Мобилно меню

Д-р Лидия Маринова алармира: По-малко пари за здравеопазване и социални дейности са планирани в общинския бюджет

За първи път от 12 години насам имаме ограничение на тези важни за варненци пера, подчерта общинският съветник
Д-р Лидия Маринова алармира: По-малко пари за здравеопазване и социални дейности са планирани в общинския бюджет

 

„През последните дванадесет години здравеопазването и социалните политики са били винаги сред приоритетите във всеки годишен бюджет на Община Варна. Всяка година средствата, заложени в тези две функции са били увеличавани. За първи път в предвидения за 2024 година бюджет имаме намаление“. За това алармира общински съветник и член на постоянните комисии „Здравеопазване“ и „Социални дейности“ в местния парламент д-р Лидия Маринова.

Намалени са средствата за помощи за граждани, нуждаещи се от подкрепа поради здравословни проблеми. За 2023 година са заделени 225 700 лева, а за 2024 - 188 337 лв. „Вярно е, че за миналата година не са изразходвани всичките средства, тъй като бюджетът на Община Варна беше рекордно закъснял и приет едва през септември. Така подадените през последните четири месеца молби ще се прибавят към молбите на желаещите през 2024 година и заложените средства ще се окажат крайно недостатъчни“, подчертава д-р Лидия Маринова. Броят на болните и нуждаещи се социално слаби хора се увеличава с всяка година. „Ще предложа увеличение на средствата с 40 000 лева, за да можем да подпомогнем, макар и с малки суми повече хора със здравословни проблеми“, съобщава д-р Лидия Маринова.

Аналогична е ситуацията и с помощите за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. От стартирането на ин витро програмата през 2014 година са се родили 207 деца, като само за 2023 те са 43. „Община Варна винаги е била сочена за пример с ангажираността си по този сериозен демографски проблем. Сумата за 2024 година е намалена със 125 000 лева. Ще предложа увеличение на средствата с поне 50 000 лева“ обръща внимание специалистът.

„Отрязани са 11 профилактични програми, по които Община Варна работи от години с оглед ранно откриване на социално  значими заболявания при деца и възрастни. През 2023 година с тях са обхванати 5339 лица,а през 2024 от тази възможност ще се възползват  наполовина - само 2646  нуждаещи се“, алармира още д-р Лидия Маринова.

Предвидени ли са средства за ремонт на втория етаж на ДКЦ 2 „Иван Рилски", в кв. ,,Аспарухово", пита още тя и подчертава, че според последните предписания на РЗИ-Варна, ако този ремонт не бъде осъществен до месец юни, предстои затваряне на това стратегическо за района лечебното заведение. 

В сферата ,,Социални дейности и жилищна политика" бюджетът за 2024 г. е намален с 6 милиона лева. „Въпреки че стандартите за заплащане на потребител в социалните услуги при държавно делегираните дейности е завишен със средно 10%. Не е предвидено увеличение на стандарта за заплащане за един потребител в социалните услуги с общинско финансиране. Как тези услуги ще се справят с увеличението на минималната заплата и необходимото увеличение на възнагражденията на специалистите, работещи в тях“, пита още Лидия Маринова и обръща внимание на факта, че все по-трудно е да се задържат кадрите в тази сфера, поради обидно ниското заплащане, въпреки трудната и отговорна работа. 

2024 © Варна е / снимка: Пресцентър ПП ГЕРБ - Варна

Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Ракът на белия дроб е причинил най-много смъртни случаи в Европа
Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака под ръководството на Съюза за международен контрол на рака (UICC). Глобалната цел е да се обърне по-голямо внимание на заболяването, да се повиши информираността и разбирането на хората за рака, едновременно с въвеждането на активни мерки и дейности за неговото предотвратяване, ранно диагностициране и комплексно лечение. 

За трета и последна година под мотото на Световния ден за борба с рака е „Премахване на различията в грижите“. Като мотото на кампанията не е просто слоган, а е ангажимент за действие. Кампанията се фокусира върху въпросите на равнопоставеността в грижите за рака, като обединява отделните индивиди, организациите и правителствата за справяне с неравенствата, които възпрепятстват достъпа до основните услуги и грижи за рака, поради възраст, етническа принадлежност, пол, социално-икономически статус или географско местоположение. Дори при наличието на тези услуги, много хора се сблъскват с бариери и препятствия при получаване на съответните грижи, от които се нуждаят.

