Близо 1/4 от лекарите във Варна са до 35-годишни

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.

Точно преди 20 години на 15 юни 2005 година във Варна е създадена Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Марина". С това се поставя началото на възможността за пациенти от Източна България животозастрашаващи състояния да бъдат спасени. До този момент тези пациенти, нуждаещи се от планова или спешна сърдечна хирургия поради тежки състояния, са били транспортирани до София, често по въздух, или изобщо не са получавали възможност за адекватно лечение.

Оттогава в Клиниката са извършени над 8000 големи планови или спешни операции от почти целия диапазон на сърдечната хирургия при възрастни.

Единствената в Североизточна България Клиника по кардиохирургия, днес е модерен и високотехнологичен център, в който работи опитен и висококвалифициран екип от хирурзи, реаниматори, кардиолози и специалисти по здравни грижи, който е на разположение на пациентите денонощно, 7 дни в седмицата. В Клиниката са обособени стационарно отделение, отделение по реанимация за кардиохирургични пациенти, оборудвана за 24-часово продължително мониториране на жизнените показатели в непосредствения следоперативен период и съответното интензивно лечение и операционен блок с две напълно оборудвани зали за извършване на сърдечни операции със или без използване на машина сърце-бял дроб.

Началникът на клиниката д-р Георги Бъчваров обяснява:

"Съгласно модерните тенденции, решението за лечебната стратегия при пациентите в УМБАЛ "Света Марина" - Варна се взема след ежедневни обсъждания от екип от специалисти, наречен кардиотим (Heart team). Най-често кардиохирургично лечение кардиотимът препоръчва поради коронарна атеросклероза – аорто-коронарен байпас, в това число операции с пълна артериална реваскуларизация и на биещо сърце; следват корекция или протезиране на сърдечните клапи, като на разположение на пациента са високотехнологични сърдечни импланти, включително най-авангардните биологични аортни и митрални клапи, позволяващи имплантирането им при млади хора, спестявайки им доживотния прием на антикоагуланти (медикаменти за разреждане на кръвта); не на последно място планова и спешна хирургия на аортата и други по-редки заболявания."

Екипът на Клиниката разполага с последно поколение ехокардиографска апаратура, с чиято помощ кардиолозите извършват точна диагностика на функционалните и морфологични отклонения, касаещи сърцето и големите съдове. Това позволява да се изготви подробен план за извършване на оперативната интервенция, а рисковете за пациента да се сведат до минимум.

Оборудването в операционните зали покрива стандартите на най-големите кардиохирургични центрове по света.

В ход е процедура по закупуване на последно поколение машина за извънтелесно кръвообращение. Торакоскопското оборудване и пълният набор инструментариум позволяват извършването на сърдечни операции с минимално-инвазивни достъпи под триизмерен визуален контрол. Специализирана апаратура дава възможност за хирургично лечение на ритъмни нарушения.

В ролята си на университетски център Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Марина" е тясно ангажирана с обучението на студенти, стажанти и специализанти от Медицински университет – Варна,  с което утвърдените специалисти предават знанията си и опита си към младите лекари.