Мобилно меню

Според експерт: Водата е много важна за здравето!

Когато усетим жажда, това вече е късен симптом на дехидратация, алармира проф. д-р Донка Байкова
Според експерт: Водата е много важна за здравето!
575

Лятото e тук и освен, че ни зарежда с положителни емоции и усмивки, то изисква и специално внимание към нуждите на тялото ни. В този сезон нараства желанието да се движим и затова наш верен спътник в ежедневието трябва да бъде бутилката вода, която ще се погрижи да сме здравословно хидратирани и с неизчерпаема енергия.

„Водата е много важен фактор за здравето. Тя е нужна за всеки по-важен процес в организма. В тялото трябва да има средно 60% вода, а когато се дехидратираме, този процент намалява. В проучванията на хранителния модел на българина обаче виждаме как все по-малко се сещаме за водата в хранителния си режим. Когато усетим жажда, това вече е късен симптом на дехидратация. Затова пиенето на вода е много важно. Трябва да се пие минимум литър и половина вода на ден“, отбелязва специалистът по хранене проф. д-р Донка Байкова.

Активният начин на живот, в който работния стрес се редува и с физическа активност, поставя остро проблема за правилната хидратация на тялото. На водата трябва да се гледа като на задължителен и верен партньор. В топлите месеци пък правилната хидратация помага да се регулира телесната температура, да се компенсира загубата на течности и в крайна сметка да се възстанови пълният воден баланс.  

Нуждата от хидратация през лятото варира, а въпреки повишаването на температурите специалистите препоръчват на хората в зряла възраст да се придържат към физически активности със средна интензивност от около 2 часа и половина седмично. Тук се включват интензивни разходки с домашния любимец, пешеходен туризъм, танци, активно включване в игри с децата, различни домакински активности, градинарство и др. Оптималната хидратация на човешкия организъм всъщност е най-ефикасната стратегия за постигане на цялостно здравословно равновесие. Водата предпазва и защитава жизненоважни органи и регулира температурата на тялото наред с много други функции.  

Затова и най-естественият начин за добра хидратация на организма е редовното пиене на вода.  

„Пиенето на повече вода е здравословно, но хората до голяма степен са забравили колко важна е тя. Затова не изчаквайте жаждата да ви припомни необходимостта от поемане на течности. Ако сте жадни, това е сигурен знак, че вече сте дехидратирани. Винаги дръжте на бюрото си бутилка или чаша с вода. Ако сте в движение, не забравяйте да си вземете бутилка с вода, за да можете да отпивате през целия ден“, припомня проф. д-р Донка Байкова.

Водата е достатъчна за хидратацията на организма, каквото и да правите, без да съдържа захари, допълнителни калории или добавки. В тази връзка, за да вземете информирано решение за избора на вашата бутилка вода, винаги четете какво пише на етикетите. Не всички води, които се предлагат на пазара, са изворни или минерални. Бутилката вода е и вашата гаранция за качество предвид състоянието на ВиК мрежата и питейната вода, както и неяснотите около ефективността на каните с филтри и филтриращите системи.

Що се отнася до видовете вода – в България имаме богат избор, а страната ни от векове е известна с високите качества на своите минерални води, които са подходящи както за профилактика на различни заболявания, лечебни и спа процедури, така и за ежедневна консумация. Ако сме по-активни физически пък, приемът на повече електролити и минерали с водата е препоръчителен.

2023 © Варна е / снимка: Фейсбук

Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Европа няма единен подход към затлъстяването, но проблемът засяга милиони, алармира варненският евродепутат
Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Емил Радев