леторасти, пъпки и корени – са използвани като храна в някои райони на Средиземноморието.