Д-р Лидия Маринова алармира: По-малко пари за здравеопазване и социални дейности са планирани в общинския бюджет

„През последните дванадесет години здравеопазването и социалните политики са били винаги сред приоритетите във всеки годишен бюджет на Община Варна. Всяка година средствата, заложени в тези две функции са били увеличавани. За първи път в предвидения за 2024 година бюджет имаме намаление“. За това алармира общински съветник и член на постоянните комисии „Здравеопазване“ и „Социални дейности“ в местния парламент д-р Лидия Маринова.

Намалени са средствата за помощи за граждани, нуждаещи се от подкрепа поради здравословни проблеми. За 2023 година са заделени 225 700 лева, а за 2024 - 188 337 лв. „Вярно е, че за миналата година не са изразходвани всичките средства, тъй като бюджетът на Община Варна беше рекордно закъснял и приет едва през септември. Така подадените през последните четири месеца молби ще се прибавят към молбите на желаещите през 2024 година и заложените средства ще се окажат крайно недостатъчни“, подчертава д-р Лидия Маринова. Броят на болните и нуждаещи се социално слаби хора се увеличава с всяка година. „Ще предложа увеличение на средствата с 40 000 лева, за да можем да подпомогнем, макар и с малки суми повече хора със здравословни проблеми“, съобщава д-р Лидия Маринова.

Аналогична е ситуацията и с помощите за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. От стартирането на ин витро програмата през 2014 година са се родили 207 деца, като само за 2023 те са 43. „Община Варна винаги е била сочена за пример с ангажираността си по този сериозен демографски проблем. Сумата за 2024 година е намалена със 125 000 лева. Ще предложа увеличение на средствата с поне 50 000 лева“ обръща внимание специалистът.

„Отрязани са 11 профилактични програми, по които Община Варна работи от години с оглед ранно откриване на социално  значими заболявания при деца и възрастни. През 2023 година с тях са обхванати 5339 лица,а през 2024 от тази възможност ще се възползват  наполовина - само 2646  нуждаещи се“, алармира още д-р Лидия Маринова.

Предвидени ли са средства за ремонт на втория етаж на ДКЦ 2 „Иван Рилски", в кв. ,,Аспарухово", пита още тя и подчертава, че според последните предписания на РЗИ-Варна, ако този ремонт не бъде осъществен до месец юни, предстои затваряне на това стратегическо за района лечебното заведение. 

В сферата ,,Социални дейности и жилищна политика" бюджетът за 2024 г. е намален с 6 милиона лева. „Въпреки че стандартите за заплащане на потребител в социалните услуги при държавно делегираните дейности е завишен със средно 10%. Не е предвидено увеличение на стандарта за заплащане за един потребител в социалните услуги с общинско финансиране. Как тези услуги ще се справят с увеличението на минималната заплата и необходимото увеличение на възнагражденията на специалистите, работещи в тях“, пита още Лидия Маринова и обръща внимание на факта, че все по-трудно е да се задържат кадрите в тази сфера, поради обидно ниското заплащане, въпреки трудната и отговорна работа. 

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.