Над 130 вина от 5 държави се съревновават за "Златния ритон"

Повече от 130 проби на вина от пет държави са подадени до момента за участие в международния конкурс, който предшества престижното изложение „Винария 2024“. В дегустациите на вина и спиртни напитки участват проби от България, Италия, Румъния, Гърция и Турция.

И тази година нови вина за първи път се съревновават за „Златен ритон“ от „Винария 2024“. Сред тях четири италиански, които са характерни за региона на Пулия и Емилия-Романя. Сортовете Primitivo и Negro Amaro са характерни за плодородната област Пулия, популярна с богатата си винена традиция. „Primitivo е червено вино с плътен и интензивен характер. То се съчетава перфектно с червени месни ястия. Характеризира се със средно плътни танини и плодов финал. От Negro Amaro се създават червени вина, с елегантен стил. Характеризира се със силни танини и пикантен финал и чудесно се съчетава с бяло месо или дивеч“, коментира известният сомелиер Маурицио Феррери, който повече от 30 години живее в България. Два сорта от областта Емилия-Романя също ще направят своя дебют на „Винария 2024“. Първото е бялото вино Pignoletto, което притежава свеж и плодов аромат. „То се характеризира с флорални нотки и минерален финал и е подходящо за консумация с рибни ястия. От сорта Lambrusco се произвежда пенливо вино. Има свежест, жизненост и плодов финал. То е универсално, може да се сервира като аперитив, с предястия или месни ястия“, допълва италианският уайнмейкър.

Тази година всички изложители във „Винария“ имат възможността да представят по една проба за участие в международните дегустации безплатно в конкурса. За втора поредна година ще има специални награди за вина, произведени от местни сортове.

15 топ експерти ще оценяват пробите на вина тази година – членове на Съюза на енолозите в България, преподаватели от Университета по хранителни технологии – Пловдив и специалисти във винения сектор. Повече от половината от тях са международни дегустатори в престижни световни конкурси.  

„Благодарение на изложенията повишаваме винената култура на потребителите, а с международните дегустации изграждаме имиджа на българските вина у нас и по света“, коментира председателят на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов. Той уточни, че конкурсът за вина, ракии, винено бренди и спиртни напитки се провежда според правилата и критериите на най-авторитетните състезания по света, за да осигури възможност за международно признание на участващите производители.

 „Очаквам тази година да надградим постиженията на международните дегустации, които възстановихме през 2023 г. след няколкогодишно прекъсване, както и да затвърдим запазената марка на престижния конкурс „Златен ритон“, прогнозира инж. Станимир Стоянов. Той допълни, че последните няколко години се налага тенденцията клиентите да търсят по-добри предложения като качество и цена.

Съюзът на енолозите в България в партньорство с Университета по хранителни технологии и Международен панаир Пловдив продължава традицията за провеждането на международния конкурс за вина и спиртни напитки „Винария 2024“ – най-старият и авторитетен енофорум в Югоизточна Европа. От 20 до 24 февруари 2024 г. посетителите на изложбата ще имат възможността да дегустират квалитетни вина и да опитат гурме продукти на специализирани щандове в 8-ма палата на Международен панаир Пловдив. 

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.