Д-р Лидия Маринова алармира: По-малко пари за здравеопазване и социални дейности са планирани в общинския бюджет

„През последните дванадесет години здравеопазването и социалните политики са били винаги сред приоритетите във всеки годишен бюджет на Община Варна. Всяка година средствата, заложени в тези две функции са били увеличавани. За първи път в предвидения за 2024 година бюджет имаме намаление“. За това алармира общински съветник и член на постоянните комисии „Здравеопазване“ и „Социални дейности“ в местния парламент д-р Лидия Маринова.

Намалени са средствата за помощи за граждани, нуждаещи се от подкрепа поради здравословни проблеми. За 2023 година са заделени 225 700 лева, а за 2024 - 188 337 лв. „Вярно е, че за миналата година не са изразходвани всичките средства, тъй като бюджетът на Община Варна беше рекордно закъснял и приет едва през септември. Така подадените през последните четири месеца молби ще се прибавят към молбите на желаещите през 2024 година и заложените средства ще се окажат крайно недостатъчни“, подчертава д-р Лидия Маринова. Броят на болните и нуждаещи се социално слаби хора се увеличава с всяка година. „Ще предложа увеличение на средствата с 40 000 лева, за да можем да подпомогнем, макар и с малки суми повече хора със здравословни проблеми“, съобщава д-р Лидия Маринова.

Аналогична е ситуацията и с помощите за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. От стартирането на ин витро програмата през 2014 година са се родили 207 деца, като само за 2023 те са 43. „Община Варна винаги е била сочена за пример с ангажираността си по този сериозен демографски проблем. Сумата за 2024 година е намалена със 125 000 лева. Ще предложа увеличение на средствата с поне 50 000 лева“ обръща внимание специалистът.

„Отрязани са 11 профилактични програми, по които Община Варна работи от години с оглед ранно откриване на социално  значими заболявания при деца и възрастни. През 2023 година с тях са обхванати 5339 лица,а през 2024 от тази възможност ще се възползват  наполовина - само 2646  нуждаещи се“, алармира още д-р Лидия Маринова.

Предвидени ли са средства за ремонт на втория етаж на ДКЦ 2 „Иван Рилски", в кв. ,,Аспарухово", пита още тя и подчертава, че според последните предписания на РЗИ-Варна, ако този ремонт не бъде осъществен до месец юни, предстои затваряне на това стратегическо за района лечебното заведение. 

В сферата ,,Социални дейности и жилищна политика" бюджетът за 2024 г. е намален с 6 милиона лева. „Въпреки че стандартите за заплащане на потребител в социалните услуги при държавно делегираните дейности е завишен със средно 10%. Не е предвидено увеличение на стандарта за заплащане за един потребител в социалните услуги с общинско финансиране. Как тези услуги ще се справят с увеличението на минималната заплата и необходимото увеличение на възнагражденията на специалистите, работещи в тях“, пита още Лидия Маринова и обръща внимание на факта, че все по-трудно е да се задържат кадрите в тази сфера, поради обидно ниското заплащане, въпреки трудната и отговорна работа. 

Обновената и модернизирана база на Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна беше официално открита в първия работен ден на 2026-а, с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

„Лекарското общество е уникално, защото е надежда и светъл лъч в обществото“, заяви в словото си той и припомни, че 2026 г. ще премине под знака на Св. Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българските лекари.

„Пожелавам на всички крепко и непоклатимо здраве, което е нужно, за да запазвате здравето и на хората“, допълни митрополитът.

Лентата на обновената клиника прерязаха изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Марина“ проф. д-р Силва Андонова, ректорът на Медицински университет – Варна проф. д-р Димитър Райков и проф. д-р Темелко Темелков –ректор на МУ Варна в периода 1999 -2004 г.

„Първа клиника по хирургия е първата клиника, реновирана в УМБАЛ „Света Марина“, както и първата хирургична клиника, преместена на територията на болницата. С настоящия ремонт се затваря един 25-годишен цикъл, през който са обновени всички клиники на университетската болница“, каза проф. Красимир Иванов. В обновяването й са вложени около 1 млн лв.,  а условията осигуряват изключително висок комфорт – съвременна среда, уют и отлична хигиена, съчетани с професионалните грижи на медицинския персонал. Клиниката е пример за модерно лечебно заведение и модел за бъдещите реновации.

Развитието на хирургичните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна започва в началото на 2000 г. След промени в Закона за лечебните заведения, ръководството на Медицински университет – Варна, в лицето на неговия ректор по това време – проф. Темелков, взема решение за пребазиране на хирургичните клиники от Окръжна болница в УМБАЛ „Света Марина“. Това е било революционно за времето си решение – единствено по рода си като модел в България. 

„В резултат на тясното сътрудничество между Медицинския университет и университетската болница във Варна беше изграден уникален модел на здравеопазване. Кулминация на този процес бе решението на Министерския съвет, с което управлението на УМБАЛ „Света Марина“ беше предоставено на Медицински университет – Варна“, каза още проф. Иванов. Той благодари на проф. Темелков и на проф. Красимира Кисьова, която е била главен лекар на болницата, за смелите решенията, които са взели тогава.

Проф. д-р Красимир Иванов благодари на ръководството на Медицински университет – Варна за доброто партньорство, в резултат на което вече са изградени модерни семинарни и учебни зали, оборудвани със смарт технологии, компютърна техника, симулатори за всички видове операции в коремната хирургия, интерактивни дъски и видеосистеми. 

„Те позволяват телемедицина, дистанционни консултации и наблюдение на оперативната дейност. В интегрираната болнична мрежа в реално време могат да се проследяват всички изследвания и диагностични данни на пациентите. По този начин Първа клиника по хирургия се утвърждава като клиника от следващо поколение, съчетаваща високотехнологично обучение, модерна медицинска дейност и грижа за пациента“, допълни проф. д-р Иванов.

Ректорът на МУ Варна проф. д-р Димитър Райков коментира: „Сътрудничеството между университета и болницата наистина е уникално за България – залагайки на обучението на студенти, специализанти, докторанти, ние осигуряваме максимално близки практически познания за дадени терапевтична и хиругическа технологии за обучения. На финала е изграждането  на симулационен център със симулатори за хирургическо лечение, за ехогардиография, ендоскопски, ехографски, артроскопски техники. В тях университета е инвестирал, а болницата е предоставила условия за обучения на максимално близка среда. Успоредно с това, всеки студенти има възможност да навлезе в клиниките и и операционните, за да има реален досег с работата на терен. През следващите 3- 4 месеца ще приключим и голям научно-изследователски комплекс, който е на територията на Районната здравна инспекция - с лекционни зали, с лаборатории, с оборудване“, завърши още проф. д-р Димитър Райков.