Д-р Лидия Маринова алармира: По-малко пари за здравеопазване и социални дейности са планирани в общинския бюджет

„През последните дванадесет години здравеопазването и социалните политики са били винаги сред приоритетите във всеки годишен бюджет на Община Варна. Всяка година средствата, заложени в тези две функции са били увеличавани. За първи път в предвидения за 2024 година бюджет имаме намаление“. За това алармира общински съветник и член на постоянните комисии „Здравеопазване“ и „Социални дейности“ в местния парламент д-р Лидия Маринова.

Намалени са средствата за помощи за граждани, нуждаещи се от подкрепа поради здравословни проблеми. За 2023 година са заделени 225 700 лева, а за 2024 - 188 337 лв. „Вярно е, че за миналата година не са изразходвани всичките средства, тъй като бюджетът на Община Варна беше рекордно закъснял и приет едва през септември. Така подадените през последните четири месеца молби ще се прибавят към молбите на желаещите през 2024 година и заложените средства ще се окажат крайно недостатъчни“, подчертава д-р Лидия Маринова. Броят на болните и нуждаещи се социално слаби хора се увеличава с всяка година. „Ще предложа увеличение на средствата с 40 000 лева, за да можем да подпомогнем, макар и с малки суми повече хора със здравословни проблеми“, съобщава д-р Лидия Маринова.

Аналогична е ситуацията и с помощите за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. От стартирането на ин витро програмата през 2014 година са се родили 207 деца, като само за 2023 те са 43. „Община Варна винаги е била сочена за пример с ангажираността си по този сериозен демографски проблем. Сумата за 2024 година е намалена със 125 000 лева. Ще предложа увеличение на средствата с поне 50 000 лева“ обръща внимание специалистът.

„Отрязани са 11 профилактични програми, по които Община Варна работи от години с оглед ранно откриване на социално  значими заболявания при деца и възрастни. През 2023 година с тях са обхванати 5339 лица,а през 2024 от тази възможност ще се възползват  наполовина - само 2646  нуждаещи се“, алармира още д-р Лидия Маринова.

Предвидени ли са средства за ремонт на втория етаж на ДКЦ 2 „Иван Рилски", в кв. ,,Аспарухово", пита още тя и подчертава, че според последните предписания на РЗИ-Варна, ако този ремонт не бъде осъществен до месец юни, предстои затваряне на това стратегическо за района лечебното заведение. 

В сферата ,,Социални дейности и жилищна политика" бюджетът за 2024 г. е намален с 6 милиона лева. „Въпреки че стандартите за заплащане на потребител в социалните услуги при държавно делегираните дейности е завишен със средно 10%. Не е предвидено увеличение на стандарта за заплащане за един потребител в социалните услуги с общинско финансиране. Как тези услуги ще се справят с увеличението на минималната заплата и необходимото увеличение на възнагражденията на специалистите, работещи в тях“, пита още Лидия Маринова и обръща внимание на факта, че все по-трудно е да се задържат кадрите в тази сфера, поради обидно ниското заплащане, въпреки трудната и отговорна работа. 

Фрапиращо увеличение на някои лекарства отчитат през последните месеци фармацевти и клиенти. Данните показват, че поскъпването не е еднократно. Нарастване на цените има основно при медикаментите, които се отпускат по Здравна каса. Причините не са свързани с приемането на еврото, а заради липсата на контрол на цената на производителя, отчитат от фармацевтичния бранш.

Увеличението обхваща както лекарствата, отпускани по лекарско предписание, така и тези без рецепта.

"Има фрапиращи случаи, при които се увеличават два пъти, три пъти цената на лекарството. Цени, които са били са между 5 и 10 лева, в момента са около 20-25 лева", коментира пред камерата на БНТ Константин Качулев – председател на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

Най-осезаемо се усеща поскъпването при лекарствата, които се изписват по Здравна каса, а пациентите трябва да доплащат за закупуването им.

"Да кажем при едно лекарство, което струва 12 лева, касата заплаща десет и пациентът доплаща 2 лева до момента. Ако производителят реши да вдигне цената, съответно търговецът на едро и дребно също вдигна цената и тя стане 25 лева, касата продължава да плаща 10 лева, но вече цената за доплащане от страна пациента е 15 лева", пояснява Константин Качулев.

От Агенцията по лекарствата заявиха за БНТ, че медикаментите без рецепта нямат фиксирани цени от държавата. Производителят сам предлага цена, а държавата я регистрира, без да я определя.

"Ние сравняваме цени - дали определената надценка, която е по наредби е сложена и тя надвишава или не надвишава, но контрол на производителя колко точно му струва това лекарство, няма никъде", обръща внимание председателят на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

За да определи стойността на лекарствата покривани от касата, държавата сравнява цените на тези продукти със стойността им в десет други държави и се избира най-ниската. Въпреки това много пациенти вече

преценяват кои лекарства са от най-голямо значение за здравето им и купуват само тях.

За да защити гражданите от рязко поскъпване на лекарствата, тази година Министерството на здравеопазването въведе ограничение. Фирмите могат да поискат увеличение на цената най-рано година след последното ѝ одобрение. Дори тогава то ще е строго ограничено, до размера на официалната инфлация или до най-ниската цена на същото лекарство в референтните държави.