През 2024 г. основната цел е да се ангажират световните лидери и да се поиска от тях да приемат стратегии, насочени към премахване на неравенствата и разпределяне на ресурсите, за да се гарантира, че никой няма да се разболее или умре от предотвратимо и лечимо злокачествено заболяване. Едно от основните събития ще бъде емблематичните забележителности по света да бъдат осветени в цветовете на Световния ден за борба с рака – оранжево и синьо.  

Съюзът за международен контрол на рака призовава и подкрепя всички да поискат от своите правителства да се премахнат неравенствата в здравеопазването, да се улесни достъпа на гражданите до своевременни и качествени грижи и услуги и да се намалят различията в заболеваемостта и смъртността от рак. Всички ще постигнем тази цел само ако действаме заедно, сега.

Според данни на Европейската комисия, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS) новите случаи от рак са нараснали с 2,3 % в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4 % в сравнение с 2020 г. 

Анализът на данните е на проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел „Управление и координация на програми и проекти“ в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД:

Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), за държавите членки на ЕС - 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в ЕС през 2022 г., с приблизително 380 000 нови случаи (99% от които са при жените), което представлява около 14% от всички новодиагностицирани с рак. Следват колоректалният карцином (356 000; 13% от всички нови случаи), ракът на простатата (330 000; 12,1%) и ракът на белия дроб (319 000; 11,6%). Четирите най-често срещани причини за смърт от рак в ЕС са ракът на белия дроб (19,5% от всички смъртни случаи при заболяването), следван от колоректалния карцином (12,3%), рака на гърдата (7,5%) и рака на панкреаса (7,4%).

По-високи са показателите на заболеваемостта в страните от Западния и Северния ЕС (повече от 640 нови случая на 100 000 население), докато по-високите показатели на смъртността се наблюдават в страните от Източната част на ЕС (повече от 300 смъртни случаи на 100 000 население). Тези географски различия се свързват с преобладаването на ключови рискови фактори за специфичните видове рак; ефективното изпълнение на националните планове за контрол на рака; ефективното прилагане на програми за скрининг при рак на гърдата, маточната шийка и колоректалния карцином; както и вариациите в диагностиката и лечението между отделните страни. 

Данните от ECIS за България показват, че изчислените нови случаи през 2022 г. са  31 485, без да са включени немеланомните карциноми на кожата. От тях 53% са при мъжете и 47% при жените. Починалите от заболяването са 18 623, от които 57% са мъжете (10 659 починали мъже). Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в страната с 24.3% от новозаболелите жени и най-честата причина за смърт при жените (1 399 починали; 17.6% от умрелите жени). Колоректалният карцином е вторият по честота (2 130 новозаболели; 14,5% от новите случаи при жените) и втората причина за смърт при тях (1 130 починали; 14.2% от умрелите жени). При мъжете най-често се среща ракът на простатата (3 122 нови случаи; 18.6% от новозаболелите мъже), а най-честата причина за смърт е ракът на белия дроб (23,8% от умрелите мъже). На второ място при новозаболелите мъже се нарежда колоректалният карцином (17.6% от новозаболелите мъже), който е и втората причина за смърт при тях (1 629 нови случаи; 15.3% от новозаболелите мъже).

Ракът продължава да бъде едно от значимите предизвикателства за нашето време и колкото по-бързо се предприемат адекватни и целенасочени действия от страна на политиците, толкова по-бърз ефект ще има върху отделния човек и пациент. Ракът е заболяване, което се лекува, ако е открит на време. Предизвикателство пред здравната система на България е да се въведе популационна и ефективна скринингова програма за рака. По света отдавна има действащи такива програми за рака на гърдата, на шийката на матката, на простата, на колоректалния карцином. Днес предизвикателство пред ЕС са следващите трите най-чести причини за смърт, а именно – ракът на белия дроб, панкреаса и дебелото черво. Ето защо, Европейският план за борба с рака е насочен към изграждането на всеобхватни онкологични центрове и структури, които да предложат адекватни комплексни грижи при диагностиката и лечението на рака чрез двата европейски проекта – CraNE-2 и JANE-2.

2024 © Варна е