В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

Знаковите думи за 2025-а за България са "евро" с 42,5%, "безобразие" с 32,8 на сто и "протест" с 25,1% от гласовете. Това показва вотът на хората в традиционното проучване "Думи на годината с "Как се пише?". На четвърта позиция, само на половин процент от "протест", е "волейбол", а на следващите места се нареждат "мършляк", "джен зи", "когато па-", "главно Д", "бюджет" и "локали". Някои от думите са части от по-големи изрази, които лесно се подразбират – "Кой разпореди това безобразие?", "държава с главно Д" и др.

Инициативата за пета поредна година откроява най-важните теми за изминалите 12 месеца през употребата на думите както сред хората, така и в медиите. Във финалната анкета всеки можеше да гласува за три думи и изрази, които са белязали 2025-а, а медийният анализ отново е предоставен от системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Неизненадващо думата, която е отбелязана и в двете класации, е "евро". 

"Двете големи теми на изминалата година намериха своето логично отражение. Първата е присъединяването ни към еврозоната. Втората – протестите, изпъкна в самия край на 2025-а – този факт заедно с взривната им сила се оказаха решаващи за високия резултат на "безобразие" и "протест", смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова, организатори на изследването. Те напомнят, че през 2024 година на челното място застана "Шенген", което ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, а към заключението им се присъединяват и останалите членове на журито. 

"Двете думи начело на класацията – "евро" и "безобразие", досега май не са попадали толкова точно в "десетката" на политическата година. Те представят едновременно най-големия ѝ успех, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, освен нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за успешния финал на западноевропейската ни интеграция", допълва доц. Георги Лозанов. По думите му проблемът е все старият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и използването на репресивния апарат на държавата срещу опозицията. Трудният избор за гражданите е дали да се примирят с безобразията заради успеха с еврото. "Решението им се съдържа в третата дума от класацията – "протест", категоричен е той.

Веселина Седларска е убедена, че никой от анализите за миналата година не е толкова кратък, ясен и точен, колкото списъка с 10-те думи, които бяха предложени от журито за гласуване след обсъждане на предложенията, дадени от хората. "Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и гняв от корупционното и арогантно управление. И една светла искра – волейболната гордост. На хората, на които думите не харесаха, казвам: вината не е в огледалото", продължава тя.

Казаното допълва и още един от членовете на журито – Иван Ланджев:

"Вижте, и на мен ми се иска хората да са гласували за по-стоплящи думички, но живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава класация "ласка", "пудел" и "цветенца". Безобразието е паролата на десетилетието, че и отвъд". Според него от 12 години в България се протестира срещу едни и същи одиозни фигури, а междувременно нормалността плахо си пробива път и нещата се случват, просто с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска. "Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината", завършва той. 

Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 5 до 9 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на "Как се пише?" във Facebook, Instagram, Threads и в Х. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 12 до 17 януари в третия, последен етап. 

През 2024 г. думите, белязали общественото съзнание, бяха "Шенген", "дубайски шоколад" и "санитарен кордон". За 2023 г. първенци бяха "изкуствен интелект", "сглобка" и "времеубежище". През 2022-ра на челни позиции се озоваха "война", "инфлация", "Украйна" и "избори". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума "преценям", "антиваксър" и "изчегъртване".

Журито за 2025 г. обичайно беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата "Как се пише?", доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист. 

9 милиона публикации в над 9 хиляди информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2025 г. са проверени в рамките на мащабния медиен анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.

20-те най-често споменавани думи са: "България", "дете", "Русия", "Украйна", "САЩ", "война", "Европа", "помощ", "президент", "политика", "министър", "подкрепа", "цена", "евро", "социален", "сигурност", "управление", "министерство", "комисия", "семейство".

Интересно е, че две нови думи са влезли в класацията – това са "евро" и "сигурност". Появата на общоевропейската валута е закономерна, а сигурността по света става все по-проблематична и желана. Думата "дете" се изкачва трайно нагоре в класацията през последните години, като вече достига до второ място след "България". "Анализът на този феномен би бил интересен, защо, макар да се вижда, че все по-трудно се справяме с възпитанието и образованието на децата, тревогата за тях доминира в обществения диалог", смята Доротея Николова.

За трети път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. 

На първо място е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски, които имат сходни резултати, Румен Радев, Росен Желязков, Асен Василев, Илън Мъск, Кирил Петков, Васил Терзиев, Еманюел Макрон, Благомир Коцев, Джо Байдън, Даниел Митов, Ахмед Доган, Костадин Костадинов, Борислав Сарафов, Борислав Гуцанов, Ивайло Мирчев.

Прави впечатление, че всички в топ 20 на най-споменаваните личности са политици. Ръстът на споменаванията на Доналд Тръмп са нараснали повече от три пъти от миналата годината, когато той за първи път изпревари Бойко Борисов. В класацията тази година влиза и варненският кмет Благомир Коцев.