Близо 1/4 от лекарите във Варна са до 35-годишни

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.

Фрапиращо увеличение на някои лекарства отчитат през последните месеци фармацевти и клиенти. Данните показват, че поскъпването не е еднократно. Нарастване на цените има основно при медикаментите, които се отпускат по Здравна каса. Причините не са свързани с приемането на еврото, а заради липсата на контрол на цената на производителя, отчитат от фармацевтичния бранш.

Увеличението обхваща както лекарствата, отпускани по лекарско предписание, така и тези без рецепта.

"Има фрапиращи случаи, при които се увеличават два пъти, три пъти цената на лекарството. Цени, които са били са между 5 и 10 лева, в момента са около 20-25 лева", коментира пред камерата на БНТ Константин Качулев – председател на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

Най-осезаемо се усеща поскъпването при лекарствата, които се изписват по Здравна каса, а пациентите трябва да доплащат за закупуването им.

"Да кажем при едно лекарство, което струва 12 лева, касата заплаща десет и пациентът доплаща 2 лева до момента. Ако производителят реши да вдигне цената, съответно търговецът на едро и дребно също вдигна цената и тя стане 25 лева, касата продължава да плаща 10 лева, но вече цената за доплащане от страна пациента е 15 лева", пояснява Константин Качулев.

От Агенцията по лекарствата заявиха за БНТ, че медикаментите без рецепта нямат фиксирани цени от държавата. Производителят сам предлага цена, а държавата я регистрира, без да я определя.

"Ние сравняваме цени - дали определената надценка, която е по наредби е сложена и тя надвишава или не надвишава, но контрол на производителя колко точно му струва това лекарство, няма никъде", обръща внимание председателят на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

За да определи стойността на лекарствата покривани от касата, държавата сравнява цените на тези продукти със стойността им в десет други държави и се избира най-ниската. Въпреки това много пациенти вече

преценяват кои лекарства са от най-голямо значение за здравето им и купуват само тях.

За да защити гражданите от рязко поскъпване на лекарствата, тази година Министерството на здравеопазването въведе ограничение. Фирмите могат да поискат увеличение на цената най-рано година след последното ѝ одобрение. Дори тогава то ще е строго ограничено, до размера на официалната инфлация или до най-ниската цена на същото лекарство в референтните държави.