Български кардиолог влиза в борда на Европейската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика

Българският кардиолог доц. д-р Красимира Христова беше избрана за член на борда на директорите на Европейската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика (EACVI) по време на международен конгрес EuroEcho-Imaging 2024, който се проведе преди броени дни в Берлин, Германия. Изборът е поредното признание за изключителния принос на доц. Красимира Христова към развитието на съвременната кардиология, диагностичните технологии и терапевтичните подходи в сърдечносъдовата медицина.

Като член на борда на EACVI, доц. д-р Красимира Христова ще участва в разработването на стратегическите приоритети на организацията, включително иновации, обучение и проучвания в областта на сърдечносъдовите заболявания. Това е вторият ѝ мандат в ръководството на EACVI, след като е заемала тази длъжност и в периода 2012-2018 г.

"За мен е огромна чест и отговорност отново да бъда част от ръководството на EACVI. Моята мисия е да допринасям за развитието на иновациите в кардиологията, както и за обучението на новото поколение специалисти. Вярвам, че с общи усилия можем да подобрим разбирането, диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания," коментира доц. д-р Красимира Христова.

През ноември доц. д-р Красимира Христова беше удостоена с честта да изнесе Лекцията на Файгенбаум (Feigenbaum Lecture) по време на IV Национална среща по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, провела се в София. Лекцията носи името на д-р Харви Файгенбаум – пионер в ехокардиографията и съвременната неинвазивна кардиология. Тази престижна лекция традиционно се поверява на специалист с не само значими научни постижения и клиничен опит, но и на лидер, който задава посоката в своята област и вдъхновява младите лекари и учени.

Доц. Христова е утвърден специалист с изключително богата научна и организационна дейност. Тя е председател на Българската асоциация по неинвазивна образна диагностика и основател на Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията.

От 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония. Лектор и гост-професор в Creighton University в САЩ от 2015 г. Член на работната група Women Task Force in Cardiovascular Imaging към EACVI от 2020 г. Генерален секретар на International College of Cardiology (ICC) и почетен член на Международната академия по сърдечносъдови заболявания (IACS).

През годините доц. Христова е носител на множество престижни награди, сред които наградата за млад изследовател на Световната асоциация по хипертония през 2006 г. в Япония. Тя е участвала активно в научните комитети на Американската асоциация по ехокардиография (ASE) и Международната асоциация по хипертония (ISH).

Изборът на доц. Христова за член на борда на EACVI е високо признание и за българската медицинска общност.

В края на 2024 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 720 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях намаляват с 58, или с 2.1%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 1 972 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 72.5% от легловия фонд в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 25 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2024 г. е 621.7 на 100 000 души от населението, при 870.9 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2024 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 185 със 100 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с едно (0.5%), а леглата в тях - със 7.

Сред здравните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 91 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 8 легла, а медико-денталните центрове - 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2024 г. в област Варна тези заведения са 12 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 6 с 269 легла. В сравнение с 2023 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд остава непроменен.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 276 лекари.

Лекарите по дентална медицина са 691, като 503 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 048, от които 1 655 медицински сестри и 331 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 050 лекари.

Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 385, от които 911 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 899 лекари и 581 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (420) и лекари по дентална медицина (503), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 872, като 13 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 327 лекари, 110 лекари по дентална медицина и 791 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 877 (38.5%), а жените - 1 399 (61.5%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 595, или 26.1%. На второ място е групата на най-младите лекари, на възраст до 35 години - 579, или 25.4%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 78, или 3.4%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 272, или 12% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 139 (6.1%), следвани от педиатрия - 134 (5.9%), акушерство и гинекология - 126 (5.5%), анестезиология и интензивно лечение - 122 (5.4%) и спешна медицина - 115 (5.1%).

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за област Варна е 52 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.8 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7) и Пловдив (57.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3), Разград и Хасково (по 29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.8 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.